S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

Из "Завети за моя син" - "БЪДИ ПОЗИТИВЕН"

7/31/2018

0 Comments

 
Picture
Днес сине, ще ти разкажа за позитивността,
защото тя е богатство, което искам да ти завещая,
за да ти дава сили, надежда, мир и спокойствие в трудни времена
и в моменти, в които живота ти ще е на кръстопът, а ти ще си объркан.
Именно тогава ще ти е нужна глътка позитивност,
за да черпиш сили от нея и да продължиш с усмивка и увереност напред.
Защото, каквото има да става, то ще стане, независимо от теб.
Дълбоко вярвам, че всичко, което правим
и всичко, което ни се случва, се случва с цел.
Не че нямаме избор, но в крайна сметка, пътя ни е предопределен
и е по-добре да се доверим на Съдбата.
Тя може да ни преведе през него по-трудния или по-лесния път,
на база на собствените ни житейски избори.
Винаги, когато нещо не се получава в живота ми, така, както го искам,
си повтарям: „Всяко зло за добро!“,
не просто за да се успокоя и да придобия увереност и сили, за да продължа напред,
а защото наистина живота ми е доказал, че всяко зло се е случвало за добро.
Един човек си е отишъл, за да направи място в сърцето ми за друг,
по-добър, по-истински, по-обичащ ме от него.
Дадена работа съм я загубила, за да ми се отвори шанс да намеря друга,
носеща ми по-голямо удовлетворение.
Някой ме е нагрубил, обидил, разочаровал…,
за да ми разкрие навреме истинската си същност,
преди да съм го допуснала прекалено близко до себе си,
давайки му възможност да нанесе по-големи щети върху душевността ми…
Примерите, които мога да ти дам са десетки, сине мой,
важното е да запомниш не тях, а факта,
че понякога дори добри неща си отиват от живота ни,
за да дойдат още по-добри на тяхно място.
За да бъдеш позитивен, трябва да имаш вътрешна сила да повярваш,
че доброто е безгранично и тепърва ти предстои да получаваш още безброй дози от него,
но за да ги получиш, понякога е нужно да се справиш със смелост и воля с лошото.
Никога не спирай да вярваш в добрия край!
Независимо през какво преминаваш, повтаряй си,
че има светлина в края на тунела.
И дори към момента да ти изглежда трудно да я достигнеш,
повярвай в себе си!
Повярвай, че можеш!
Защото ти всичко можеш!
Не смей да подлагаш на съмнение това!
Просто продължи напред!
Продължи да се бориш, устремен към своята цел!
И не забравяй сине, позитивизма е много повече от лозунг.
Той променя начина, по който се държим,
дори нашето излъчване, отношение, нагласи…
И истината е, че позитивизма е способен да те направи
не просто по-добър, по-обаятелен, по-самоуверен…,
но ще промени и отношението на хората, които те заобикалят, ще промени света ти.
Защото каквото излъчваш, това ще привличаш.
Бъди различен, дете мое, от хората, които гледат, какво не могат да направят добре!
Ти се фокусирай върху това, което можеш да правиш най-добре.
Фокусирай се върху талантите си, силните си качества, научените уроци,
за да имаш солидна основа, която да ти дава вътрешна увереност да продължаваш напред.
Трябва да се наслаждаваш на живота,
а с негативно съзнание, това е невъзможно.
Така че избора е прост.
Когато се двуомиш, запитай се, какво би казала мама?
Какво би направила тя на мое място?
Не съм сигурна, че ще достигнеш до верния отговор,
но съм сигурна, че в момента, в който си зададеш тези въпроси,
пред лицето ти мигновенно ще изгрее усмихнатото ми лице,
което ще ти даде кураж с нещо от сорта на:
„Не му мисли толкова! За добро ще е. Просто имай търпение!“.
Когато ти е най-тежко и ти е трудно да откриеш смисъл,
припомни си, сине мой, една шеговита мъдрост:
„Виното не е за пиянство, то е за оптимизъм!“
и просто си сипи чаша вино и пий за живота,
такъв, какъвто е с всичките му краски и изпитания.
Той е очарователен именно такъв и един път се живее.
Така че, живей го!
Обещавам да ти поолекне поне за малко,
докато намериш сили, да погледнеш над нещата с цялата осъзнатост,
че най-важен в своя живот си ти и дори всичко друго да се руши,
докато ти си цял, надежда има.
Пожелавам ти сине, искрено и от сърце, след мрака, винаги да изгрява светлината
и съотношението им да е като по време на явлението „Бяла нощ“,
което се наблюдава в полярните ширини през лятото!

С обич,
мама

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Късче "секс признания"

7/30/2018

0 Comments

 
Picture
Декември, 2007 г.
Тя реши да го изненада този уикенд и да постави началото на техните сексуални отношения.
Той бе изненадан, но не възрази.
Все пак чакаше този момент от доста дълго, толкова, че чак му се струваше,че това е розов сън, а не реалност.
Юли, 2018 г.
Той й написа:
"Определено сексуалните ни отношения изкачват нови висоти."
Да. Той имаше право.
Толкова сексуална наслада, колкото през последните 2 уикенда, тя бе изпитвала за последно през август, 2014 г. -
в онази задушна каравана, в която тя го бе обявила в съзнанието си за изключително надарен любовник.
ИЗВОД:
Брака не е ограничение за сексуалните отношение, нито времето, нито разстоянието...
Те са просто предизвикателство.
Как ще си изиграем картите, от нас зависи.
Да се влюбиш не е собствен избор, но да останеш влюбен е.
А сексуалните отношения, имат нужда от щипка сол, за да е перфектно съотношението между сладко и солено,
което води до ненаситност..

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

С ВКУС НА АМАРЕТО

7/29/2018

0 Comments

 
Picture
Целуваш най-интимното ми място,
докато бавно и с наслада отпивам глътка Амарето.
Обичам го с една бучка лед
и ти така ми го сервира в чаша от уиски.
Гледам те от високо, докато отпивам нова глътка
но този път се наслаждавам не на алкохола
а на целувките, на гледката, на възбудата ти…
Представям си 3в1.
И го получавам – до последната подробност.
Ти да не си духчето от лампата?
Изпълняваш най-съкровеннните ми желания,
без дори да ги изговарям на глас
От днес ще обличам голотата си в  Амарето,
само когато искам да остана насаме със теб,
за да си припомням вкуса му,
подправен с интимност по френски и още нещо,
което ще запазим в тайна между нас.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Неделя е...

7/29/2018

0 Comments

 
Picture

Неделя е…
На вън е буря.
Обожавам бурите!
Създават ми уют.
Събуждам се с образа на илюстриран снежен човек в главата. Мозъка ми бавно превключва от режим сън, в режим „история за детска книжка“. След 30 мин вече съм визуализирала в ума си илюстрациите и съм написала историята, която ще е за Дядо Коледа.
Защо пък главата ми реши да роди в края на юли, коледна история?
Същност, на кого му пука?!
Гениалните идеи се пръкват винаги в най-неподходящото време. Бавно отварям очи и се оглеждам в чифт сънени, гледащи ме с обич очи.
Получавам прегръдка, а след малко оставам по без нощница… След още миг, усещам две силни ръце, които нежно втриват в тялото ми ароматно масло…
Въздишам тежко…, от удоволствие.
Наслаждавам се.
Масажа е еротичен.
Възбужда сетивата ми и събужда глада ми за близост… Продължава с интимност, която само мъж, който те желае до полуда, но и те обича с цялата си душа, може да ти подари. Всичко свършва с неговото „Wow, baby!“, в миг на екстаз и много кикотене след това.
Ставам бавно от леглото.
Протягам се доволно.
Заставам пред прозореца.
Дърпам пердетата.
Голата ми кожа настръхва от студения вятър, влизащ през отворения прозорец.
Чувствам се безсрамно добре в нудисткия си „outfit“ на любовница.
Не се притеснявам, че някой съсед или минувач ще ме види.
И какво, като ме види?!
Идеята за това е някак си възбуждаща.
Обръщам поглед към огледалото.
Харесва ми гледката.
Секси…
На жена, която е правила любов.
Чувствам се ужасно красива!
Усмихвам се на себе си.
Той слиза да прави палачинки, а аз домашен течен шоколад, защото най ги обичаме с пълнеж от шоколад, с резънчета банани и натрушени бисквити.
Тази рецепта винаги ни връща в спомените, много години назад, в Банско, когато се влюбвахме един в друг, споделяйки любимите си палачинки, докато бъбрехме приятелски с нотка на закачка и припламващи искри…
След закуска, се гушкаме във ваната с чаша вино в ръка и си говорим, на фона на релаксиращите звуци на пиано…
Неделя е.
Не бързаме за никъде.
Правим отново любов.
Правим го бавно. Нежно.
Това са си нашите моменти.
Нашата стопляща сърцата ни интимност.
Обичам го!
Такава съм късметлийка!
Целият ми живот е „Wow, baby!“

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Из "Завети за моя син" - "Бъди грижовен!"

7/28/2018

0 Comments

 
Picture
Днес сине, ще ти разкажа за грижовността,
защото тя е качество, което е благодат и дар,
и моя основна цел, като твоя майка е да посея семето й в теб,
надявайки се от все сърце, ти да поливаш това семе с любов,
за да избуее от него силно и здраво дърво с дълбоки корени.
Преди всичко сине, се научи да бъдеш грижовен към себе си!
Подарявай си спокойствие.
Подарявай си мигове щастие.
Подарявай си усмивки от сърце.
Подарявай си здраве.
Подарявай си знание.
Подарявай си любов.
Подарявай си осъзнатост.
Подарявай си приятелство.
Подарявай си време за себе си.
После се научи да бъдеш грижовен към семейството си.
То те обича.
То го заслужава.
Него го е грижа също за теб.
Когато имаш и минимални съмнения по-въпроса,
спомни си, за първата ти дълбока рана на коляното.
Докосни с пръсти белега си.
Погали го.
И си припомни, как промивах рананта ти,
как я мазах с  мехлеми,
как ти слагах лепенки,
превързвах я с бинт,
будувах, за да пазя коляното ти от несъзнателно нараняване в съня ти,
как ми благодари след това,
целуна ме и ми каза, че съм специална,
защото съм ти помогнала да се почувстваш по-добре и съм се погрижила за теб...
Ще имаш много такива примери в живота си,
които да ти напомнят за нашата грижовност към теб,
грижовността, на хората, които те обичаме.
Учи се!
Вземай пример от тях, от нас!
След това се научи да бъдеш грижовен към приятелите си.
Те са специални.
Те са твоите сродни души,
опора,
разтуха,
храм при бедствени ситуации...
Раздавай щедро, с цели шепи от грижовността си и на любимата си жена.
Колкото повече грижовност й даряваш,
с толкова повече тя ще ти отвръща,
ще отваря сърцето си за теб и ще гради дом за двама ви в него.
А най-много грижовност сине, отдай на децата си.
Те ще имат нужда от примера ти, за да възпитат на свой ред грижовността в себе си.
И не забравяй, всеки човек се нуждае от грижовност!
Тя е като дишането – укрепва връзката между хората, които се обичат.
Създава усещане, че те са важни един за друг.
Ласките, прегръдките,целувките и загрижеността, носят усещане за безопасност и благоденствие.
Всяка положителна емоция, произлизаща от грижовността, стимулира щастието.
Тя се нуждае от постоянно демонстриране – всеки ден и най-вече в трудните моменти.
В тежки времена, думите не са толкова въздействащи, колкото жестовете.
Именно в такива моменти грижовността ще има най-висока стойност.
Малките, искрени, извиращи от Душата и Сърцето жестове, притежават мощ,
а мнозина ги подценяват.

Ти недей!
Бъди по-мъдър!
По-осъзнат!
Съществуват два вида грижовност сине - условна и безусловна.
При условната се очаква получаване на нещо в замяна.
А безусловната се раздава безплатно, без очаквания на отплата.
Тя е  истински жест на признание и обич.
Ти се научи да раздаваш своята грижовност, преди всичко безусловно,
но когато на нея ти се отвърне с грижовност, топлота, обич..,
оцени я по-достойнство и бъди благодарен!

Нека ти бъде ширин в ежедневните отношения с близките, приятелите и децата ти.
Бъди благословен с грижовност, дете мое!
 
С обич,
мама

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

ЗАГУБИ ЛИ ИГРАТА?

7/23/2018

0 Comments

 
Picture
Подадох ти толкова силни карти в ръката,
Не разбирам! Защо си на път да загубиш играта?!
(....)
Чудя се, дали изобщо осъзнаваш, че в ръцете си държеше
не просто Роял Флъш от купи, а сърце,
което за теб, по-силно от обикновено туптеше.
Сега, поседни отстрани и погледай,
как майстора ще довърши играта...

Автор: Ирена Сиракова

П.П. Целия стих ще бъде публикуван в книжно издание.
Picture
0 Comments

Късче среднощна магия...

7/18/2018

0 Comments

 
Сънувах те отново,
но няма съня си да ти разкажа,
само ще ти кажа,
че толкова ми хареса,
че реших да запазя в сънищата си
есклузивно време само за теб.
Picture
0 Comments

Писмо, подпечатано с угасваща любов

7/17/2018

0 Comments

 
Днес е тъжен ден!
Осъзнах, че една любов угасва без да бъде изживяна.
Молих се на глас да дойде този ден, докато сърцето ми тъжеше безмълвно,
че някой ден наистина молитвата ми ще бъде чута.
Сега не мога дори да се натъжа истински.
Толкова абсурдно безразлично ми е всичко.
До вчера да преплувам океани бях готова, за да бъда твоя, но не и днес.
А за утре се страхувам, че дори да ги преплуваш ти, с апатията ще съм се завила като в пашкул,
в който ми е топло и уютно и ще чакам да ми пораснат криле,
за да ги разперя и потанцувам с тях в обятията на нова любов.
Искам да натисна бутона на времето и то да спре, докато намеря правилните думи,
за да ти изкрещя с цялото си отчаяние:
"Направи нещо!
Покажи, че те е грижа!
Че съм ти важна.
Не ме губи!
Бий й адреналинова инжекция на угасващата в мен любов!"
Но уви, такъв бутон не съществува.
А пък думите ми не биха били достатъчни и без това, нали?
Друго е нужно.
Друго, което явно не притежавам.
А и смелостта ми ме изостави или пък ти я уби.
Чаках те тъй дълго, да трепне сърцето ти за мен…
Изморих се вече.
Не се сърди!
Не ме вини!
Чувствам такава силна нужда да отпочина - скрита там - в моя си пашкул.
Уморих се да боли…
Да заспивам в самота, докато бленувам за любовта ти.
Отдавна спря да ми стига да си просто красив блян.
Уморих се да съм неразбрана.
Да си чужд.
Да съм просто секс фантазия за теб.
Трябваше да си разбрал до сега, че колкото и безнадеждно да те желая,
никога не бих била твоя, без да си ме накарал, да се почувствам единствена и най специална.
Как така не го проумя?
Защо не ме опозна, за да го проумееш?
Иронията е, че аз го позволих.
Казах, ти че имам чувства, защото го почувствах, а не защото си го заслужил.
Исках да бъда себе си ..
Не да играя игри...
Бях наивна.
Прости!
От къде да знам, че ако те обикна без да си положил усилия да си спечелиш любовта ми,
ще е за теб отблъскващо и безинтересно?
Че трябва да го играя „ледената кралица“, за да ти разпаля пламъчето в сърцето.
Не са за мен тези игри, в които трябва да те манипулирам, за да ти се сторя интересна..
За да почувстваш липса, за да се уплашиш, че никога не ще ме имаш...
Ако някога го усетиш, то тогава просто вече ще е факт.
Ще ти призная нещо.
Знам, колко точно ме желаеш.
Помня първия път, когато усетих с всяка частица от мен, че ако всички и всичко около нас  можеха да се изпарят,
би ме накарал да хълцам с глас, докато те умолюявам за още от всичкото това удоволствке,
което ти се иска да ми причиниш.
Помня, да!
А, ти?
Беше лято.. Бях с риза, дънки и бели неудобни обувки с високо токче.
Срещата ми беше с наш познат и място да седна имаше само до теб.
Така силно усещах желанието ти, че едвам успявах да събера мислите си,
за да разкажа идеята си за децата, на които исках да помогна.
И докато три чифта чужди очи бяха вперени в мен и слушаха с интерес,
в твоите очи блещукаха пламъчета, заплашващи да ни обгърнат в пламъци, стига да ти го позволя.
От тогава отлично долавях с цялото си тяло всеки миг, в който усещах това същото желание, което бошува в теб.
Но да ме желаеш не ми е додтатъчно, така както да те желая аз е толкова, толкова.. недостатъчно.
Повече искам.
Повече...
Чуваш ли?
Онези пеперуди искам и в твоя стомах да запърхат...
Пламъчетата на възхищение и в твоите очи да запламтят..
Уважение и в твоята Душа да покълне...
Усещането, че тревата е по- зелена, небето по- синьо, когато съм покрай теб и теб да те завладее.
Когато усетиш, че ми е студено да искаш да ме стоплиш с прегръдка, а не с дреха.
Да искаш да си ти, този който ще ме качи в таксито или ще ме закара до вкъщи и ще ми отвори входната врата,
за да си сигурен, че ще се прибера невредима…
Иска ми се, когато се отдалеча от теб засрамена/чувстваща се ненужна/не на място,  
да ме намериш и да ми кажеш че искаш да съм точно там -до теб- за да се огледаш в моите очи…
Да си готов да победиш страховете и да надхвърлиш възможмостите си, заради мен.
Да ме целуваш по челото, когато думите ти се струват недостатъчни за да ми кажеш,
колко по-красив е някак си живота ти с мен в него...
… и т.н и т.н.
Защото това  би било достойното отражение ма моите собствени чувства към теб...
А аз заслужавам нито прашинка по-малко любов, отколкото съм готова да дам…
Но се опасявам, че закъснях...
Че се провалих...
Не успях да провокирам чувства ти, които да допълнят моите...
Не ти дадох любов, защото не успях да събудя желанието ти да си я заслужиш.
А любов, като тази, се дава само заслужено.
И сега, какво да я правя? За какво ми е?
Излишна е… Толкова излишна… Пропиляна!
Днес, в този тъжен ден на осъзната загуба, на края на силите си, изчерпани от усилията,
които положих, за да подтискам собствените си несподелени чувства, „Уррааа“ ли да извикам,
че се справих, че осъкатих сърцето си или да заплача без глас, неутешимо..,
за да си призная безсилието, поражението...???
Защото да гасне любовта е пагубно, дори позорно поражение.
Днес ще извикам Урааа без да излезе от гърдите ми дори стон.
А утре като събера сили, ще рухна и ще се затворя в своя пашкул.
Не го разкъсвай, само за да ми припомниш, видиш ли, колко силно ме желаеш…
Не позволявам!
Чуваш ли?!
Не позволявам!
Разкъсай го, само ако решиш, че си струвам усилията да се бориш за мен.
Всичко друго ми е крайно недостатъчно.
Безкрайно съм крайна.
Искам всичко или нищо.
И ако някога ти се отдам ще е с преизпълнено с любов сърце, а не със свито от болка такова,
че е неразбрано, недооценено…
А сега ми пожелай „Лека нощ!“ , любов моя, и ме остави да заспя своя сън,
лишен от красиви сънища, за всичко, което ми се искаше да бъде.
Ще бъде!
Макар и с друг и с друга…
Душите ни са млади…

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Късче откровенност...

7/12/2018

0 Comments

 
С теб никога не съм можела да си представя нежност на 100 %. Предпочитам да преобладава страстта. А нежността да е точно толкова, колкото да ми даде сигурност и усещането, че те е грижа за мен и да се почувствам в безопасност, да се отпусна и да ти се доверя....

Автор и художник: Ирена Сиракова

П.П.
Едно вдъхновение, води до друго вдъхновение... :)
И така вдъхновение след вдъхновение, все повече опознавам себе си... Сърцето ми си е избрало интересни методи за диалог с мен.
Picture
0 Comments

(НЕ)ПОЗНАТИ

7/10/2018

0 Comments

 
Picture
Съзирам те в далечината
и въздуха отново натежава
от аромата на счупено стъкло,
с нотки на безразличие и изпепелени мечти.
Очите се пълнят със сълзи, а в гърлото засяда буца...
Знам,че пак ще ме подминеш, сякаш не съществувам,
избирайки да си останем непознати.
Ако бях в живота ти толкова излишна,
защо ти бе, нощем да будуваш,
от споделено желание за близост?
Мигове на субреалистична лудост ли бяха това?
Или просто отчаяна нужда да запълниш празнота?
Мимолетна тръпка ли бях,
събуждаща глада ти за жена,
която да сподели миговете отчаяние
и да разсее прокрадналата се,
тъй излишна и неканена самота?
Спиш ли по-добре сега?
Когато ме няма…
Когато съм ненужна…
Прокрадват ли се в най-тъмното на нощта
забранени желания да ме докосваш,
целуваш,
влудяваш..?
Прогонваш ли ги вбесен с мазохистични мисли,
как съм чужда и друг леглото ми дели,
прегръщайки ме в просъница?
Или нарцистично си представяш
как ти подарявам себе си за една нощ
и после ставам излишна?
Наместваш ли за пореден път възглавницата,
на която си бесен, че все още не можеш да заспиш,
въпреки че ме изчукваш във фантазиите си втори път за тази нощ?
Каква е цената, която плащат тези,
които предпочитат тялото пред Душата
и си измислят оправдания да не чувстват?
На тези които връзват любовта с вериги
и плюят върху й,
ако я забележат в погледа на две сиво-синьо-зелени,
способни до безразсъдство да обичат, очи.
Тези същите, които те обичат теб!
Нормализира ли се ритъма на сърцето ти,
откакто ме няма?
По-безопасни ли са оттогава улиците на нашия град?
По-вълнуващи ли са танците
без моя изгарящ от желание поглед,
който те наелекгрезирва?
Повтаряш ли си,
че си получил,
видял,
вкусил… достатъчно от мен,
за да загубиш интерес?
Кодираш ли в съзнанието си,
че съм твърде обикновенна,
за да ти бъда интересна?
Нищо особено,
нищо вълнуващо,
без стойност ,
без тръпка...
Докато подсъзнанието ти с тих,
едва доловим,
с всички сили заглушаван глас,
крещи друго.
Иска ли ти се, аз да наруша временно,
мълчанието помежду ни,
било то и само, за да ме нагрубиш с безразличието си?
Ще ти олекне ли?
Ще се почувстваш ли по-специален?
ЕГО-то ще празнува ли?
Или тайничко ще ти е жал за мен
и ще искаш да ми спестиш мъките?
Досадно ли ти е, че те обичам?
Нехаеш?
Или малко те усмихва и ти става по-уютно?
Успя ли да заличиш перманентно
уханието на неподлагаща се на контрол страст
по пръстите си?
Забрави ли без усилие образа
на възбуденото ми женско лице?
Нареди ли го на прашния рафт, при останалите?
Продължи ли напред, без желание да погледнеш назад
и да се огледаш в очите ми?
Искриците блещукащо обожание в тях,
държиш ли да угаснат?
Ако повечето ти отговори бяха " ДА", любов,
подмини ме и този път!
Нека се затвърди вкуса на счупено стъкло,
подправено със сгръкче "ще си останем непознати".
В края на краищата, живота нито почва,
нито свършва, с теб.
Нищо, че ми се искаше да го извървим заедно.

Автор: Ирена Сиракова
BE A STRANGER TO SOMEONE ELSE, NOT TO ME!
0 Comments

ПО-СЛАДКА ОТ ОПИАТ

7/3/2018

0 Comments

 
Събуждай ме с шоколадовия дъх
на твоето щастие всяка сутрин,
когато ме целуваш за „Добро утро!“.
По обед ме нахрани с порция
„смях със глас“,
на вечеря ми налей пълнa чаша
„любов по френски‘,
а за лека нощ, приспи сетивата ми с
преплетено тяло в моето.
Научи ме, как да живея с копнеж
по-силен от желанието ми за живот.
И докато кодираш щастие в моето ДНК,
не спирай да се усмихваш!
Не спирай, любов!
Не спирай!
Усмивката ти ме държи цяла
и претворява парченцата стъкло
в сърце, което тупти и обича.
Пристрастяваща е тя -
въздейства ми до мозъка на костите,
по-сладка е от опиат.
Усмивката ти, която пресушава сълзите на Душата,
когато съм далече от уюта на мъжката ти прегръдка.
Онази същата, която подкосява краката ми,
омагьосва сетивата ми , съблазнява ме
и убива девствеността ми,
за да се преродя в жената,
която само с поглед
превръщаш от камък в лава.
Съхрани я!
Тя е най-въздействащото ми хапче щастие,
най-силния елексир еротика,
искрите обожание в очите ми.
Тя, си ти, когато Душата ти уговоря моята,
да се срещаме във всеки следващ живот.
 
Автор: Ирена Сиракова
Picture
For your Smile I would give my Soul and for your Love I wiould surrender Heaven.
0 Comments

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.