S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

Тръгвам си, за да се намеря

8/21/2019

0 Comments

 
Picture
Copyright ©Irena Sirakova / Ирена Сиракова, All rights reserved
Днес си тръгвам за да се намеря
и пътят знам, че няма да е лек.
Както изборът, който правя да стоя от теб далеч.
Вятърът ме милва нежно по оголеното рамо,
а пък слънцето успокояващо целува ми косите,
докато събирам сили да продължа живота си и занапред.
Ще потърся мъдрост, ще потърся лек...
за любовта, за лудоста, за теб...
Не намерих нищо в томовете книги прочетени до тук,
затова ще ги оставя - само бавят и тежат...
Сама ще пиша, дописвам, пренаписвам..
каквото ми тежи, гнети, провокира... в мен сълзи.
Ще редувам със усмивки тъжни в ноти, нюанси, усещания, цветове...
А като ми дойде много, ще поспирам, ще посядам...
на куфара си остарял и прашен,
за да си припомня очи любими, усмивка неустоима,
целувка - първа, семпла, но запомняща се, противоричива...
Ще притихвам в спомените сладки,
сред ароматът на полските цветя,
ще ми пригласят даже птички,
докато китарените струни нежно ми припомнят
за вкуса на един единствен танц,
който се получи споделен.
Ще се умислям, отговори ще търся,
ще притихвам, по мъничко себе си ще преоткривам...
Ще ми е тъжно, че почвам да забравям -
вкуса ти, топлината ти, усещането да съм непозволено твоя...
Ще съм написала пет - шест книги, уж да помня,
но с всяка буква, по мъничко ще те изтривам...


Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Признание

8/19/2019

0 Comments

 
Picture
Имаше толкова много нежност помежду ни тази нощ.
Събуждам се и усещам още вкуса й по-устните си,
гъделичка стомаха ми
кзпълва с трепети онова местенце,
което копнее да усети още тонове от нея…
Всичко бе любов помежду ни –
всяка милувка,
всяко докосване,
всяка целувка,
всеки стон на удоволствие…
Докато описвам треперя от желание за още…
Как да се откажа от това?
Как да го заменя за просто „страст“?
Не мога. Не притежавам такава сила…
А и съм толкова огладняла за вкуса на тази наша любов…
Страстта в нея е само ароматна подправка.
Нищо повече или по-малко…
Не искай да е иначе.
Подправка – с приятен полъх и екзотично ухание,
която обаче сама, без другите съставки, е неспособна да нахрани душите ни.
Камо ли да задоволи глада им. По-скоро го възбужда.
Само гарнирана с нежност, отдаденост, споделеност…
и всичко друго, което сме способни да си дадем, отваряйки сърцата си,
започва да придобива специална стойност,
започва да придобива смисъл,
превръща се в онази - „специалната подправка",
която има една единствена цел –
да усили насладата от усещането да правя любов с теб.
Но съпоставиш ли ги едно срещу друго,
страстта, за която ти копнееш,
никога не би ми донесла това удовлетворение,
екстаз на сетивата, усещане за пълнота, принадлежност, разтапяне…
в своята й самостоятелност.
При мен тя е просто следствие на всичката тази бълбукаща във вените ми любов,
която заплашва да прилее, когато те докосвам…
Двете са едно цяло. Допълват се.
Извират от мен в споделеност, в отдаденост…
Мога да ги редувам, мога да ги смесвам…,
Наслаждавам им се нетрезво,
понякога безпомощно,
друг път осъзнато,
целенасочено…
Точно като тази нощ, която отмина.
Колко жалко, че ти никога няма да имаш сомен от нея.
Изживяното в нея беляза само мен.
Мое си беше.
Безкрайно интимно.
Не си го давам всичкото това вълшебство…
Как да го опиша, за да го сподела с теб?
Да се изживее трябва.
Няма как иначе.
Но ще опитам…
Когато докоснах гърба ти,
за да погаля мястото, което бе мокро от виното,
което бяха изляли върху теб, когато ме обгърна в обятията си,
за да предпазиш мен, ти се изви като дъга, под интензивната чувственост
на допира ми. Тръпки пробягаха по гръбнака ти. Удоволствието ти го усетих с цялото си същество.
За няколко стотни вече бях по-мокра от тениската под пръстите ми. Заля ме топлина…
Под пръстите си усещах твоята. Ти гореше.
Вцепених се от емоции…
Не можех да говоря, да помръдна...
Имах нужда да осъзная тази чувственост.
Гледах втрещено гърба ти и недуомявах.
А тази сигурност и топлота, които изпитах преди това в прегръдката ти,
докато виното се изливаше по твоя гръб, застанал на пътя му, вместо върху мен и моята плетена рокля...
Ти ме притискаше силно и без думи ми прошепваше: "Тук съм. Каквото и да става, тук съм и ще те пазя."
И миг преди да ме пуснеш и да ме отдалечиш на няколко сантиметра от себе си, за да ми дадеш обяснение, защо така ненадейно се бях озовала в обятията ти, ти ме целуна по косата, с което ми каза всичко...
Думите бяха толкова излишни след този жест... Не исках обяснения. Просто се отпуснах и се сгуших още по-силно.
Ако не бяхме заобиколени от хора, нямаше да се насилиш да ме отделиш от себе си, нали?
Знам.
Почувствах го.
А това чувство за безкрайна благодарност и осъзната любов, което изпитах, докато по-късно се надигах на пръсти, за да обвия ръце около шията ти, да те погаля с пръсти по тила и прилепвайки тялото си до твоето, усещайки всеки  напрегнат твой мускул, ти прошепвах „благодаря“...
Боже, каква наслада, да усещам всеки сантиметър от теб!
Наслада и благодарност, страст и любов… преплитаха се…
Как да им се наситя? Как да ти се наситя?
А по-късно същата нощ, когато извика името ми в тъмното, докато притичвах към входната врата на блока…
Само гласа ти, мисълта за присъствието ти.., накараха цялото ми тяло да се разтресе от конвулсии, за всичко,
което предвкусва, че ще се случи…
А какво да кажа за тези пет минути по-късно, когато ме прегърна през кръста и усетих как долепваш гърдите си, корема си… към гърба и кръста ми, а дупето ми се намести в извивките по-надолу по тялото ти всякаш е удома си. Тялото ти реагира бурно. Моето се парализира от удоволствие. Изстенах от причиненото ми удоволствие несъзнато, без да искам… докато напрягах мозъка си да осъзнае какво ми говориш.
И се чудих: ти как изобщо успяваш да събереш мислите си и да кажеш правилните думи?
Когато се обърнах и те зацелувах: отново нежност и страст се сливаха в усещането за любов.
А после… на прага на спалнята ми, когато понечих да разсъблеча подгизналите ти от вино дрехи,
а ти ме притисна към вратата...
Ами след това..?
О да - тя,страстта - е закодирана във всяко нервче и избухва дори без допир помежду ни,
но аз пак ще се върна на нежността, защото аз нея така силно усещах, че за друго не бях способна да мисля…
Да правя любов с теб, бе истински разтърсващото ме. Това, което ме превръща в огнена топка от чувства…, ненаситна за още чувственост…, ненаситна за още близост, за още сливания, за усещания за цялост и съвършенство, за….теб…. за нас…
И въпреки, че тази бе поредната илюзорна нощ на фантазии, усещането след нея…
сладостта в слабините,
тръпките по тялото ми,
нежността, която ме обгръща…
те са истински. Тук са… с мен.
Затова и пиша.
Тях да ти споделя.
Лудост ли..? Любов ли..?
Или и двете...
Обичам те!
Всичко друго е следствие.
Но преди всичко  (не съм забравила), е пълно на несподеленост и илюзии,
които се забиват като пирони в плътта ми.
И кървя,
и боли...,
но те обичам.
Не ме е страх да го призная!
Не ме е срам да разглоя душата си!
Прекалено истинско е, за да бъде премълчано.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Притихнала чувственост

8/18/2019

0 Comments

 
Picture
Спиш ли?
Спи…
Аз ще ти разказвам,
за да се превърне разказа ми в чувствен сън, който да докосне всичките ти сетива…
 
Той: в бяла риза, черен панталон…
Тя: в червена рокля, издаваща страстта на чувствена жена…
Танцуват тези двама, всякаш пред погледа на никой друг, освен на потъмнялото небе със звезди.
 
В танца, тя му се отдава,
а той приема всяка нейна ласка
с благодарност и почувствана любов.
 
Тя: прегръща го със смес от страст и нежност,
пръсти впива в раменето му,
с длан го милва по косите му,
„Твоя съм.“ - крещи цялото и същество.
 
Той: прегръща я всякаш оцелял сред буря,
намерил своя пристан тих,
подпира своята глава на дясното й рамо,
целува с отдаденост онова пулсиращо местенце върху нежната й, лебедова шия.
Безмълвието му непретенциозно и шепти „Компнея да ми бъдеш всичко, ти!“
 
Тя: от чувства ще изригне
в ритъма на танца драматичен,
бездиханна пред силата на признанието му съдбоносно.
Очи притваря, поема въздух тежко…
А сърцето й ще се пръсне от копнеж
да го обича, както Орфей обичал свойта Евредика.
 
Той: танцува с нея танц, наподобяващ ритуал, при който сливат се две тела с една душа…
Подклажда огъня й и строи в сърцето си къщичка с камина – за двама, трима…,
а може някой ден броят им да достигне четерима.
 
Танцът е танго.
Тя и той... аз и ти.
За теб е сън.
А аз се моля за сбъднатост, на гледащите,
онемели и притихнали от цялата ни чувственост, звезди.

Автор и художник:
Ирена Сиракова

0 Comments

Птица с разперени криле

8/14/2019

0 Comments

 
Picture
Тази част от годината е, когато...
той е в България, а аз във Великобритания.
Той ми звъни всеки ден с нетърпение да ме чуе.
Отдавам го на скуката, разбира се.
Свърши морето, свърши престоя на село в игра с братовчедите (тогава за мен се несещаше), а в Пловдив е твърде горещо и твърде отчуждено за него.
Аз от своя страна не съм от тези майки, които изпитват нужда да се чуват с децата си ежедневно и да гугукат:
"Ох на мама сладинкия, какво правиш ти бе мама там, без мен?!"
Не. Не съм.
Никога не съм била. И няма да бъда.
Искам да е самостоятелен. Свободен. Волен. Да разпери и лети със своите собствени криле.
Държа и на собствената си свобода.
Като порасне и един път в месеца да се чуваме, за да знам, че е добре, ще ми е достатъчно.
Важно е уважението да го има.
И онази вътрешна, невидима нишка свързваща сърцата ни да я усещаме.
Важна е топлотата и желанието да се подкрепяме.
Увереността, че някой там на света те обича безрезервно и винаги ще е насреща при нужда. - в добро и зло.
Все по-ясно осъзнавам, колко е трудно да отгледаш дете със силен характен, уверено, самостоятелно... и същевременно да го отглеждаш с любов. Баланс да има.
Окуражавам го за самостоятелност.
Напътствам го към самостоятелност.
Прегръщам го силно, но не му отдавам времето си току-така.
Уча го как да разперва крилe, пък дано полети...
А после и да се научи на краката си да се приземява.
Че такива мъже са му нужни на тоя свят - с характер, със сила, с достойнства, с чест... Дом и семейство да могат да съградят. Деца да могат да отгледат и възпитат. Добро в сърцето си да носят и да го отстояват. Ценности да съграждат. Пример да дават. И всичко това с лекота в сърцето... без да им тежи. Ей така, с усмивка на лицето, с пламък горящ в очите...
Тез са кът на тази Планета.
А другите в излишък...
Лесно няма да е... Ще продължавам да се питам, къде е баланса. Пък докато се питам, дано го нацеля.
Ум да имам, сила да имам...
В достоен мъж да го превърна това с усмивка, грееща в очите, дете.
Че много тъжно е кога видиш птица, с прекършени криле.

Автор: Ирена Сиракова
Модел и главен герой: Александър Сираков
Фотограф: Daniella Petkoff Photography

0 Comments

Споделеност

8/7/2019

0 Comments

 
Picture
Така рядко те гледам (или поне не осъзнато).
Толкова колкото и рядко правя с теб любов,
караща душата ми да стене от задоволство,
а не просто секс, удовлетворяващ нуждите ни.
Но точно тази рядкост прави тези погледи,
тези моменти на обич - специални, истински, наситени…
Не, че през другото време любовта липсва.
Там е. Но е тиха, непретенциозна, ненатрапчива…
Не искри ярко в очите ми (но е там),
няма да я усетиш в интунацията на гласа ми (но е там).
Витае си във въздуха. Или пък замечтано рисува бъдещето с теб в сърцето ми.
И как иначе?
Любовта обича споделеност, отдаденост, съзнато вричане…
А между нас, те са в изобилие.


Автор: Ирена Сиракова
Фотограф: Даниела Петкова

0 Comments

Един от законите на живота

8/5/2019

0 Comments

 
"Често каквото и да ни поднася следващата страница от живота, идва следващият ден и пак си цял."
Ирена Сиракова

Picture
Copyright ©Irena Sirakova / Ирена Сиракова, All rights reserved
Фотограф: Александър Сираков
0 Comments

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.