Днес сине, ще ти разкажа за силата,
онази душевната визирам –
на духа, на ума, на вярата, на волята…
Онази, която те кара да вървиш напред.
Да сбъдваш.
Да се усъвършенстваш.
Тя, само тя, е способна да те превърне и във физически силен.
Но е важно да вземеш напредвид,
че тя се появява само в резултат на много усърдие
и след множество победи.
А след като се появи, ще е нужно и да я овладееш,
за да я използваш по предназначение.
И запомни дете мое, силен е не онзи,
който може да се изкатери до голяма височина,
а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.
Бъди последователен в делата си и
използвай силата на сърцето си, за да вършиш добрини,
защото доброто сърце е по-силно от всяка вълшебна пръчица.
А добротата, сама по-себе си е най-висшата сила,
която човек е способен да увладее и прилага.
Впрегни всичките си жизнени сили в осъществяването на своите мечти
и никога не се предавай!
Само тези, които не се предават, каляват силата си и я заздравяват.
И най-важното, за да си способен с лекота да черпиш от извора на собствените си сили,
както и да акумулираш нови сили в него, трябва преди всичко да си способен
да се радваш на живота, да си щастлив, да намираш баланса във всичко.
Силата ти ще бъде поставяна и на изпитание в тежките моменти от живота ти,
но пък тогава ще е най-важно да я мобилизираш и да опънеш платната й,
за да се понесеш като кораб, уловил попътния вятър,
за да стигнеш там, където ти се иска да бъдеш,
където ще се почувстваш в безопасност.
Търси сила и в корените си.
Колкото по-стабилни са те, толкова по-издръжлив
на бурите в живота си, ще си и ти самият.
А корените сме ние – твоето семейство,
верните ти приятели,
ценностите ти, които те изграждат като личност.
Никога не предавай ценностите си, приятелите си, семейството си, сине!
Направиш ли го ще изгубиш опора,
ще загубиш сила…
За ценностите, ще ти споделя от житейският си опит,
че е допустимо да ги преосмисляш,
но не и да ги предаваш.
Защото, направиш ли го ще се превърнеш едновременно
и в предател и в предаден, а това ще те сломи.
Ако все пак ти се случи,
ако ти е трудно да продължиш,
не намираш смисъл..,
спомни си, че силата се възпитава,
като всяка друга черта на характера.
Възпитава се с постоянство, търпение, вяра, упоритост…
Трудно е, но плодовете и са вкусни.
Те ще направят живота ти по-радостен, безгрижен, смислен…
И добре осмисли факта, че всеки си има своите силни страни, дете мое -
вълкът напада със зъби, бикът с рога…
Помисли добре, кои са твоите силни страни
и ги развивай целенасочено и настоятелно.
Но най-важното, за което ще те помоля, мили мой е,
никога да не забравяш, че силата се използва за да подпомогне по-слабите,
за да ги защити и никога - да ги нарани и обезвери.
Пожелавам ти от дълбините на майчиното си сърце да откриеш вътрешната си сила,
да я развиеш, опазиш, използваш и споделяш за да превърнеш себе си
в по-добър и стойностен човек и да направш Света по-красив!
С обич,
мама

Автор: Ирена Сиракова

Къде е удоволствието от това да предизвикваш себе си,
ако не караш колело по нанагорнището,
ако не плуваш срещу течението,
ако не изкачиш връх, за да се насладиш на гледката,
ако не походиш бос в тревата, без да се страхуваш,
че трънче ще ти се забие в петата,
ако защото се страхуваш от високото, откажеш да се катериш,
ако не поплуваш посреднощ в морето,
ако не признаеш чувствата си пред някого, на когото държиш,
за да му дадеш шанс да им отвърне или да ги пренебрегне,
ако никога не развиеш талантите си,
ако не участваш в трудни състезания,
с които да дадеш ценен пример на детето си,
ако не преспиш на открито, за да се полюбуваш на звездите,
ако не си приготвяш храна, която ще се погриже да си по-здрав,
ако постоянно не ъпдейтваш философията си за живота,
ако не си поставяш цели, които са трудни, но достижими?
Противоположното не е ли просто ненужен комфорт,
който кастрира онзи стремеж да бъдеш
по-добрата версия на самия себе си?

Автор: Ирена Сиракова
Снимка от личния архив :)

Ще разкажа една история, чиито главни герои са синът ми и кучето ни... :)
Това е неговото първо кученце...
Той много го искаше и много го обикна, още преди да го приемем в семейството си.
Боби, от своя страна е изключително умен, възпитан и дружолюбен към почти всички (освен към пощальона и съседа с кучето вълк ;), но ако го погалят и тях ще обикне ).
Към децата обаче имаше особено отношение. Беше живял с двама палавника и си беше изградил защитни навици към всичко що сметне за тормоз от страна на "тези досадни дребни дяволчета" (визирам всички деца). :)
И всеки път, когато Алекс се опитваше да го гушне за да го премести от едно място на друго, като например от краката на мама в своето легло, което Боби смяташе за грубо нарушение на своето лично пространство и право на собствен избор (мъж е, с характер е), посягаше да го захапе. Не силно... Колкото да го уплаши.
Но моето дете е упорито.
Не се уплаши.
Не се отказа.
Вместо това започна всеки път търпеливо да му обяснява, да го гали, да го успокоява, преди да предприеме маневра "гушкане" и ако пухчото все пак покажеше зъбки, той продължаваше още и още, докато му позволи да го гушне и да го отнесе.
Беше ми толкова сладко на душата, да го слушам, какви му ги говори:
- "Бобчо, сега няма да ме хапеш, защото аз те обичкам и искам да те гушна, за да дойдеш при мен и да спинкаш при мен. Знам, че обичаш мамините крака, но и аз искам да те погушкам и дори ще ти дам да ми легнеш на възглавницата..."
С времето кучето се отпусна. Разбра, че това дете е мило, нежно, внимателно с него... и може да му има доверие и спря да се опитва да го захапе.
И двамата научиха ценен урок, който мама научи по по-труден начин, благодарение на мъжете, които допускаше в живота си.
Боби разбра, че не всички деца са еднакви. Някои са по-грижовни и нежни от други и заслужават доверие.
Алекс разбра, че с търпение, упорство и много любов, може да срутиш стените, изградени от предразсъдаци и страхове и да спечелиш нечие сърце.
Сигурна съм, че този важен урок ще му помогне да спечели още много сърца.

Появяваш се точно толкова често в живота ми, колкото да го преобърнеш с главата надолу - само с един твой поглед, дума, жест, разтапяща усмивка... и да ми напомниш, колко е безсмислено да се опитвам да те забравя, и колко безумно е да си въобразявам, че някога сърцето ми ще спре да бие като лудо, в моментите, в които линиите на живота ни се пресичат.
(...)
Из "Повтарях си, че си грях"
Автор: Ирена Сиракова

Не знам дали го предупредих,
че съм способна да му подаря толкова много любов,
че чак боговете да му завидят,
стига той да бъде с мен мил, грижовен и уважителен
и да е способен на любовта ми да отвръща с любов.

Автор и художник: Ирена Сиракова

Това да решиш да си правиш слънчеви бани във Великобритания си било истинско екстремно приключение и отгоре на всичко изисква минимум доктарантура по метерология. Гледам го слънцето, ще ми избоде очите и тъкмо се наканих и си казах, ако сега не изпека задните си части, няма кога, съответно скорострелно последва стриптийз по пода, грабване на първия чаршаф от простора в едната ръка и пухкавия ми приятел в другата. Опъвам и трима ни (тройките са по-забавни, а пък и той, чаршафа, щот е в мъжки род) на трамплина (щот съм хитра – искам на мекичко), който стратегически е поставен на място в градината, от което голият ми гъз да не цъфне в youtube канала на съседите ми, също така за още по- експертна безопасност е обезопасен с черна мрежа, ако случайно се окаже, че най-далечният ми съсед разполага с профи далекогледен обектив, та опъваме се тримата – единият отгоре , другият отдолу, аз по-средата и се оказва, че обратното броене се е стартирало 3,2,1… времето ми за слънце по бедрата се изчерпа…. И на мен като „ощипана мома“ не ми остава друго освен любезно (по английски му) да се възмутя.
 - Моля!? Ама как така? Аз току що дойдох.
 - Бъдете търпелива! След 10 мин ще ви огрее някой слънчев заблуден лъч за още около 27 сек. И така в следващия час ще съберете няколко минути необичайно щедро и ярко греещо за този Остров, слънце. Но въобще да не се притеснявате, ако забравите да си намажете нежните интимни части с подходящо олио, може да се окажете с добре опечена коричка точно навреме за вечеря, че тука слънцето го има и когато го няма. Какво знаете вие? – ми отговаря мистериозен глас (предполагам, че е гласа на оптимистичното ми „Аз“)
 - Хм… това… ами май звучи успокоително – няколко мин вит. Д и тен, за който и в Столипиново да ми завидят… Чакай да  се пробвам. К‘во пък!? – си нашепвам успокително.
Пускам нежна музика… пиано.. създавам им романтично, релаксиращо настроение на тия двамата, кой знае тоя отгоре, може да му дойде настроението да ми размачка гърба с лапите. Още преди да си довърша мисълта и той вече ме е прегазил 3 пъти и ми е доказал, че с неговите 3 кг с напикан памперс, може да е страшно бедствие, щом види котка да пресича двора. В следващите 5 мин ми се налага да заменя музиката с екстремен Deep Hous, който да надвие ръмженето му, по горката, наперена и с нищо не даваща си вид да е особено обезпокоена от неговото поведение на сърдит петел, котка. След малко се връщаме на пианото, тъкмо притварям очи в блаженна дрямка, а слънцето отново гали кожата ми и съседа решава, че е време да си изхвърли боклука. Моя, взел се насериозно в ролята си на ВИП пазач, космат мъжкар, се чувства принуден и задължен да ме предупреди, че съм в опасност…
 Ако лая му можеше да се преведе, сигурно щеше да гласи:
 - Гадния съсед на хоризонта (онзи с 3-те котки и 2-те по-големи от мен кучета, където опикават оградата, там където аз съм я опикал, само че от другата страна)! Обличай се! Бързо! Бързо!
Аз започвам нежно и с възможно най-вразумяващ тон да му обяснявам, че каквото и да прави съседа, той го прави в съседната градина. И че аз и той сме в безопасност. Меденият ми гласец на съдрана гарга винаги му въздейства изключително вразумяващо и той се кротва, най-сетне готов и той за своята доза вит. Д.
По някое време се размърдва, колкото да ме оближе тук таме и да провери, как върви печенето в собствен сос. Вкусно ли се получава или ще е на веган диета довечера. Ахха да почне да се запича кожичката и слънцето отново се скрива, а вятъра ме препраща от фантазиите ми за морски курорт във фантазии за зимен курорт. Завивам се с чаршафа и решавам да му дам шанс на слънцето да ме върне към красивите ми илюзии за плаж, пясък и море... Чакам, чакам, чакам…. Уви, то за днес е приключило явно работния си ден. Петък е все пак. В петък всички кръшкаме от работа по-рано. Кой да му се сърди.
Утре пак с начале.
Нов ден, нов късмет.
Ново приключение. ;)

Автор: Ирена Сиракова

Имам два основни вида приятелства с мъже в живота ми (изкл. това със съпруга ми). Първият вид хващат телефона, когато им се преиска и просто ми звънкат - за да побъбрим, да се посмеем, да ми препоръчат някоя книга, да обсъдим нещо, да ме попитат, кога ще се прибирам към България, да разберат, как я карам, ако пък съм в България да си уговорим среща за разходка, тичане, танци и т.н. Т.е. поддържат интереса жив и не се притесняват никак от семейният ми статус. Без притеснение споделят, че съм им залипсвала, че изпитват нужда да ме видят. Могат да изрекат и 10 комплимента по мой адрес за 30 мин и това да не изглежда вулгарно и да ме подтикне да се затворя в черупката си. Открити са, но спазват всички граници, които поставям. Самоуверени са и в това е чара им. И не само, че не ги притеснява брачния ми статус, ами се чувстват комфортно с него. И така трябва. Но все пак ме принуждават да поставям явни граници. С вторият вид имаме по-дълбока емоционална връзка, от коколкото с първия, която обаче се проявява само, когато се видим. Може да си говорим с часове, разчитам на тях, доверявам им се, не е нужно да ми казват, че държат на мен, аз просто го знам. Те са го доказали с времето и с действията си. А и го излъчват с цялото си същество. Но когато съм далеч, предпочитат да уважават личното ми пространство и да разбират, какво се случва с мен от Фейсбук. Мълчаливо при това. :) Граници не поставям аз, те сами си ги поставят. Аз от своя страна уважавам и двата вида. Разбирам отлично, защо едните се държат по един начин, другите по друг. И ги оставям в зоната им на комфорт. Така правят приятелите. Така трябва. Така е редно.
Приятелството между мъжете и жените е нещо специфично и зоната на комфорт е есенциално важно да се уважава. От нея се излиза само, ако интереса прерасне в нещо повече и обикновенно тогава се слага край на приятелството или пък му се добавя стойност. Установената връзка или се разпада или преминава на др. ниво.
Аз от своя страна винаги изчаквам да видя, кое приятелство, към кой вид се вписва и не излизам по никакъв начин от рамките му. Пасивна съм. Статуса ми на омъжена жена предопределя това. Откликвам на показания интерес с интерес, давам шанс, градя връзка, дори понякога вербално давам израз на приятелските си чувства, мога дори да съм инициатор на среща, защото си търся компания, но никога не излизам от рамките на времето, което сме си дали заедно. Никога няма да грабна телефона, за да попитам "Как си? Как мина денят ти?" , да се залепа за чата и да съм обсебваща, или да поискам някакво специално внимание, отношение и т.н. Ако днес са решили да ме изпратят до вкъщи, защото са с колата си, а утре в компанията на др. жена, която им е по-важна, решат да ме изпратят само до таксито, аз съм повече от ок, разбираща, приемаща и дори ме загъделичква леко стомаха от удоволствие, че показват специално отношение към другата жена с тях и джентълменско към мен. Радвам се искренно за тях. Аз имам моя живот, те своя. И отношенията ни се градят преди всичко на уважението.
Разбира се това е субективна гледна точка, погледната през призмата на моите собствени разбирания и усещания.
Ще вметна, че има и един такъв вид, който показват интереса си към приятелство доста плахо и моята пасивност силно ги демотивира, ясно е, че с тях до никъде не стигаме... ;) В отношенията си с мъжете - приятелски или повече от приятелски, винаги съм оставяла мъжете да поемат инициативата, да заслужат интереса ми. Само с настоятелност и открит, постоянен и растящ интерес, бавно, стъпка по стъпка се откривам и започвам да допускам до себе си, да градя доверие и отношения. Предпазлива съм, дори когато сърцето ми бие силно за някой. И затова само упорити мъже са достигали до същността ми. Така ще е и за вбъдеще, защото такива са моите разбирания, моите светоусещания.
Защо написах всичко това?
Просто реших да пиша, докато разсъждавам над приятелските си отношенията с няколкото мъже, с които ми доставя удоволствие да контактувам.