бе първото, което се зароди в онзи момент, в който лежеше, прикован към леглото в болницата
и повече отвсякога имаше нужда от приятели, които да извървят с теб пътя на оздравяването.
Точно тогава докосна Душата ми и пося семенцето на любовта ми към теб.
От този миг нататък, в сърцето ми си имаше вече запазено местенце само за теб.
Не закъсня и уважението да се зароди в умът ми.
Всичко започна с една снимка, на която виждах,
че си се изправил на крака след болничния престой
и постигаш успехи, загърбил всичко лошо зад себе си.
Възхитих се на куража ти, на борбеността ти, на дисциплината, на упоритостта ти,
на жаждата ти да бъдеш, на вътрешната ти сила...
С годините си намерих още много причини да подхранвам уважението си към теб,
като мъж и като човек.
Физическото привличане и желание ли?!
О, не беше трудно...
То се разпали за частици от секундата в онзи омагьосващ миг,
в който те видях за първи път да танцуваш и се превърна в неогъсим и до днес огън,
в който толкова ми харесва да изгарям едновременно от удоволствие и в мъчение.
Виждаш ли?!
Писано е било да те обикна.
Не съм я търсила тази любов,
но с времето тя се превърне за мен във въздуха, без който не мога...
Не ми беше потребност,
но се случи.
В тази поредност - душа, ум, тяло...
И я намирам за съвършенна в нейното красноречиво несъвършенство...
А който обича, прощава, дори и да си стои зад иззиданите собственоръчно стени.
И ти благодаря отново и отново...,
защото дори не подозираш колко много ми даде тази любов...
И когато в ума си ти благодаря от хилядите километри разстояние,
мислено те прегръщам силно, с нежната сила на всичката си любов
и сгушена до сърцето ти, ти отдавам топлината си и орисвайки те повтарям,
с онези обичливи пламъчета в очите си:
-"Благодаря ти! Благославям те! Бъди здрав! Бъди щастлив!"
До теб съм.
Винаги ще съм до теб.
Така правят приятелите, в чийто сърце си си построил дом.
Желая ти цялото щастие на света!
Прекрасен си, точно такъв, какъвто си.
Продължавай да бъдеш себе си, в най-добрата ти възможна версия,
за радост на всички, които те обичаме.
Автор: Ирена Сиракова