Ако ти подаря платно и моливи,
ще ме нарисуваш ли?
Такава, каквото ме виждаш през твоите очи…
Знам, че няма да се позная,
когато приключиш с моя портрет.
Знам, че ме виждаш различна,
но искам да се огледам в тези любими, кафяви очи,
да усетя, как ме асоциира сърцето ти.
Толкова е нечестно!
Колкото и да бъда откровена с теб,
ти никога няма да ме опознаеш истински.
Ти си ощетен.
Никога няма да бъда жената,
която ти се иска да бъда.
Не. Няма.
Но какво от това?
Пресъздай на платното,
това, което искаш да бъда
или това, което според теб съм – ти избери.
Нарисувай първо очите ми
и ми покажи, какво мислиш,
че се таи в тях?
Нежност.
Страст.
Тъга.
Обич.
Объркване.
После продължи с устните ми.
Сочни ли ще ги оформиш?
Жадни за целувки.
Или пък не?
Кой знае…
Интересно е да разбера.
Нека се видя
без грим,
без специална светлина
без филтри,
без Его.
Нарисувай ме, за да ми разкриеш,
какво е отражението ми в душата ти.

Автор: Ирена Сиракова
 
 

 - „Сигурна ли си, че наистина искаш целувка?“ – ме попита ти.
Усмихнах се.
 - „Разбира се. Не бих те подвела с нещо, което не мисля. Но не се притеснявай!
Нещата между нас могат да останат и такива, каквито са. Защото аз, може много да копнея за тази целувка, но за мен е важно и какво ти желаеш.
В никакъв случай не искам да ме целунеш просто, защото се чувстваш длъжен или защото си ме нарочил за поредното сексуално приключение за вечерта.
Тази целувка я искам само, ако и ти я желаеш не по-малко силно от мен. Защото само тогава би била специална.
В противен случай, просто не го прави!“

Автор: Ирена Сиракова

Призна ми, че има искрица във сърцето ти,
припламнала, дарявайки го с топлина
и аз съм виновницата за това.
Обеща с целувка да докоснеш
същността на моята душа
и с танц да разпалиш игрите на страстта.
Но дали ще е така?
Или пак ще избягаш от думите
и ще се скриеш зад мълчание – отдалечен и студен.
Объркана съм.
Нетърпелива…
Разумът горкият, го виждам
как в агония с последни сили,
послания не много ясни се опитва да ми предаде.
Не му се получава.
Вместо него сърцето ми е взело микрофона
и шумно парадира, че е време да
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Вече знаеш истината.
Събрах целия си кураж.
Казах ти я.
Този път ще останеш ли?
Да запаля ли камината на сърцето си?
Да се постоплим.
Да си поприказване.
Да усетим вкуса на червено вино по устните си.
Ще събереш ли смелост да я бъде любовта ни?
Знаеш ли, как  да погалиш нежно нечия чужда душа
и да и разкриеш красотата на своята?
Умееш ли да даваш от себе си,
повече отколкото да вземаш?
Ще разчистиш ли паяжините от ъглите на душата си,
за да ме разведеш из нея и да ме помолиш да остана?
Страха между нас ще го прокудиш ли завинаги?
Ще ми позволиш ли да ти подаря от своята нежност?
Толкова дълго я тая в себе си и я пазя,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.
 
Автор: Ирена Сиракова

Когато подариш усмивка някому, остани,
за да видиш как стопля сърцето му.
Когато усетиш, че някой се чувства в компанията ти,
като дете в магазин за шоколад, поостани
и му помогни да избере вкуса вътре в теб,
който най-много му допада.
Когато започнеш да събличаш душата си пред някого,
направи го бавно, но уверено
и дори да усетиш, че оставяйки я без дрехи и става студено
и започва да зъзне, помоли го да те прегърне,
да ти даде от своята топлина
и после продължете заедно да я събличате,
осигурявайки й нужната топлина.
Ако той откаже, бързо я облечи
и едно одеяло отгоре и наметни,
за да не се разболее.
Когато искаш да опознаеш някого, погрижи се
да му покажеш къде държиш всички ключове
към вратите, отключващи твоята същност.
Ако той иска да те опознае ще размени
своите ключове с твоите.
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.
 
Автор: Ирена Сиракова
 

Ти вдигна ръка и размести въздуха на целият ми свят,
просто за да ме погалиш!
После ме прегърна, така силно, че да усетя, как твоето сърце бие със същата чувствителност, като моето,
и обеща на себе си, че никога няма да си тръгнеш от тази прегръдка.
Накрая излекува раните, от болката оставена от другите
и се погрижи да намеря пътя към своя дом в сърцето ти,
където да се връщам, когато имам нужда да се преоткрия,
или просто, за да си почина, да помълча, да бъда обичана и разбирана, да бъда себе си…
Благодаря!

Автор: Ирена Сиракова

Когато си тръгвам от една илюзорна любов,
но тя упорито отказва да си тръгне от мен
имам  крещяща нужда от тишина,
за да чуя отговорите.
И там някъде, сгушила се в тишината
изтощена от въпросите без отговори
се надявам просто да намеря сили да заспя,
преди да се разпадна на парченца.
А когато се събудя, да се пробуди в мен и яснота.
И какво по-ясно от това, че навсякъде може и без мене?
А сърцето ли? Него ще го съшия със златни конци.
То предпочита така, пред това да умолява някому
дори за зрънце любов.
Създадено е за ценители.
Липсата на любов не му е по мярка.
То е претенциозно.
Има нужда от лукса на една тиха прегръдка.
Малко нежност, малко усмивка…
Подарена песен, когато е забравило да се усмихва…
Защото, когато си тръгвам от една любов,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Непростимо е, колко силно копнея да те докосвам.
Въпреки страха,
въпреки неудобството,
въпреки разума,
въпреки всичко,
което ни пречи.
Непростимо е, как съзнанието ми рисува картини,
в които всеки сантиметър от твоето тяло,
сякаш е светия Граал, който ме изкушава
до състояние на умопомрачение.
Въпреки, че си толкова далечен,
въпреки задръжките ти,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Събота вечер: танцувах, танцувах докато стъпалата ми напомниха, че могат и да болят... ;) Наслаждавах се много на един танц, който обожавам - Кизомба. Имах щастието да танцувам с партньори, които правиха чудеса с мен - буквално и преносно. Но тези чудеса нямаше да са възможни без 3-те урока по кизомба, които ми преподадоха от Kizomba Maniacs в Пловдив. Краси и помощниците му случиха чудото, научавайки ме, как да се отдам (ще се повторя) буквално и преносно на партньора си, как да го почувствам, как да му позволя да ме води, как да следвам инстинктите си, как да прегръщам и да бъда прегръщана, така че да ми е комфортно, а не да имам тъпото усещане, че някой злоупотребява с близостта ми... Не бях съвсем начинаеща. И преди си мислих, че мога да го танцувам този танц, но не можех... Вчера за първи път го почувствах истински. За първи път танцувах и ми се искаше, танца никога да не свършва. Толкова ми бе приятно в уютната прегръдка на кизомба. Усетих културата на танца, колко е галантен, колко джентълменство и добри обноски има в него..., предполагам защото Краси държи на тях и ги преподава. Комплименти, за което!
За тези, които ме познават от танците, аз съм онази, която се смее с глас и от сърце, докато танцува. Онази, която танцува със затворени очи и ако танца и е харесал, казва: "Благодаря!" с променен глас на края на танца. Онази, която винаги има какво да каже и въпреки това, често предпочита да премълчи. А след снощи и онази, която започна да преодолява себе си и да намира сили да се отпусне, да се довери и да не се чувства виновна, колко много се наслаждава... :)
Трудно е за една Дама да следва мъжа. Тя трябва да е много силна, много уверена и победила Егото си... Опитвам се. Имам още да работя над себе си, но почувствах, че вървя по правилния път и комплиментите, които получих, че добре следвам са показни за старанието ми. :)
Благодаря Boyan Trifonov за ценната намеса, помощта и инструкциите!