ОКОВИ ОТ ФАЛШ

Разбирам те, че живееш в ерата на виртуалния секс в месинджъра,
виртуалните приятелства във faceboook и Instagram
и все по-лесно става да си НЕискрен и фалшив,
защото няма кой да надникне в очите ти
и да прозре лъжите ти.
А те очите не крият,
разголват лъжата и я оставят без дрехи – да зъзне от срам.
Разбирам, че да нараниш някого
с няколко клика върху клавиатурата
нищо не ти ковства,
а и гнева му не е нужно дори да понесеш –
просто ще блокираш профила му и ще add- неш поредния friend.
Но приятелствата лесно не се печелят
затова пък, вече имаш солиден опит, колко лесно се губят.
Разбирам, че е все по-трудно да си себе си човеко,
и да се ориентираш, кой е истински
в този свят от позьори с фото филтри,
които да им ретушват бръчките „пачи крак“,
да им тушират миглите или да им заглаждат целулита.
Но фото филтъра няма да промени, кои са отвътре,
какъв им е интелекта, какво им е възпитанието,
колко стойност имат и как ще се впишат в живота ти.
Едно само не разбирам – докато вечер заспиваш сам,
не ти ли хрумва, че самотата е висока цена,
с която си плащаш за страха ти да бъдеш истински?
И не, не ме опонирай с Его, колко модерно е
да си си самодостатъчен в днешно време!
Вместо това събери сили и натисни бутона РЕСТАРТ.
И нека започна нищичко да НЕ разбирам
от новото ти, съкровенно, истинско, неподправено АЗ.
Пожелавам ти го, ама надали.
Твърде много смелост се изисква да си себе си
в съвремие на лицемерие, илюзии и суета.
Истината е неудобна, нали?
Но ключа за оковалия те фалш е там някъде вътре в нея.

Авто: Ирена Сиракова

Ако те е докоснал моят стих, може да ме зарадваш, като ми подариш комплимент.  А аз обещавам, да предам нататък! :)