А дъгата му в рисунката красива,
приятелство, любов...
и лъч надежда в сърцата
на прогледналите измежду нас разкрива.
Моето дете рисува
в различни цветове доброто,
за което вярва, че ще промени света ни
не днес, не утре...,
а когато сърцата си отворим
един за друг по цялата планета.
Моето дете рисува...
небето във искрящо синьо,
прочистено от смок,
даже от самолетното гориво
и наситено с кислород,
който дава ни живот и сила.
Моето дете рисува дъжда, измиващ на
човечеството от мръсотията душите
и след бурята дъждовна
на небето в усмивка искрена, щастлива
ей я... виж я... - мост към бъдеще по-светло
в ярки цветове, прошарва весело дъгата.
А под дъгата, на зелена, пролетна тревица
се прегръщат две дечица
и през усмивки, гадаят съдбата на Земята,
която спря, забави, рестартира...
за да им предложи майчина прегръдка,
начало ново, смисъл, пробуждане,
осъзнатост и закрила...
Моето дете рисува....
това, което, както то,
така и и вашите деца в сърцата носят:
вяра, любов, надежда... и мир за цялата Вселена.
Нека разчетем посланието в детските рисунки
и отворим сърцата си за любовта и доброто,
които да предадат цвят на нашето, тяхното ..
и бъдещето на цялата, пробуждаща се
за по-добър живот, Планета.
Автор: Ирена Сиракова
Художник: Алекс Сираков