Качваме се в самолета, настаняваме се, вадим по една книга - той чете моята С вкус на нежност. За първи път остава насаме с нея. Аз се заемам да препрочета "Сюжети" на любимата ми и изключително талантлива поетеса Любел Дякоf. От дясната ми страна, до прозореца е седнала симпатична дама, която хвърля по едно око на книгата ми и ни заговаря. Пита ме, дали ще и дам да поразгледа книгата?
Отговарям, че с удоволствие ще й дам и двете - да почете и поразгледа. Разпитва ме за книгата в ръцете ми и аз започвам на дълго и широко да й разказвам за Любел и поезията й.
Тя любопитно пита:
- "А на другата, кой е автора?"
Отговарям през смях:
-"Другата книга е моя. Аз съм автора."
Той се намесва и дружолюбно казва:
- "След няколко страници ще приключа с нея и ще Ви я дам да почетете."
И го прави.
Тя междувременно ме разпитва, кои са ми любимите поети и споделя, кои са нейните. Разказва ми, че е музикант. Пее джаз. Познава и работи с доста добри композитори. Започва да чете С вкус на нежност и се влюбва в думите ми, в книгата, в мен. Говорим за изкуството, любовта, семейните отношения, децата и т.н., докато ми отправя комплименти за този или онзи стих или размислите ми отпечатани на белите листове. Открива себе си там измежду редовете на моята книга, в мирогледа на моите думи... Оказва се, че имаме една обща страст - рисуването. Най-ценното за мен като творец е разяснението й, кои стихове са подходящи за текст на песен. Харесва си един такъв и ми посочва неговата ритмичност. Не по-малко ценни са насоките й, как един стих или друг да се промени, за да придобие повече ритмичност.
Това е една от онези съдбовни срещи, които те обогатяват, в които един напълно непознат, ти става близък.
Тя ми подарява свой диск, а аз й подарявам своята книга и това не са просто два предмета, нито просто два носителя на изкуство - това са частица от нейната и частица от моята Душа.
Казах ли ви вчера на Премиерата?! Тази книга носи в себе си музика. Чувам я със сърцето си. В два поредни дни, живота ме срещна с четери прекрасни музикантки.
Тя е Краси, на чиято красива джаз музика, нежен глас и талант се наслаждавам, докато ви разказвам тази история и се чувствам привилегирована щастливка, защото нейната музика попада само в ръцете на приятели, както тя сама сподели. <3
Бог ми е свидетел, прекланям се пред талантите на хората и му благодаря с цялата си Душа, за всяка подобна среща!

Повтарях си, че си грях
с вкус по-сладък от живота,
но забранен.
Инжектирах във вените си доза
синтетично безразличие,
за да нулирам ефекта на любовта.
Умирах бавно,
изтезавайки мазохистично,
жадното ми за глътка твоя обич, сърце.
Преграждах извора на бликаща
от душата ми любов, с камъни.
 
Повтарях си, че си грях
и се молих на Господ
да ми даде сили,
да те преодолея,
да те забравя…
Молих се да те опрости.
Но след всяка молитва,
шизофринично се изповядвах:
„Обичам го!
Боже, колко го обичам?!
Прости!“
 
Повтарях си, че си грях
и знаех, че по-скоро небето ще се разтвори
или морето ще се раздели на две
и ще ми стори пътека,
отколкото любовта ни да просъществува безпроблемно.
Преглъщах тежко болката на малки шотове.
Утолявах с лъжи глада за теб.
Слагах черни очила на интуицията си.
Сипвах приспивателно на вътрешния си глас.
Гаврих се безпощадно с чувствата си.
Цинична бях със съвестта си.
Иронизирах нуждите си.
 
Повтарях си, че си грях,
отказвайки да се оперирам от слепотата си.
Но ти не бе.
Бе повече от грях.
Бе смисъла на всичко
Центъра на вътрешния ми свят,
Подпората на стремежите ми,
Бетона, излят в къщичката на мечтите ми.

Автор: Ирена Сиракова