ЖАДНИ ДА ТАНЦУВАТ

Ритъмът в кръвта пропива,
тяло с тяло нежно се допира,
покачва се налягането в барометъра,
отмерващ привличането помежду ни.
Усещам тялото ти как до моето прилепва.
Дъхът ти всява смут в молещото се
за още, инжeктирано с любов сърце.
В песента се пее за целувка,
от онези, които преобръщат ти Света.
По устните си почти долавям й вкуса,
докато изкусно караш ме да следвам -
ръка с ръка,
бедра с бедра,
гърди с гърди…
Губя почва под краката
и само прегръдка след прегръдка
ме държат все още на крака.
Сетивата ми са жадни да танцуват
плът във плът,
докато напълно от желание не полудея.
Кажи ми, как за бога,
поглъщащия ме копнеж да усмиря?
Изкарваш ме от равновесие, само за да ме прегърнеш
още по-силно в обятията си на мъж.
И духът ми ме напуска за да се наслади отстрани
на ритмичността, с която телата ни се движат, преплитат и разплитат.
А със следващия дъх отново в мен се връща,
за да се потопи в поредната вълна, в която ме превръщаш.
Нека танцът ни пребъде в иконопис,
на който е изографисан копнежът ни един към друг!
Ще се молим,
ще палим свещ след свещ
и ще си припомняме,
как очи с очи в милувки се докосваха,
докато ние с теб лудостта си един по друг
в ритъма на танца се опитвахме да разсъблечем.
Онзи танц, с който мелодията в кръвта пропиваше,
и тяло с тяло нежно се допираше.


Автор: Ирена Сиракова