Чакаше дълго преди да успееш
да случиш нещо помежду ни,
но не поради липса на желание -
него го виждах в очите ти.
В твоето колебание винаги ми се е искало
да се е скътала нишка изтъкана от респект.
И като тръгна да разплитам
кълбото, пропито с уважение,
да открия, че води своето начало
от сърцето ти.
Така ми се искаше, че чак болеше.
И отказвах да чуя всеки призив на съмнение.
А тя интуицията ми крещеше, виеше, ревеше…
Опитваше се всячески да ми каже, че греша.
Но Душата, ах Душата – тя не искаше и да чуе.
Заглушаваше всеки вик с обичане.
Предпочете да оглушее,
но в илюзия да живее.
И за това, не заслужава да я жаля,
за плесницата, която твоето
„(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

(Откъс от ИГРИТЕ НА СЪДБАТА)

Съдбата си поигра добре със нас.
Не мислиш ли?
Превръщаше ни тихомълком
в двама странници,
които вървяха по-едни и същи улици,
в един и същи град,
но винаги в различен час
и в различно темпо.
Отчуждавахме се,
докато копнеехме  да сме си близки.

(....)
Автор: Ирена Сиракова

Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.
(...)
Обещавам тази година да не ти опаковам
в сантиментална хартия и красива панделка,
сърцето си, още по-малко душата си,
нито пък мислите си, дори фантазиите си.
Не! Тази година, моят подарък за теб ще е
да ме няма, да изчезвам, да се заличавам,
да се губя от съзнанието ти.
Нека ме погълне деменцията,
сътворена от всичката безчувственост,
за която намериш сили.
Нека ти дава опора!
Нека си щастливо опиянен
от липсата и забравата!
Нека ме няма!
 
Автор: Ирена Сиракова

Достигнахме дъното аз и ти, нали?.
Пусто ми е.
Но виждам и светлинката в тунела.
За първи път почувствах,
че не ми липсваш.
Осъзнах, че живота си е живот и без теб.
Продължавам напред,
разкъсала оковите на илюзиите.
Свободата е с вкус на загорял карамел.
Леко нагарча,
но аромата й е изкусителен.
Изкупих си кармата
и сега тя е на моя страна.
Праща ми провидения
и красиви души,
които с моята знаят,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

В моменти като този –
тогава, когато се задушавам
от страданието, пропило мислите ми –
имам пулсираща нужда от теб
и жадувам топлината ти.
Но не просто онази топлина,
която излъчва тялото ти,
а тази, която струи от душата ти.
Иска ми се да ме прегърнеш
и да плача, да плача, да плача…
докато сълзи не ми останат –
търсеща уют в близостта ти,
черпейки сили от обичта ти,
намирайки успокоение в присъствието ти.
Но ти си толкова илюзорен,
недостижим и далечен
и моята глава никога няма
да склони на твоето рамо.
Блузата ти ще си остане суха,
недокосната от сълзите в очите ми,
ръката ти няма да изтрие болката,
погалвайки косите ми,
не ще изречеш в ухото ми
нито една успокоителна дума,
с която да излекуваш мъката ми.
Защото аз съм тази,
за която си заключил сърцето си,
тази, към която чувствата
са строго забранени,
и то с неоспоримо добра причина.
За това не бих могла да те виня.
Прощавам ти – на теб!
Но на себе си как бих могла
нуждата от теб да си простя?

Автор: Ирена Сиракова
Този стих е част от моята трета поетична книга "Ранима"

Ще се скрия.
Ще избягам.
Иначе не мога.
Да играя ролята на безразличната,
никак не умея.
Липсваш ми, дори когато
си там, където съм и аз.
Как те искам, ти отлично знаеш.
Даже да мълча,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Ако някога си разреша да те обичам без угризения,
обещай ми да разбиеш на пух и прах
склонността ми към контрол и логика в мислите и чувствата ми.
Да преобърнеш света ми с главата надолу -
в хубавия смисъл.
Да обожаваш чувството ми за хумор
и да ми даваш свободата, от която се нуждая,
да ми покажеш как да живея за мига,
да не се страхуваш от характера ми
и да ме научиш да усещам със сърцето си,
а не само с мозъка си.
И там някъде се влюби и ти в мен с цялото си сърце!