ТЯ: Спри..
ТОЙ: Да спра какво?
ТЯ: Да казваш, че съм красива.
ТОЙ: Защо? Това е истината.
ТЯ: Не, не е. Не ме виждаш в края на деня, не ме виждаш точно след като изляза от банята. Не ме виждаш как пробвам всяка една дреха, не виждаш колко отвратително изглеждам през почти целия ден. Не виждаш това, което аз виждам, когато погледна в огледалото, така че не смей да ме наричаш красива. Защото не съм.
ТОЙ: Не разбираш, нали? Мислиш си, че знаеш как изглеждаш, но си нямаш и представа. Права си, не те виждам по начина, по който ти се виждаш, но също така ти не се виждаш по начина, по който аз те виждам. Не виждаш как се смееш или разказваш история, не виждаш как очите ти светят, когато говориш за това, което обичаш. Не се виждаш как заспиваш в ръцете ми или начина, по който изглеждаш точно след като се събудиш. Но аз виждам и затова имам всяко едно право да те наричам красива.
Аз съм ги чувала само веднъж от мъж и той днес е мой съпруг. :)))