Той, с нотки на тъга в гласа отбеляза:
„Когато една жена те е възприела като приятел,
трудно започва да те възприема по друг начин.
Докато ние мъжете често и изневиделица
започваме да възприемаме жената,
като нещо по-специално от  приятел.
Един жест, една усмивка
или дори тъгата в очите й,
може да преобърне света ни
и да разгори пламъчето в сърцето ни.“
Погледнах го с разбиране.
Искаше ми се да го утеша.
Да му кажа, че когато намери правилната -
онази, която е създадена да обича
само него с цялото си сърце и душа,
тогава ще разбере,
че една жена може да обича най-добрият си приятел
от дълбините на цялото си същество –
разтърсващо, ненаситно, затрогващо...
И той не бива да се обезкуражава
да раздава себе си и приятелството си
и да бъде все толкова мил, грижовен  добронамерен
и предизвикващ усмивки.
Защото това е Той и това е Неговата същност
и Тя ще се влюби
точно в тази му същност.
- Бъди себе си, приятелю!
Тя ще те намери.
Тя – любовта.
От теб се иска просто да я разпознаеш,
да я оцениш и да и се насладиш.
 
П.П. С обич за (той си знае кой) :)
Иренa

Не! Ти не си за мен просто кукла, манекен, изваяни мускули…
Нито просто желание за креватни схватки и сексуално рандеву.
Затова не ми предлагай да се огранича с това.
Когато мисля за теб, ме обзема нежност
и изпитвам нестихваща нужда да бъда щедра и добра,
да ти подарявам усмивки
и да ти разкривам скътани кътчета от моята душа.
Когато фантазирам и си представям любов и отдаване,
сливане на тела, въздух натежал от флуиди,
.........
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"

Автор: Ирена Сиракова

Когато една жена държи на един мъж, тя му отрежда много по-важно място от това в леглото й - отрежда му ключова роля във фантазиите, мечтите и живота си.
Същото важи с пълна сила и за мъжа, който държи на определена жена.
А ако намесим любовта, като чувство, то тя е палитра от много други чувства, като уважение, възхищение, приемане, близост и т.н., които за краткост наричаме: "любов" - 5 букви, зад които се крият десетки чувства и техните оттенъци.

Автор: Ирена Сиракова

Боже, благодаря ти, за тези прекрасни хора около мен!
Толкова ми е приятна компанията ви и се наслаждавам на всяка минутка с вас и възможността да ви опознавам, да общуваме, да си споделяме, да се забавляваме заедно. Защото съм едно социално животинче, на което му е много приятно да се наслаждава на компанията на хора, с които има какво да си каже, хора, на които се възхищава, от които да учи, на които да раздава добрината си, топлината си, същността си.
Благословена съм с всички вас!
Вие си знаете, кои сте.
И се увеличавате с всяка изминала година. ;)
И дори да се виждаме рядко, онова усещане за близост и споделеност - то си е там.

Снощи си легнах и се замислих...
Усмихнах се на ум.
Не си спомням, кой за последно ми зададе простичкият въпрос: „Как си?“ - значи е било отдавна.
(Като изключим познати при поздрав от любезност).
И явно толкова отдавна, че съм забравила, как се отговаря...
В смисъл, като изключим стандартните добре/зле/горе долу, с които се отговаря, но не се казва нищо реално.
И осъзнах, че вместо „как съм“, ти отговорих „какво правя/ се занимавам/планирам“.
Хм... ще ми се да дойде ден, когато ще се чувствам комфортно да ти отговоря „как съм“ в цялата палитра на обзелото ме в момента на задаване на въпроса настроение и да се почувствам в свои води – без притеснение, без задръжки, без какво ще си помислиш, ако кажа това или онова, а просто сякаш те познавам от дете.  
Защото искам да си ми толкова близък, колкото са приятелите от деца.
Искам да си споделям и най-съкровените мисли с теб.
Искам да съм себе си с теб.
Да знам, че ще изслушаш всичко, което имам да казвам, че ще ме приемеш такава, каквато съм си. 
Да знам, че няма да ти прави впечатление, че до преди месеци съм се заричала в едно, а днес съм сменила мирогледа си и просто ще ти е забавно и интересно да наблюдаваш собственото ми израстване, развитието ми напредъка ми и ще си щастлив за мен.
Ех, как ми се иска да ти пука за мен, да ми мислиш доброто и да си щастлив за мен и повече от всичко искам да искаш и ти същото от мен и да ми позволиш да ти го дам.
Защото така правят хората, които държат един на друг.
Така правят сродните души, а аз усещам с цялата си същност, че с теб сме точно такива – две сродни души.
И те искам в живота си.
На почетно място те искам.
А ти?

Върви си!
Пускам те да си отидеш.
Това е скритото желание,
което разчитам във очите ти.
Желание, което те е страх да изречеш на глас,
но за което силно ти копнееш.
Не защото онази вена на врата ти,
спряла е издайнически да пулсира щом ме зърнеш във тълпата.
Или пък защото спрял си в самотните си нощи,
с моя образ да запълваш най-съкровените си фантазии,
а защото страдаш, че не можеш да ме имаш.
Не е трудно да отгатна.
По това поне аз и ти си приличаме.
Искаш  всичко или нищо.
Пускам те.
Иди си!
Ще задържа за себе си,
(...........)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"

Автор:
Ирена Сиракова