Когато ми е зле,
когато съм с главоболие
или пък съм болна,
когато съм безсилна
и успокоявам болката си със сълзи,
когато се завивам през глава
свита на топка
и ми се иска просто да изчезна,
да ме няма…,
къде си ти тогава?
Нека аз ти отговоря: няма те.
Няма те до мен да ми галиш косите,
няма те да ми масажираш челото,
няма те да ме обгърнеш с топлина и разбиране,
няма те да ме излекуваш с целувки,
няма те да ми нашепнеш нещо успокоително.
Просто те няма.
Вън от живота ми предпочете да останеш.
Ти избра така.
Да не знаеш кога съм добре, кога зле?
Какво ми каза доктора вчера?
Ще живея ли, няма ли?
Избра да не те интересува,
да не питаш,
да съм чужда грижа,
чужда отговорност…
А пък мен твоето безразличие ме ограбва,
разболява ме,
убива ме бавно..,
от него боли най-силно.
И ако слушах разума си,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова