И ето пак е август…
Ранно утро, разкрива синевата през балкона.
Събуждам те с целувка
и те отвеждам на плаж самотен.
Стъпките ни нежно в пясъка остават отпечатък,
докато пръсти в пръсти се преплитат
и с усмивки заговорничим за всичко, което ще се случи
и ще ни остави спомени красиви
за тази малка тайна..,
този мъничък момент,
от онези споделени, докосващи, неустоими…
Стъпалата боси потапяме в морските вълни,
които галят ни плътта.
Аз събличам дрехите излишни
и разпускам косите си на свобода,
а ти заснемаш мига на искреност и голота.
Чувство на сбъднатост е да споделя
и тялото си и светът си с теб-
тук - през август, на този плаж изоставен, див..,
под слънцето, което запечатва миговете на
палави погледи,
думи, изговарящи смисъл
и потопени в море от обич, сърца.

Автор: Ирена Сиракова