Уважаеми родители в парка,

Моля, не повдигайте сина ми до върха на стълбата, особено след като сте ме чули да казвам, че аз няма да го направя, и съм го окуражила сам да се справи.

Не съм седнала тук, на цели 5 метра от детето си, защото ме мързи да стана и да му помогна. Доведох го на площадката, за да се научи сам да се справя.

Той не е тук, за да се озове на върха на стълбата, тук е, за да се научи как да се изкачва по нея. Ако не може да се справи сам, ще трябва да преживее разочарованието. И още – ще има цел и мотивацията да я постигне.

Междувременно нека да продължава да опитва. Искам да се умори от собствените си ограничени възможности и да реши да ги преодолее сам, без моята помощ.

Не е моя работа – и със сигурност не е ваша – да предпазвам детето си от това да се чувства ядосано, уплашено или разстроено. Ако го направя, ще му открадна възможността да научи, че един провал не е краят на света и може да бъде превърнат в успех или използван за ценен урок.

Ако закъса, не е моя работа да го спасявам незабавно. Ако го направя, ще го ограбя от възможността да се научи да се успокоява сам, да оценява ситуацията и да опитва да решава проблема самостоятелно.

Наясно съм дори, че не трябва да го предпазвам всеки път от падане. Ако го направя, ще го лиша от урока, че падането се случва, но рискът си струва, и че винаги може да стане отново.

За да бъдем наистина добри родители, трябва да се усъвършенстваме ние самите. Трябва да имаме интересни, да ги следваме и да не се отегчаваме, а напротив – да търсим винаги интересното и новото, за да може и децата ни да бъдат вплетени в това. 

Бъдете честни, за да научите децата си и те да бъдат такива. Отстоявайте позициите си, макар и да са различни от тези на другите. Детето ви трябва да знае, че вие сте независима личност, такава, която не се поддава на чуждото мнение и следва принципите си.

Важно е да осъзнаете, че докато това да сте до детето си постоянно е жизнено важно, това е само половината от родителството. Другата половина е да бъдете там за вас самите с честност, кураж и цялостно отдаден. Не е достатъчно да отгледате детето си с любов. Трябва да се отнасяте към вас самите с любов, ако искате и детето ви да се уважава и обича.

Да се отнасяте към себе си с любов е нещо, което се учи. Подарете на себе си и децата си безценен подарък, който ще ви донесе пълна хармония и радост.

Размисли, извадени из книга за родителство...

Може да е банално, дори тривиално с рими чувствата си към теб да опиша,
но любовта никога не пита.
Тя е сложна, неподправена, чудата... И често пъти ме повлича по неразгадани,
тайнствени пътеки да изследвам дълбините на собствените си представи, 
чувства и загадки на сърцето.
Когато те желая – фантазирам... Когато сърцето ми за теб копнее, в рими душата си разкривам.
Този прастар, античен метод на разкриване, емоционално ми допада, 
за това и го прилагам.
Един стих – красив, със заряд от копнежи и емоции стаени, 
подхранва любовта по-обилно и от най-силния екстаз на плътта.
Духовото удовлетворение покълва зрънцата на специалното,
неповторимото, неразгаданото.
Чувствата разкрити в поеми са способни да преобърнат всичко – емоционални, брачни и всякакъв род любовни кризи, съмненията и личните трагедии дори.
Римите – истински добрите рими – имат силата да пренапишат една любовна история.
За това ги обичам, за това ги използвам... Черпя от красотата им, 
от живителните им сили, за да разпалвам огъня. Защото обичам да го разпалвам точно в теб
и никога няма да се уморя да го правя. Харесва ми този изтънчен флирт с теб.
Някои жени флиртуват чрез тяло, жестове... Аз го правя чрез думите.
Ако трябва да те приканя да правим любов с намигване, усмивка, жестове, бузите ми ще придобият цвета на розови цветчета, а аз ще се почувствам неловко, несигурно, глупаво...
Ако трябва обаче да те съблазня, възбудя, изкуша с думи е то, тогава римите започват да струят направо от извора на сърцето ми и в тях влагам себе си.
Те са толкова истински, неподправени... Те ме разкриват такава, каквато е същността ми. 
Те съм Аз. Аз съм Те. За това когато четеш моите поеми трябва да знаеш, 
че те са много специален израз на моите най-съкровени чувства 
и са написани с една единствена цел – да ме почувстваш.

Автор: Ирена Сиракова

/Посветено на моя съпруг./