Във фантазиите си, в сънищата си, в бляновете…
ти изживяваш своите забранени любови,
а аз моите.
Трудно ни е да държим призраците им далеч
от интимността помежду ни.
Но аз нямам против тях.
Нека ги има.
Секса е по-цветен, по-наситен… когато и те са в стаята.
Това е тяхното предназначение.
Част от играта.
Придават й повече чувственост на вкус,
частица усещане за грях
и прашинка вина…
А така е най-сладко.
Иначе би било толкова сиво, скучно…
Нека моралистите цъкат с език…
Нека ни плюят…
Нека сме в устите им…
Накрая все пак, в сърцето ми, най-много място заемаш ти,
а пък в твоето на всички останали им е тясно заради мен.
Тази любов избирам.
Тази… с вкус на черен шоколад с корички от портокал.

Автор: Ирена Сиракова

Чувствам липсата ти.
Чувствам болката.
Чувствам празнотата…
Подлудяват ме.
Не мога да заблудя дори себе си,
а защо си въобразявам, че мога да заблудя теб, него, тях..?
Стъпих накриво…
Поех по грешния път…
"Грешница" – татуира ме с черно мастило съдбата.
Какво като сърцето ми е пълно с добри намерения?
Този факт, по-малко лудост ли ми предрича?
Лудостта ще ми отива, но само ако бъде споделена от теб.
И само когато за сутришното ни главоболие
ще бъде виновна страстта, с която ще преобръщаме забраните в любов.
Искам да се отдам на това главоболие поне веднъж.
А после цял живот ще те наричам, ако е нужно – „сладък, пресладък… грях“.

Автор и художник: Ирена Сиракова

Ако бях балерина, свикнала да изтърпява цялата болка
концентрирана в палците си,
то може би щях да съм така привикнала с нея,
че да съм готова и всичката,
която ти ми причиниш да изтърпя.
Но съм просто жена,
която има нужда да бъде обичана
с цялата смесица от нежност и страст,
на които си способен.
Наситих се...
и на болката
и на неспособността ти, да ме обичаш.
Вземи си ги и си върви от живота ми!
Аз избирам да продължа без теб.


Автор и художник: Ирена Сиракова

Целувайки ме по косите ми, каза че ме обичаш.
После напълни вана за мен и разкъса листенца от рози в нея.
Разсъблече ме по дантелено бельо и нежно ме потопи във водата.
Изкуши се да запечаташ този миг красота през фото обектива.
След което превърна това късче магия в споделеност
и ме зацелува нежно от пръстите и стъпалата чак до косите.
Прави любов с мен бавно всякаш не искаше никога да свършва.
Дори стоновете ми бяха щрихи на нежност в тази изпълнена с обич картина.
Сълзи се стичаха по бузите ми от удоволствието, което ми причиняваш.
Душата ми само с теб се чувства споделена и пълна,
преоткрива се и се забравя,
смее се като малко дете…
Един букет от рози,
една снимка
и толкова много любов..,
за да не забравям,
за да ми припомниш,
че моята споделеност си ти.

Автор: Ирена Сиракова
Илюстрация по фотография на: Славчо Сираков

Като просяк на паважа протягам ръка в тъмнината,
свивам шепа,
моля за още…
Присвивам очи.
Сливам се с прокрадващите се в тишината стенания
на една алчна, покварена душа,
която се наслаждава на дозата си наркотик,
както невръстно дете на своето първо захарно петле.
Призракът ти се крие в сенките на мрака
и чака да го поканя да обладае и последната ми капка невинност.
Но аз не моля.
Не.
Този път не моля.
Аз рисувам.
Докосвам с четка ненаситните си устни
и ги обагрям в кърваво червено,
точно там, където озверяло ги захапваш.
Смесвам червеното със синьо, за да се получи драматично лилаво,
с което да покрия местата, които засмукваш подивял от неприличие.
Размазвам черната боичка около очите и с пръст замазвам по бузата си,
за да придобия още по-фатален вид на грешница,
такава, каквато ме предпочиташ в най-тъмната част на денонощието,
докато неистово в молитва започвам да допускам в себе си името ти буква по буква.
Умът ми се напряга да сътвори баграта на белезникавия цвят на възбудата,
която подмокря и двама ни до безобразие.
Целите сме покрити с нея.
Усещаме аромата й по пръстите си,
вкусваме вкуса й по устните си,
просмуква се в душите ни при допира на езицети ни,
прокрадва се в онези странни звуци
на докосващите се и отлепящи се едно от друго тела
омазани и жадни за всяка капка от нея…
Съзнанието ми е по-омърсено отвсякога.
Рисува сцени, заради които да заслужа горенето
на клада в един от предишните си животи,
когато несправедливо бях изгорена.
Да дойде сега инквизицията да ме върже на клада!
Пощада ще e в сравнение с това,
което мислите ми за теб ми причиняват.
Колкото повече пламъците ме обхващат,
толкова повече подгизват измачканите чаршафи.
И името ти на светец в мрака се отронва пак.
И те моля.
И те предизвиквам.
И те дразня.
И се боря за контрол...
А после пак покорно ти се отдавам,
само за да вкусиш за миг сладостта на всичко,
което никога няма да бъде.
Не, не ме умолявай!
Не, не проси и ти!
Аз твоя, няма да бъда.
Освен запечатана в думи и обагрена в боички.
Точка с многоточие…
Много въпросителни...
Няколко удивителни...
Проклятие, а не Съдба…
Автор: Irena Sirakova