S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

ДОРИ ДА БОЛИ

9/27/2017

0 Comments

 
Picture
Музиката е божествен еликсир,
който успешно лекува.
И мъката от разбитите сърца
има способността да попива.
Как ли бих се справила без нейната
лечебна сила?
Как бих преживяла отново и отново
да не си ми достатъчно близък?
Защото, колкото повече от теб ми даваш,
толкова повече искам.
Не мога иначе, Любов!
Лакома съм за теб.
Никога не ми стигаш.
Искам още и още.
Ненаситна ме наречи дори, ако щеш.
Докато прошепват ми чужди гласове,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Обичам те фатално

9/24/2017

0 Comments

 
Picture
0 Comments

Така е било писано

9/24/2017

0 Comments

 
Picture
(...)
Съдбата, пак се намеси.
Ти бе зает с по-важни дела.
Помоли ме за прошка.
Каза, че съжаляваш.
Прозвуча ми безкрайно искрен.
Бе толкова мило.
Пожелах ти успех.
Имах нужда от този внезапно
връхлетял ме кураж,
за да почувствам,
че не си съвсем безразличен.
А тя – Съдбата – ще продължи
да ни държи надалеч.
Така ни е писано.


Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Направи ми място

9/18/2017

0 Comments

 
Picture
Реалността между мен и теб
е трудна за формулиране парадигма.
Ту е виртуална,
ту свръх емоционална.
Ако си в настроение
допускаш ме в твоя свят да надникна,
ако ли пък не, стъклена кула от мълчание,
около теб безцеремонно изниква.
Този път, докато съм още вътре,
ще се опитам и през онази,
с трите катинара и резе,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Коварството на спомените

9/17/2017

0 Comments

 
Picture
Странно бе, как спомените, не напускаха съзнанието ми. Как се загнездиха в душата ми и оставиха открехната вратата, за да мога лесно да ги повикам, ако зажаднея за тях. С времето обаче избледняха и станаха все по-далечни. Първо се размиха чувствата и с тях се погреба и удоволствието, което ми се искаше да преживявам - отново и отново, когато ги повикам. Но уви!
С удоволствието се изпари и желанието, ти да си имаш своето място в сърцето ми. Накрая останаха бегли картини за нещо преживяно, но без палитрата емоции, всичко придоби сивкав отенък.
Всичко замря. И започна да трупа прах в архива.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Няма как да знаеш

9/16/2017

0 Comments

 
Picture
0 Comments

Дневник на премълчаното...

9/16/2017

0 Comments

 
- Как си? - ме попита.
Искаше ми се да ти отговоря:
- Липсва ми да ти се любувам, как танцуваш... ;)
А вместо това казах:
- Добре съм.....(...)
0 Comments

Всичко се връща

9/12/2017

0 Comments

 
Picture
0 Comments

По детски щастлив

9/12/2017

0 Comments

 
Picture
0 Comments

Угризения

9/11/2017

0 Comments

 
Picture
0 Comments

Безкрайно го обичам

9/10/2017

0 Comments

 
Picture
0 Comments

Егоцентризъм

9/9/2017

0 Comments

 
Picture
0 Comments

Шегите на ума

9/9/2017

0 Comments

 
Picture
Копнежа ми по теб,
ми устройва безброй капани във ума
и е някак си закономерно да сънувам
това, от което се страхувам –
сънища коварни,
изпълнени с желание,
но и пропити със вина.
След тях съновника предсказва
прокоби тежки, предателства и много зло.
Едно тъничко гласче успокоително нашепва:
„-Не се плаши!
Ума шеги със теб си прави.
Знае , че да го обичаш,
а да не можеш да го имаш -
от това наистина боли.“
Съзнанието ми пък схеми проектира,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Късче среднощна фантазия...

9/6/2017

0 Comments

 
Picture
Разговаряхме. Около нас  имаше много хора. Някой ни доближи и потърси вниманието ми.  Заприказва ме и се заех да отговарям на въпросите му. Нямаше как… Събитието беше в моя чест и той бе тук заради мен. Мой дълг бе, да бъда любезна домакиня.
За да не помислиш, че разговора ни с теб е приключил и да си тръгнеш, протегнах ръка към теб и я подпрях небрежно на гърдите ти. От лявата страна, точно върху сърцето ти. Това бе моето, изречено без думи: „Остани!“
Опитвах се да приключа на бързо отвличащият вниманието ми от теб диалог и почти бях на път да успея, когато ти обхвана ръката ми между твоите две ръце и бавно я поднесе към устните си. Целуна я нежно и внимателно и я погали с дъха си. Привлече изцяло вниманието ми. Прошепнах на събеседника си едно полугласно: „Извини ме!“ С което напълно сложих край на разговора и бавно се обърнах към теб, леко смутена, готова да дам обяснение, защо бях положила длан върху сърцето ти. Но ти не ми даде шанс за излишни обяснения. В момента, в който погледа ми срещна твоя, на лицето ти грейна закачлива усмивка и завидно спокойно изрече: „Прекалено ми харесва да ме докосваш, за да ти го позволя за дълго.“ Натежалият ти от чувства глас, игривата ти усмивка, смисълът на думите ти…
Накараха ме да избухна - от дълго потискани и прикривани умело чувства. Предизвикаха ме… И не се сдържах. Отговорих по-провокативно, от собствените си очаквания, изричайки за мое учудване на глас: „ Изгарям от желание да те целуна и бих го направила, ако не бяхме заобиколени от всички тези хора, които ще ме погледнат с най-обвинителния си поглед!“ Гледах те в очите. Прехапах неволно долната си устна и още повече подчертах желанието си, да изпълня заканата си.
А ти не ми остана длъжен и попита с неприкрито любопитство: „Така ли?! И коя част от мен ти се иска да докоснеш с устните си?“ Явно да предизвикваш ти харесва. Не ме смути обаче.  И без това бях отишла твърде далече. Извън границите на комфорта си. Протегнах ръка и с два пръста докоснах нежно първо устните ти и прошепнах: „Тук.“, после докоснах онова местенце на шията, където пулсира най-силно кръвта, когато емоциите бушуват и повторих; „тук.“
После спрях пръстите си във вдлъбнатината между гърдите ти и изрекох отново „тук“, продължих по права линия надолу и посочих: „тук“ Стигнах до пъпа ти, спрях се на него и прошепнах :“И ето тук. А после ще спра, не защото искам а защото благоприличието и етикета го изискват.“
Слагам край на тази среднощна фантазия до тук, защото този отворен край ми харесва, а и достатъчно се позабавлявах за твоя сметка, страннико. Ще заспя с усмивка.
Благодаря ти, че посети фантазиите ми отново!

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Без думи

9/5/2017

0 Comments

 
Picture
Позволи ми една тиха прегръдка.
Толкова ли много искам?
Да отпусна душата си на гърдите ти
и да ти кажа всичко – без думи.
Не говори!
Просто прокарай длан по косите ми
и ги погали – нежно, с обичане…
Повдигни леко брадичката ми
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

В търсене на споделеност

9/5/2017

0 Comments

 
Picture
Намирам сили, дори в ранимостта си.
Дори, когато мислите ми по несбъднатото между нас
ме натъжават и объркват и помрачават цвета на ирисите ми…
Дори, когато се губя, докато търся, как да излея навън чувствата си към теб,
които преливат в търсене на споделеност.
Ранима съм. В избора си да запазя тишината помежду ни, вместо да бъда, тази,
която ще дръзне да ти признае – всичко – до последното зрънце чувственост,
което жадува да докосне устните ти, да прокара пръсти през мускулите на гърдите ти
и да ти прошепне тонове нежност.
Силна съм в надеждата си, че някой ден ще се събудя от този кошмар
на пропуснати парченца обичане и ще зачеркна с усмивка на победител,
направената ретроспекция на неизживените мигове заедно.
Ранима съм в умората си да се боря със самата мен.
Кога ли ще се слеят в душата ми - искам и мога,
за да си река с цялата вътрешна сила: „Нека бъде!“
Силна съм да разказвам мъката си на белият лист, който не чува и нехае,
но пък ми помага да опознавам палитрата от чувства, от която съм сътворена.
Ранимост и сила се редуват да дълбаят белезите,
на които нашата несподеленост е щедра.
Някой ден може заедно да седнем и да ги преброим,
да ги докоснем, да помълчим…
А дали сами на себе си, ще съумеем тогава да простим?

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Омъжете се за онзи мъж, който е способен да прозре истинската ви красота

9/5/2017

0 Comments

 
Picture
- Красива си!
- Красива?! Не разбирам. Защо всички го повтарят? Аз не мисля така.
- Защото ти, си красива!
- Но аз съм толкова несъвършена…
Погледни тази бръчка, виж и тези дупки от инжекции, ами този белег… А тези стрии?
Забелязал ли си колко е побеляла косата ми напоследък?
- Красотата е най-красива в своето несъвършенство! И твоята красота се откроява още повече с всичките ти „несъвършенства“. Зад тази бръчка, зад тези дупки от инжекции, зад този белег, зад всяка стрия, зад белите ти коси се крият красиви истории, които са те направили, такава каквато си. Които са изрисували душата ти с пъстри краски и са я направили преливаща от красота и заслепяваща всичките ти физически несъвършенства.
Красива си когато се усмихваш срамежливо, в отговор на комплимент, че си красива.
Красива си, когато сутрин в просъница, още преди да си отвориш очите ме целуваш.
Красива си, когато излизайки от банята или от морето, мокрите капки вода заблестят по миглите ти, по устните ти, по гърдите ти....
Красива си, когато упорито се опитваш да се пребориш с непокорната ти коса с маша в ръцете ти.
Красива си, когато кучето се сгуши в скута ти
и започне да се държи почти като премиращ от кеф котарак, докато нежно го галиш.
Красива бе, когато даваше живот на детето ни.
Красива си, когато го сгушиш и галиш по челото,
докато чакаш търпеливо да спадне температурата му и да заспи.
Красива си, когато започнеш спонтанно да се смееш в самолета, съсредоточена в историята
на книгата в ръцете ти.
Красива си, когато посреднощ ме събудиш,
подивяла от желание да ме имаш.
Толкова си красива, че понякога чак ме боли… ето тук… в областта на сърцето, което ме пробожда, когато осъзная, какъв късметлия съм, точно аз да мога да се наслаждавам на толкова много красота.
Питам се, с какво те заслужих?
И после започвам като мантра да повтарям „Благодаря!“ вперил очи в небесата.
Моля се да остарееш с мен, да споделиш живота ми до самият му край и да продължиш да го насищаш с красотата си!

Автор: Ирена Сиракова
 

0 Comments

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.