S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

Между белите листове

10/28/2018

0 Comments

 
Picture
Да останеш само спомен съхранен между белите листове,
а аз спомен съхранен между белите чаршафи
(както се пее в тази разтърсваща ме от емоции песен,
която ме кара, когато танцувам, да усещам тръпки по тялото си  и жажда да се слея с танца,)
не ще ти го позволя!
Опитвам се да си спомня не бе ли точно тази песен, последната, на която танцувахме?
Не знам.
Но искам да е следващата, която отново ще ме накара да почувствам,
че си предопределен да споделиш същността ми.
И освен на белите листове, знай, че си имаш място и в сърцето ми.
Да. Там ти е мястото. Точно там.
Да му напомняш, че един живот живее и когато обича,
трябва да цени повече от всичко, именно този,
който успява да го накара в единия момент да забие с 200 в минута,
а в другия да спре да бие и да прескочи няколко удара.
Този, който с една дума, жест, поглед, усмивка може да го накара да полети от щастие
или да го разбие на хиляди парченца.
Този, който превзема всяко кътче в него, въпреки цялата армия от противоречия,
този който не му дава миг покой,
този който е изрисувал с пламъчета в очите името си в него,
този, заради който е готово света да преобърне наопъки, за да сподели своята чувственост...
Белите листове ще са само свидетели, за това,
какво му причиняваш на това безкрайно гладно за всичко, което си, сърце.
Ще съхраняват историята на една разтърсваща ме любов,
която оставя следи в мен и ме променя за добро или зло.
Любов, караща ме да израствам и да прекрачвам граници,
които са ми са се стрували далечни и недостижими.
Същата тази любов, която ме вдъхновява да преоткривам неподозирани свои страни, възможности, таланти...
Която ме научи да намирам сили да прощавам, когато най-силно ме боли,
да гледам на трудностите с усмивка,
да бъда безкрайно търпелива
и да вярвам, че за всичко си има причина
и независимо накъде ни води, дали ни доближава или отдалечава,
сърцето ми не спира да ми нашепва като любовно заклинание твоето име.
Любов неслумима.
Любов, чертаеща нови хоризонти,
и прокарваща свои пътища във Вселената...
По-ярка от звезда,
по-изгаряща от Комета,
катализираща,
разпалваща,
променяща,
търсеща,
вземаща,
даваща,
намираща,
разгръщаща се със своите собствени темпове...
Любов, запечатала трудностите на две Души
да бъдат,
да споделят,
да скъсяват разстояния...
Няколко буквички, а толкова много чувства,
чийто пламък си подпалил в мен.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

ДАВАШ ЛИ ПОЛУЧАВАШ - един по-интересен и изпълнен с намеси на Съдбата, Димитровден

10/26/2018

0 Comments

 
"Даваш ли, получаваш!" Чували сте този израз, нали?
Тази вечер, когато се качих в автобус от градския транспорт , за да се прибера вкъщи, един човек реши да не ми вземе парички за билетче. Седнах и се замислих и изведнъж изплуваха в съзнанието ми хронологични събития от изминалия ден. Ще ви ги разкажа накратко.
По обед бързах да хвана влак за Стамболийски, за да изненадам една от най-добрите си приятели, която е именничка днес. И понеже пристигнах на гарата в последната минутка, на касата ми казаха, да си взема билет от влака. Качих се, но тъй като разстоянието е 1 спирка, кондуктор не мина и така съдбата ми спести няколко левчета.
В късният следобед, вече в София, забелязах един дядо, който проси (Съдбата отново се намеси - можеше и да не го забележа, но тя реши, че трябва да върна жеста), бръкнах да му дам стотинки. Нямах. Дадох му банкнота, а той.... (реакцията му дълбоко ме разтърси), беше сляп и в момента, в който почувства хартия, а не метал в дланта си, лицето му смени няколко физиономии... Първата беше учудване... Зададе ми странен въпрос: "Познаваме ли се?!" Отговорих: "Не." Втората беше искрена благодарност. Започна да ме благославя и беше искрен. Личеше си, че думите му са от сърце, но и чувстваше неудобство. И него го усетих ясно във въздуха. Почувствах го и аз, защото не смятам, че заслужавах да ме благослава, заради парите в ръката му. Пожелах му хубавите пожелания да се връщат и продължих по пътя си. Когато вечерта се прибрах в Пловдив, запътила се към спирката за автобуса, видях баба да рови в един кош до една бутка. Събираше разни найлонови торби и други материали за рецеклиране. почувствах желание да отида и да я попитам има ли нужда от парички за хляб. В този момент се появи моя автобус. И трябваше да избера бабата или автобуса. След няколко важни секунди, надделя желанието да отида при бабата. Автобуса си замина без мен. А аз и дадох стотинките, които си бях наумила. И зачаках следващия автобус. Когато той дойде и се качих, нямаше контрольор, раздаващ билетчетата и аз отидох с левче в ръката право при шофьора. Подадох му го и го попитах, на него ли е нужно да платя? А той отговори:
- "Сядай, моме! Днес ще се возиш безплатно!"
Защо ви разказах тези събития?!
(Не за да си придавам ореол, защото всички вие помагате и подавате някоя друга стотинка на окаяните възрастни хорица, а и не само - сигурна съм. Всички Душа носим.)
А за да ви напомня: "Даваш ли, получаваш!" А когато получаваш, предай нататък!
И въпреки, че примера е банален и става въпрос за пари, замислете се..., във всяка област от живота е така.
А в любовта е на корен квадратен. Там максимата е: "Колкото повече любов даваш, толкова повече ще получаваш." (Дори да става въпрос за несподелена любов, когато ти даваш, някому, а той не отвръща, споко, друг ще ти я върне в още по-големи дози, важното е да имаш Душа и сърце да я оцениш.)
И това пак по темата за знаците и Съдбата...



0 Comments

Време за хубава книга и мила среща в Слънчевата къща, гр. Пловдив

10/18/2018

0 Comments

 
От тези готините, зареждащите срещи.., при които две авторки си разменят по една книга, в която са споделили частица от себе си.
Dareto Yalamova и нейната дебютна книга Поглед нагоре и аз с моята С вкус на нежност в Слънчевата къща, където днес, много хора бяха зарадвани от една инициатива, в която всеки можеше да си тръгне с хубава книга в ръка, напълно безплатно.
Фотограф:
Violeta Patolova от 2Birdies
Picture
Picture
Picture
0 Comments

Мистиката на Св. Петка...

10/15/2018

0 Comments

 
Вчера на Св. Петка, имахме си именник (брат ми - Петко), светицата, на която да се молим да прогледнем, най-вече чрез Душата си, за доброто, което сме се родили да сторим на таз земя, изпитвах едно такова неописуемо с думи спокойствие. Много ярко изразено и силно като усещане. Аз използвах деня да й се помоля и да благодаря за всичко хубаво в живота ми. Вечерта ми се пририсува и седнах да рисувам, докато се усетя нарисувах не една, а три картини. Всичките ми носят усещането за небето. Освен спокойствие, усещах и увереност и всякаш нещо съм преборила или предстои да преборя. А тази нощ сънувах как ни преследва Демон - имах си помощник. Демона се превърна в Змей, който пронизах с копие.
Много мистика се насъбра като усещания и сънища и за това ми е интересно да я споделя заедно с нарисуваните на Св. Петка картини.
Picture
Picture
Picture
Художник: Ирена Сиракова
0 Comments

САМО ПРИЯТЕЛСТВО..?!

10/11/2018

0 Comments

 
Picture
Ти си тръгна от живота ми просто така,
За да ми покажеш колко ще боли да те няма.
Да, успя! Сърцето ми кърви и оставя кървави дири
от спомени, които искам да изтрия
и да заключа при погубените си желания.
Боли толкова много, при мисълта,
че никога няма да те целувам отново.
Дъха ми спира, само щом си припомня сладостта на твоите устни.
Как можа да се случи това на нас, при условие,
че дори само когато погледите ни се докоснеха и времето спираше?
Не разбирам!
Наистина. Не разбирам!
Страстта ни превземаше, без дори да е нужно да се докосваме с пръсти.
И температурата се покачваше само от обещанията,
които си давахме с очи.
Да. Очите ти.. Те не лъжеха.
Можех да прочета желанието в тях.
Желанието да ме докосваш с целувки.
Желанието да бъда твоя.
Желание, което толкова наивно обърках с любов.
Ах тази любов, която твърдиш, че е неосеществима – не и между нас.
За това искаше да ми предложиш просто приятелство.
Само приятелство?! Извинявай, но за миг си помислих, че полудяваш!
Няма просто как, когато сърцето ми жадува
за безумни количества от твоята любов.
Така написа края на историята, която
само очите ни се осмеляваха да разказват.
Но този край не го очакваше дори ти.
Изненада те, колкото и мен.
Не такъв край обещаваха стрелките на часовника,
когато спираха докато прехвърчаха флуиди помежду ни.
Не знам, защо така се случи.
Предполагам бъг в звездите, чертаещи съдбите ни в небето,
но ми се струва, че връщане назад няма.
И това е, което на хиляди малки парченца ми разбива сърцето.
Пак ще те попитам...
Как можа да се случи това на нас, когато дори само
допира на погледите ни караше Земята да спре да се върти?
Не разбирам!
Обясни ми!
Защо тогава страстта ни превземаше, само при мисълта телата ни да се слеят в едно?
И термометъра прегряваше от обещанията, които си давахме с очи.
Да. Очите ми.. Те не лъжеха.
Можеше да прочетеш желанието ми в тях.
Желанието да те докосвам с устни.
Желанието да бъдеш мой.
Желание, което беше просто малка прашинка от моята любов към теб.
Тази, същата любов, която твърдиш, че е неусеществима –
не и помежду ни.

Автор: Ирена Сиракова
Lyrics
Translation in English
It hurts - Duele - Dama
 
You leave from my life just like that
You take my memories
Trip to never ever
It hurts so much not having you there
hiere
It wounds
See the train leaving to beyond
With the prettiest memories
They'll stay lost
It hurst so much not kissing you again
I feel life is passing by
I'm breathless
Words remain, I know they won't come back
How could this happen between you and I
If just by looking each other the clock stops
The passion invades us
There were no day or afternoom
Between you and I in the room
If just by see me passing by
Your eyes didn't lie, you were gonna erase me
With your lips kissing me
This big love
Between you and I ended
Ayy love
You want
To offer me just a friendship
That I see this love
Has never existed
You're nutts, you won't see this coming
nose
I don't know
Why it happened, but there's no way back
My heart is broken
And even it takes a time to heal
Always break dawn
Everything will pass
I feel life is passing by
I'm breathless
Words remain, I know they won't come back
How could this happen between you and I
If just by looking each other the clock stops
The passion invades us
There were no day or afternoom
Between you and I in the room
If just by see me passing by
Your eyes didn't lie, you were gonna erase me
With your lips kissing me
This big love
Between you and I ended
Ayy love
Yeah
My new melody
0 Comments

ЖАДНИ ДА ТАНЦУВАТ

10/8/2018

0 Comments

 
Ритъмът в кръвта пропива,
тяло с тяло нежно се допира,
покачва се налягането в барометъра,
отмерващ привличането помежду ни.
Усещам тялото ти как до моето прилепва.
Дъхът ти всява смут в молещото се
за още, инжeктирано с любов сърце.
В песента се пее за целувка,
от онези, които преобръщат ти Света.
По устните си почти долавям й вкуса,
докато изкусно караш ме да следвам -
ръка с ръка,
бедра с бедра,
гърди с гърди…
Губя почва под краката
и само прегръдка след прегръдка
ме държат все още на крака.
Сетивата ми са жадни да танцуват
плът във плът,
докато напълно от желание не полудея.
Кажи ми, как за бога,
поглъщащия ме копнеж да усмиря?
Изкарваш ме от равновесие, само за да ме прегърнеш
още по-силно в обятията си на мъж.
И духът ми ме напуска за да се наслади отстрани
на ритмичността, с която телата ни се движат, преплитат и разплитат.
А със следващия дъх отново в мен се връща,
за да се потопи в поредната вълна, в която ме превръщаш.
Нека танцът ни пребъде в иконопис,
на който е изографисан копнежът ни един към друг!
Ще се молим,
ще палим свещ след свещ
и ще си припомняме,
как очи с очи в милувки се докосваха,
докато ние с теб лудостта си един по друг
в ритъма на танца се опитвахме да разсъблечем.
Онзи танц, с който мелодията в кръвта пропиваше,
и тяло с тяло нежно се допираше.


Автор: Ирена Сиракова
 
 
 

0 Comments

Warwickshire Triathlon | 7 October завършен успешно!

10/7/2018

0 Comments

 
Благодаря на всички, които ме подкрепихте!
Благодаря на всички, които ми пожелахте успех!
Благодаря на всички, които дарихте средства за Любчо в каузата, която съзадох TRIATLON CHALLENGE to help child with cerebral palsy !
За мен най-хубавия спомен от този триатлон ще остане целувката, грейналите от гордост очички и поздравленията на моят син на финала.
Дадох му още един ценен урок днес.
Аз не съм добра плувкиня и той ме видя, колко се измъчих да преплувам 6 дължини, но на края му споделих: "Не е важно да си най-добър във всичко, важно е да се предизвикаш и да успееш, доказвайки на себе си, че можеш!
А когато го правиш и за кауза, помагайки друго човешко същество е безценно!"

0 Comments

НЕУГАСИМ

10/5/2018

0 Comments

 
Picture
0 Comments

Кадри от благотворителната вечер, посветена на деца болни от ДЦП, проведена в БКИ в Лондон под наслов "Приказка за Доброто и Любовта"

10/4/2018

0 Comments

 
0 Comments

Из "Завети за моя син" - "За благодорността"- ВИДЕО

10/4/2018

0 Comments

 
По време на благотворителната вечер, посветена на деца болни от ДЦП в Българския Културен Институт в Лондон под наслов "Приказка за доброто и любовта".
Picture
Picture
0 Comments

Притча за изгубената усмивка - ВИДЕО

10/4/2018

0 Comments

 
По време на благотворителната вечер, посветена на деца болни от ДЦП в Българския Културен Институт в Лондон под наслов "Приказка за доброто и любовта".
Picture
Picture
0 Comments

ИМПРОВИЗИРАН МАРАТОН ПО ПОЕЗИЯ

10/3/2018

0 Comments

 
Тази нощ си спретнах #маратон по поезия. :) В рамките на отличното постижение от 2 ч. и 40 мин, изримувах 9 стиха ( по окло 17 мин на стих). Кой от кой по-докосващ... Като отбележим, че в предните 24 часа преди маратона написах още 2 стиха, то за едно денонощие съм поставила личен рекорд от 11 стиха, т.е. 1/3 от да речем 5-тата ми поетична книга.
Как го направих?! 🤔
Няма да ви кажа, за да не прихванете от моята лудост. :)

Заглавия на написаните поеми:
ОКОВИ ОТ ФАЛШ
ЩЕ ЗАБРАВЯ (ЛИ)
УМРИ СИ В НЕЗНАНИЕ
ПОЧЕРНЕНИ БУКВИ
ЗА БОКЛУКА
ЦЕЛУВКА ПО ЧЕЛОТО
НЕУГАСИМ
НЕИЗБЕЖНО Е
ПРОПИЛЯН ЖИВОТ
ПИЙ ДО ДЪНО И НА ЕКС
ПОЧТИ ПОЛУДЯХ

0 Comments

ЩЕ ЗАБРАВЯ ЛИ?

10/2/2018

0 Comments

 
Picture
0 Comments

ОКОВИ ОТ ФАЛШ

10/2/2018

1 Comment

 
Picture
Разбирам те, че живееш в ерата на виртуалния секс в месинджъра,
виртуалните приятелства във faceboook и Instagram
и все по-лесно става да си НЕискрен и фалшив,
защото няма кой да надникне в очите ти
и да прозре лъжите ти.
А те очите не крият,
разголват лъжата и я оставят без дрехи – да зъзне от срам.
Разбирам, че да нараниш някого
с няколко клика върху клавиатурата
нищо не ти ковства,
а и гнева му не е нужно дори да понесеш –
просто ще блокираш профила му и ще add- неш поредния friend.
Но приятелствата лесно не се печелят
затова пък, вече имаш солиден опит, колко лесно се губят.
Разбирам, че е все по-трудно да си себе си човеко,
и да се ориентираш, кой е истински
в този свят от позьори с фото филтри,
които да им ретушват бръчките „пачи крак“,
да им тушират миглите или да им заглаждат целулита.
Но фото филтъра няма да промени, кои са отвътре,
какъв им е интелекта, какво им е възпитанието,
колко стойност имат и как ще се впишат в живота ти.
Едно само не разбирам – докато вечер заспиваш сам,
не ти ли хрумва, че самотата е висока цена,
с която си плащаш за страха ти да бъдеш истински?
И не, не ме опонирай с Его, колко модерно е
да си си самодостатъчен в днешно време!
Вместо това събери сили и натисни бутона РЕСТАРТ.
И нека започна нищичко да НЕ разбирам
от новото ти, съкровенно, истинско, неподправено АЗ.
Пожелавам ти го, ама надали.
Твърде много смелост се изисква да си себе си
в съвремие на лицемерие, илюзии и суета.
Истината е неудобна, нали?
Но ключа за оковалия те фалш е там някъде вътре в нея.

Авто: Ирена Сиракова
Ако те е докоснал моят стих, може да ме зарадваш, като ми подариш комплимент.  А аз обещавам, да предам нататък! :)
1 Comment

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.