S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

Поезия и ноти...

5/27/2018

0 Comments

 
Стих: НЕ МЕ ОБИЧАЙ из стихосбирката "Танцът на любовта"
Автор: Ирена Сиракова
Музика: Je t'aime,
в изпълнение на: Marilina Dobreva - цигулка
— в Oxford, Oxfordshire
Picture
Picture
0 Comments

За ролята на приятелите и ролята на читателите в живота на един автор.

5/23/2018

0 Comments

 
Много истина в думите на човек, който се чувства комфортно и удобно в моите обувки, защото самият той е писател. Речта на Ники Пеев, автор на "Денят на инвикта", по време на премиерата на книгата "С вкус на нежност".
Picture
0 Comments

Късче интелектуален екстаз...

5/22/2018

0 Comments

 
Picture
Picture
Picture
Качваме се в самолета, настаняваме се, вадим по една книга - той чете моята С вкус на нежност. За първи път остава насаме с нея. Аз се заемам да препрочета "Сюжети" на любимата ми и изключително талантлива поетеса Любел Дякоf. От дясната ми страна, до прозореца е седнала симпатична дама, която хвърля по едно око на книгата ми и ни заговаря. Пита ме, дали ще и дам да поразгледа книгата?
Отговарям, че с удоволствие ще й дам и двете - да почете и поразгледа. Разпитва ме за книгата в ръцете ми и аз започвам на дълго и широко да й разказвам за Любел и поезията й.
Тя любопитно пита:
- "А на другата, кой е автора?"
Отговарям през смях:
-"Другата книга е моя. Аз съм автора."
Той се намесва и дружолюбно казва:
- "След няколко страници ще приключа с нея и ще Ви я дам да почетете."
И го прави.
Тя междувременно ме разпитва, кои са ми любимите поети и споделя, кои са нейните. Разказва ми, че е музикант. Пее джаз. Познава и работи с доста добри композитори. Започва да чете С вкус на нежност и се влюбва в думите ми, в книгата, в мен. Говорим за изкуството, любовта, семейните отношения, децата и т.н., докато ми отправя комплименти за този или онзи стих или размислите ми отпечатани на белите листове. Открива себе си там измежду редовете на моята книга, в мирогледа на моите думи... Оказва се, че имаме една обща страст - рисуването. Най-ценното за мен като творец е разяснението й, кои стихове са подходящи за текст на песен. Харесва си един такъв и ми посочва неговата ритмичност. Не по-малко ценни са насоките й, как един стих или друг да се промени, за да придобие повече ритмичност.
Това е една от онези съдбовни срещи, които те обогатяват, в които един напълно непознат, ти става близък.
Тя ми подарява свой диск, а аз й подарявам своята книга и това не са просто два предмета, нито просто два носителя на изкуство - това са частица от нейната и частица от моята Душа.
Казах ли ви вчера на Премиерата?! Тази книга носи в себе си музика. Чувам я със сърцето си. В два поредни дни, живота ме срещна с четери прекрасни музикантки.
Тя е Краси, на чиято красива джаз музика, нежен глас и талант се наслаждавам, докато ви разказвам тази история и се чувствам привилегирована щастливка, защото нейната музика попада само в ръцете на приятели, както тя сама сподели. <3
Бог ми е свидетел, прекланям се пред талантите на хората и му благодаря с цялата си Душа, за всяка подобна среща!

0 Comments

Повтарях си, че си грях

5/19/2018

0 Comments

 
Picture
Повтарях си, че си грях
с вкус по-сладък от живота,
но забранен.
Инжектирах във вените си доза
синтетично безразличие,
за да нулирам ефекта на любовта.
Умирах бавно,
изтезавайки мазохистично,
жадното ми за глътка твоя обич, сърце.
Преграждах извора на бликаща
от душата ми любов, с камъни.
 
Повтарях си, че си грях
и се молих на Господ
да ми даде сили,
да те преодолея,
да те забравя…
Молих се да те опрости.
Но след всяка молитва,
шизофринично се изповядвах:
„Обичам го!
Боже, колко го обичам?!
Прости!“
 
Повтарях си, че си грях
и знаех, че по-скоро небето ще се разтвори
или морето ще се раздели на две
и ще ми стори пътека,
отколкото любовта ни да просъществува безпроблемно.
Преглъщах тежко болката на малки шотове.
Утолявах с лъжи глада за теб.
Слагах черни очила на интуицията си.
Сипвах приспивателно на вътрешния си глас.
Гаврих се безпощадно с чувствата си.
Цинична бях със съвестта си.
Иронизирах нуждите си.
 
Повтарях си, че си грях,
отказвайки да се оперирам от слепотата си.
Но ти не бе.
Бе повече от грях.
Бе смисъла на всичко
Центъра на вътрешния ми свят,
Подпората на стремежите ми,
Бетона, излят в къщичката на мечтите ми.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.