Blog Archives - S. Irena

ЦЕЛУВКАТА

4/29/2018

Онази целувка ли?!
Същата...
Която угаси огъня,
но стопли сърцето
и татуира душата с копнеж
за повече от всичко, което си.
Онази, същата,
която трябваше да е начало, а не край.
Вземи си я, моля те!
Вземи си я!
Цялата.
Заедно с дъха ти,
с вкуса ти,
с разочарованието,
със жаждата,
с греха
и студа,
който ме скова.
Няма да моля втори път,
нито ще копнея за леда,
вледенил сърцето ти.
Но ще помня.
Прости ми!
Не съм способна да забравя.
Докосване,
споделено дихание,
искрици страст,
горчив, неутолен копнеж...
Прибирам ги в кутията със спомени
и ще ги изкарвам да пълня с тях
бутилката с тръпчиво вино,
когато ми се прииска да се опия
с вкуса на най-дълго чаканите,
най- желаните
и най-изстраданите в тишината на нощите,
красиво рисувани и запълвани
с цвят след цвят преобръщащи живота
мигове споделеност.

Автор и художник: Ирена Сиракова

ПООСТАНИ

4/26/2018

Появи се в съня ми
като дълго чакан,
но неканен гост.
Все така правиш.
Обичаш да ме изненадваш,
да ме объркваш,
да ме държиш в очакване...
Идваш колкото да намажеш
с лечебен мехлем душата ми,
да нахраниш с късче любов
прегладнялото ми сърце
и после бързо си отиваш,
без предупреждение,
без позволение...
Своеволен,
неуловим,
вълк единак...
Появи се да ми кажеш,
че Реал Мадрид е победил Байерн Мюнхен.
Каза ми, че резултата е 3 на 1,
като нарочно включи и отменения гол.
Знаеше, че новината няма да ми хареса,
че ще сбърча носле
като нацупено, малко дете.
Тази реакция те забавлява...
Обичаш да я изтриваш с лекота,
която само ти притежаваш
и да изрисуваш усмивката ми
с помощта на собствената си,
въздействаща до мозъка на
костите ми, усмивка.
Хареса ми изненадата!
Хареса ми, да си ми гост!
Другият път поостани за по-дълго.
Къде другаде , ако не в сънищата
ще си добре дошъл?

Автор: Ирена Сиракова

Късче споделеност...

4/16/2018

В края на деня, когато Слънцето залязва на хоризонта и Луната с усмивка му пожелава "Сладки сънища, любими!", Душата изпитва най-силна нужда да сподели себе си и любовта, която я преизпълва с друга душа, която ще и подари споделеност.

Автор: Ирена Сиракова
Художници: Алекс и Ирена Сиракови

Късче чувственост...

4/15/2018

Чувственост е,
когато устните й ти разкриват желанието й,
да бъдат целувани само и единствено от теб.
Влюбване е,
когато устните й провокират у теб желанието,
да бъдат целувани само и единствено от теб.
Споделеност е,
когато устните ви не могат да се наситят едни на други.
И трите етапа са придружени от пърхащи пеперуди в стомаха и обсебване

Автор и художник:
Ирена Сиракова

Късче свободен дух...

4/15/2018

Живота е шарен и обича свободолюбивите духом.

Автор и художник:
Ирена Сиракова

Късче нежност...

4/12/2018

Бурите са тест за мъжественост.
А нежността е най-докосваща по време на буря.

Автор и художник:
Ирена Сиракова

ПОМНИШ ЛИ

4/10/2018

Онази рокля в патешко жълто,
която сякаш ти нашепва „съблечи ме“,
която приковава погледа ти към гърдите ми без сутиен,
която безсрамно те кара да тръпнеш в очакване
на всяко мое танцувално завъртане,
за да ти разкрие прелестите на бедрата ми,
онази – същата, за която си казваш,
че не е нужно дори да съблечеш,
за да ме подлудиш от желание,
помниш ли я?
А помниш ли онази нощ,
когато бях покрила с нея
треперещото си от вълнение,
да бъде в прегръдките ти тяло,
а на очите ми, които издаваха
умопомрачителната ми жажда за още от теб,
бях сложила дантелена черна маска,
която ти подръпна закачливо и озари сърцето ми,
с онази твоята неприлично очарователна усмивка,
която ме разтапя до състояние на жива лава.
Направи го докато танцувах с друг.
Изненада ме дързостта ти.
Погледнах те слисано.
Продължих да танцувам с него,
а после с втори, трети...,
но помниш как очите ми търсиха само теб, нали?
Лоша актриса съм, знам.
Не мога да те заблудя.
Нито пък себе си.
А помниш ли, как те поканих на танц?
Кой бе по-смутен? Ти или Аз?
Признай си! Ти бе.
Смути се, че за първи път
не треперя от притеснение в ръцете ти,
че търся близостта ти…
Да. Търсих я. Копнеех за нея.
Сърцето ми крещеше,
че я желае повече от всичко на света.
Защо ме остави да си тръгна сама онази нощ?
Защо не ме последва?
Последната нощ, в която се видяхме.
В която пропусна да ми кажеш „Сбогом“,
а трябваше, защото дантелената черна маска,
винаги е стояла помежду ни,
като непреодолима преграда
за всичките ни чувства…
Сложиш ли и маска на любовта,
облечеш ли я в черно,
обричаш я жива да я погребеш,
да се обръща в гроба
и да моли за пощада…
Сбогом, моя любов!
Забрави я, ако можеш онази патешко жълта
одежда, покриваща страстта ми!
Забрави мен!
Аз теб ще те помня до гроб.

Автор: Ирена Сиракова

Вдъхновено от: VALS DE LAS FLORES/EUGEN DOGA/GRAMOFON

ТИ МОЖЕШ

4/8/2018

5 км бягане,
няма вече отлагане.
5 км воля,
за да се предизвикам и да си докажа,
че не ми липсва увереност в себе си.
5 км състезателен дух -
ще бъде трудно, ще бъде лесно.
Трудно ще е да се вслушам в себе си
и да запазя собственото си темпо,
когато тълпата упорито налага друго.
Трудно ще е да спра, когато стигна,
а не когато ми се иска.
Лесно ще е, защото съм тренирала ума си
да побеждава всяка мисъл за провал.
Лесно ще е не за друго,
а защото аз вярвам, че мога.
5 км изпитание,
а на финала ме чака история,
която побрана в шепа думи
ще ми служи да давам пример на своите внуци
за: "Ти можеш!"

Автор: Ирена Сиракова