|
|
|
Любовта може да бъде прочетена в жестовете, в погледите, в споделеното мълчание...
Любовта си има своя азбука, пунктуация, граматика... Любовта е гениален писател, а ние - с нашите изживяни любовни истории - сме нейните шедьоври. Автор: © Ирена Сиракова
0 Comments
 Ако знаех, че вкусът ти ще е на черен шоколад с парченца чили,
никога не бих те вкусила. Никога! Бих се смръщила претенциозно. С леко отвръщение... Малко невярваща .. С изписана на лицето ми почуда... От рода на "Ти будалкаш ли се с мен?!". Не бих, та дори предизвикателство, отправено от приятели да беше... Обичам да си спестявам, всичко което предрича неприятности. Практична ме наречи. Но някой си бе направил извратена шега. Предполагам този первезник - подсъзнанието ми... Бе те опаковал в подвеждащата, изкусително примамлива опаковка на любимият ми от детството млечен шоколад с пълнеж от пчелен мед, който е в състояние да доведе до екстаз вкусовите ми рецептори. Ах какъв ступор, когато вместо сладостта на млечния шоколад, усетих натрапчивата горчивина на черния, когато вместо билковия букет от мед, усетих как чилито изгаря небцето ми. Огън и горчивина.... Твоят вкус за мен. Твърде необичаен. Твърде екстравагантен. Твърде мъчителен. Садо-мазо. Перверзно завладяващ. Оставащ шокиращи спомени за нещо, към което или да се пристрастя или да отричам. Избора ми бе отнет, а белезите от огъня останаха незаличими. Но аз продължавам да копнея за онзи другият ти вкус, който веднъж загатна, че притежаваш, докато те наблюдавах в кой се превръщаш, когато си влюбен. Мястото бе "Библиотеката"... Ти с вкус на черен шоколад.. Тя влезе... Ти за миг придоби сладост, нежност... Превърна се от черен в млечен и от очите ти, от устните ти... потече мед. Тя притежаваше силата да накара сърцето ти да затрепти, да те превръща в по-добрата ти версия... Онази сладката ти... Неустоимата... Пленяващата... Аз - не съм такава магьосница. По друг начин ти въздействам - с вкус на черен шололад с парченца чили. Или с други думи казано: "Аз, не съм ЛЮБОВ.". Автор: Ирена Сиракова  Copyright ©Irena Sirakova / Ирена Сиракова, All rights reserved Улових мига, в който ме гледаш с онзи поглед,
с който ми казваш , че ти е крайно недостатъчно да ме обичаш, когато ме обожаваш до мозъка на костите си. Улових мига в който гледаш синът ни , говорейки сам на себе си, че той е частица от теб, но още по-прекрасното е, че е частица и от мен, и се питаш, това не е ли чудо? Улових мига, в който си се зареял замечтано в бъдещото ни и си ни представяш вече побелели, вплели пръсти ръка в ръка, разхождащи се покрай любимото ни езеро, разговаряйки за малките неща от живота, носещи ни радост. Упових мига..., а сега ще го пусна, за да го изживея отначало до край - с теб. Автор: Ирена Сиракова Фотограф: Славчо Сираков |
Ирена СираковаИскрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :) 
Архив
February 2020
|
RSS Feed
