 | |
Да останеш само спомен съхранен между белите листове,
а аз спомен съхранен между белите чаршафи
(както се пее в тази разтърсваща ме от емоции песен,
която ме кара, когато танцувам, да усещам тръпки по тялото си и жажда да се слея с танца,)
не ще ти го позволя!
Опитвам се да си спомня не бе ли точно тази песен, последната, на която танцувахме?
Не знам.
Но искам да е следващата, която отново ще ме накара да почувствам,
че си предопределен да споделиш същността ми.
И освен на белите листове, знай, че си имаш място и в сърцето ми.
Да. Там ти е мястото. Точно там.
Да му напомняш, че един живот живее и когато обича,
трябва да цени повече от всичко, именно този,
който успява да го накара в единия момент да забие с 200 в минута,
а в другия да спре да бие и да прескочи няколко удара.
Този, който с една дума, жест, поглед, усмивка може да го накара да полети от щастие
или да го разбие на хиляди парченца.
Този, който превзема всяко кътче в него, въпреки цялата армия от противоречия,
този който не му дава миг покой,
този който е изрисувал с пламъчета в очите името си в него,
този, заради който е готово света да преобърне наопъки, за да сподели своята чувственост...
Белите листове ще са само свидетели, за това,
какво му причиняваш на това безкрайно гладно за всичко, което си, сърце.
Ще съхраняват историята на една разтърсваща ме любов,
която оставя следи в мен и ме променя за добро или зло.
Любов, караща ме да израствам и да прекрачвам граници,
които са ми са се стрували далечни и недостижими.
Същата тази любов, която ме вдъхновява да преоткривам неподозирани свои страни, възможности, таланти...
Която ме научи да намирам сили да прощавам, когато най-силно ме боли,
да гледам на трудностите с усмивка,
да бъда безкрайно търпелива
и да вярвам, че за всичко си има причина
и независимо накъде ни води, дали ни доближава или отдалечава,
сърцето ми не спира да ми нашепва като любовно заклинание твоето име.
Любов неслумима.
Любов, чертаеща нови хоризонти,
и прокарваща свои пътища във Вселената...
По-ярка от звезда,
по-изгаряща от Комета,
катализираща,
разпалваща,
променяща,
търсеща,
вземаща,
даваща,
намираща,
разгръщаща се със своите собствени темпове...
Любов, запечатала трудностите на две Души
да бъдат,
да споделят,
да скъсяват разстояния...
Няколко буквички, а толкова много чувства,
чийто пламък си подпалил в мен.
Автор: Ирена Сиракова
а аз спомен съхранен между белите чаршафи
(както се пее в тази разтърсваща ме от емоции песен,
която ме кара, когато танцувам, да усещам тръпки по тялото си и жажда да се слея с танца,)
не ще ти го позволя!
Опитвам се да си спомня не бе ли точно тази песен, последната, на която танцувахме?
Не знам.
Но искам да е следващата, която отново ще ме накара да почувствам,
че си предопределен да споделиш същността ми.
И освен на белите листове, знай, че си имаш място и в сърцето ми.
Да. Там ти е мястото. Точно там.
Да му напомняш, че един живот живее и когато обича,
трябва да цени повече от всичко, именно този,
който успява да го накара в единия момент да забие с 200 в минута,
а в другия да спре да бие и да прескочи няколко удара.
Този, който с една дума, жест, поглед, усмивка може да го накара да полети от щастие
или да го разбие на хиляди парченца.
Този, който превзема всяко кътче в него, въпреки цялата армия от противоречия,
този който не му дава миг покой,
този който е изрисувал с пламъчета в очите името си в него,
този, заради който е готово света да преобърне наопъки, за да сподели своята чувственост...
Белите листове ще са само свидетели, за това,
какво му причиняваш на това безкрайно гладно за всичко, което си, сърце.
Ще съхраняват историята на една разтърсваща ме любов,
която оставя следи в мен и ме променя за добро или зло.
Любов, караща ме да израствам и да прекрачвам граници,
които са ми са се стрували далечни и недостижими.
Същата тази любов, която ме вдъхновява да преоткривам неподозирани свои страни, възможности, таланти...
Която ме научи да намирам сили да прощавам, когато най-силно ме боли,
да гледам на трудностите с усмивка,
да бъда безкрайно търпелива
и да вярвам, че за всичко си има причина
и независимо накъде ни води, дали ни доближава или отдалечава,
сърцето ми не спира да ми нашепва като любовно заклинание твоето име.
Любов неслумима.
Любов, чертаеща нови хоризонти,
и прокарваща свои пътища във Вселената...
По-ярка от звезда,
по-изгаряща от Комета,
катализираща,
разпалваща,
променяща,
търсеща,
вземаща,
даваща,
намираща,
разгръщаща се със своите собствени темпове...
Любов, запечатала трудностите на две Души
да бъдат,
да споделят,
да скъсяват разстояния...
Няколко буквички, а толкова много чувства,
чийто пламък си подпалил в мен.
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed
