Днес сине, ще ти разкажа за щастието.
Щастието идва тогава, когато това, което мислиш,
това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.
Важно е да се познаваш добре, за да знаеш във всеки един миг,
как се чувстваш, кое ти носи радост или мъка
и да си в хармония между разум и душа,
а тогава ще си в хармония и със себе си, света, природата и вселената.
Щастливите хора са като морски фар в бурно море.
Те са пътеводната, спасителна светлина в този побъркан свят.
Щастливият човек заразява с добро настроение,
често се шегува и е доволен почти винаги,
независимо от произхождащите събития.
Такъв човек привлича към себе си подобни случки и хора.
И околните винаги се чудят, каква е неговата специална тайна?
Аз ще ти издам част от моята собствена тайна
за щастието:
същото това, което строи от погледа ми,
жестовете ми,
извивките на гласа ми
и кънти в смеха ми...
Простичко е!
Притежавам тази уникална способност,
да пътешествам в ума си
и го карам да ме отведе винаги,
там където е пълно с усмивки,
обич,
човечност,
доброта,
споделени и сбъдващи се мечти...
И не - това не е бягство.
Това е целеустремено пътуване.
Като цяло щастието е състояние на духа,
но това не пречи и да се възпитава,
защото определени навици,
определено биха ти помогнали,
да поддържаш живо правилното настроение,
характерно за щастливите хора.
И така, ето няколко съвета, мили мой:
Бъди любезен.
Бъди добър – първо към себе си и тогава към другите.
Усмихвай се.
Бъди дружелюбен.
Казвай хубави неща.
Хвали и другите.
Бъди отговорен.
Гордей се и обичай работата си.
Гордей се с постигнатото.
Щом ти се прегръща,
обвий ръцете си около някого.
Щом ти се пее, пей.
Изживявай.
Танцувай.
По средата на улицата,
по средата на разговора,
по средата на животът ти,
който сякаш е излязъл от контрол...
Щом ти се пътува,
хвани следващия влак или самолет.
Остави се на съдбата.
Наблюдавай дъгата с удивление.
Позволи на някой възрастен човек да ти разкаже историята на живота си...
Щом ти се целува, щелувай.
Опознавай устни, извивки и вкусове.
Целувай с душата си.
Целувай мигли в мигли и носле в носле...
Щом ти се смее, позволи си го.
В неподходящ момент и на неподходящо място.
Шумно, звънко и от все сърце.
Смехът е заразен.
Щом ти се обича, обичай.
Подарявай се.
Раздавай.
Чувствай.
Както само ти си можеш.
Истински, лудо, дълбоко...
Щом ти се живее, живей.
Сега. Утре. Вдругиден.
Слушай сърцето си.
Следвай сърцето си.
Не забравяй сърцето си...
Направи място в сърцето си.
За хората, които обичаш и те обичат.
Щом ти се ядат пържени филийки, сложи тигана на котлона.
Наслаждавай се.
Сътворявай.
Експериментирай.
Поръси със пудра захар нечий нос...
Направи живота си шедьовър.
Не се притеснявай,
а бъди щастлив!
Хич да не ти пука, за чуждото мнение!
Отчет само пред себе си дължиш.
Научи се да бъдеш щастлив сам със себе си!
Но и се обгради с хора,
които знаят как да докоснат сърцето ти
и го правят.
Хора, които не са се ожесточили
и обичат живота,
Израснали са с мекота
и хармония в душата.
Които щастието е направило по-усмихнати и ведри.
Еуфорията, в която ще изпадаш,
когато някой или нещо те направи истински щастлив
ще е магията, есенцията на живота..
Поеми отговорност и контрол за сътворяването на твоята собствена съдба.
Дръж писецът, с който изписваш историята на твоя живот,
в твоята собствена ръка.
Живей живота си така,
че когато остарееш,
никога да не се налага да си фантазираш за човека,
който е можело да бъдеш.
И някой ден, когато дойде време да се запиташ,
как са минали годините ти, да може да си кажеш:
„Минаха в радостни моменти,
защитавайки принципите, в които вярвам
и изследвайки този красив свят с открито сърце.
В живеене на моя собствен живот.“
И не забравяй:
щастието не е крайна спирка.
То е начин на пътуване.
И щастието не намалява, ако се споделя,
напротив нараства.
Бъди щастлив, сине!
И нека в живота ти има достатъчно щастие,
за да запазиш духа си жив и да не губиш посоката.


С обич,
мама


Автор: Ирена Сиракова

Сутрин ме предпочитай

с аромат на мляко с какао,

щипка канела и мъничко мед.

А за разнообразие–

може да ме украсиш

със малко сметана

и разтопен шоколад.



Денем ме харесвай

пременена в сърдечност и жизнерадост,

а защо не и обута във общите ни мечти.

Ако не си на работа,

мога да си навлека и

екипа на сладострастие.



Вечер те чакам

да си дойдеш,

ухаеща на обич и нежност.

Ако денят е бил уморителен –

просто си вземи релаксираща вана с мен.



А щом нощта настъпи,

ще се покрия само със желание,

за да може да ме стоплиш

със уменията си на любовник.



Автор: Ирена Сиракова

Тъкмо реших, че си се намълчал,
но уви сгреших.
Тежко ми е от всичкото това мълчание помежду ни.
Обичам да те опознавам,
мога да те слушам с часове.
Де да имаше желание да споделяш и говориш с мен,
но уви предпочиташ да мълчиш.
Оглушителната тишина помежду ни е трудна за осмисляне.
Натъжава. Боли. Отдалечава.
Но ти това целиш, нали?
Де да можех да ти отвърна с тишина.
Бих ти я подарила всичката.
Натрупана. Проглушаваща.
Да я чуеш и да й се "насладиш".
А после, когато се науча да мълча,
бих се заела да избледнявам и изчезвам.
Но уви, не мога.
Това не съм аз.
Това не е, което искам да ти дам.
Предпочитам да сбъдвам усмивката на лицето ти
и да се грея от щастието в душата ти.
Затова упорствам срещу тишината.
Но на теб ти е толкова трудно да се откриеш,
да споделиш какво ти тежи,
да свалиш товара от плещите си.
Виждаш в мен заплаха, а не приятел.
А аз не съм нито едното, нито другото.
Първото не бих допуснала аз,
за второто си пречка ти.
Не, защото нямаш нужда от приятел,
а защото се страхуваш, че искам повече.
А наистина ли съм такава глупачка да искам
това, което не би могъл да ми дадеш
и това, което аз не мога да ти дам?
Задай си го този въпрос следващия път,
преди да решиш отново да замълчиш.
Отговора е някъде там - извън тишината - в диалога.

Автор: Ирена Сиракова

Понякога ми се иска живота да спре, за да ми даде време да осмисля, какво ми поднася, но той никога не го прави.
Най-болезнените удари, съдбата ти нанася, когато си мислиш, че си подготвен за тях. Но се оказва, че това, че си ги предвидил и си си въобразил, че ще се справиш, не означава, че ще боли по-малко. Даже е по-тежко. Защото, ако преди си се надявал, че е възможно все пак и друго развитие, то след това се чувстваш и глупак, който си е позволил да се надява.
#понеделничниразмисли
П.П.
След някоко уж лекички удара в главата на ВингЧун тренировката ми, ей такива мисли ми ражда главата. 😬
Центрираха ми мозъка...

Днес, сине мой, искам да ти разкажа за силата,
смисълът и красотата на мечтите.
Като дете на твоята възраст, си спомням, как дядо ти, често ме питаше:
„Къде пак си се размечтала?“
Да, той ме наричаше „мечтателка“ и то с присъща за него ирония.
Но бързам да те уверя сине, че мечтите са нещо прекрасно, мотивиращо,
даващо сили, движещо напред, отварящо врати
и правещо живота по-ярък, смислен, цветен и красив.
Винаги съм харесвала мечтите за бъдещето
повече от историите за миналото.
И считам, че това е дарба. Надявам се и ти да си я наследил.
Ако не си, започни да се учиш да мечтаеш, да преследваш мечтите си
и да ги реализираш. Позволи на крилете си да израстнат.
Аз го правя. Мечтая. Всеки ден. И винаги ще го правя. До последния си дъх..
Наблюдавай ме.
Вдъхновявай се.
Учи се от мен, мили мой!
Гледай ме, как създавам карти на мечтите си, за да ги визуализирам.
Как се самовдъхновявам да ги постигна, пишейки за тях.
Как им се наслаждавам и се гордея със себе си, когато ги сбъдвам.
Как изразявам благодарността си към съдбата, към хората,
които са спомогнали случването им и най-вече към себе си,
защото аз и най-вече аз, съм истинския „виновник“
моите собствени мечти да се сбъдват.
Казват, че след години ще съжаляваш повече за това,
което не си успял да направиш, отколкото за това, което си успял.
Затова вдигни платната на кораба с мечтите и отплавай!
Улови попътния вятър. И преследвай мечтите си.
Следвай смело посоката им.
Живей живота, който искаш и си представяш.
Прави това, което желаеш и за което си мечтал.
Заразявай със силата на мечтите си всичко и всички.
Давай пример и на хората около теб за красотата на мечтите.
Красотата, която се крие в смелостта за трансформация и промяна,
по пътя на осъществяването и сбъдването на мечтите.
Няма значение, дали ще мечтаеш на едро или на дребно, сине мой.
По-важното е просто да мечтаеш.
Когато бях дете, имах големи мечти. Когато пораснах, научих,
че за да се сбъднат големите мечти е нужно много време, упоритост,
труд и мотивация и неуморно преследване.
Както й, че невъзможни мечти няма. Всичко зависи от теб. Запомни го!
Също така научих, че по пътя, можеш да видоизменяш мечтите си
и да променяш характера им и целта и да ги нагласяш според промяната
вътре в теб и личностното ти израстване.
Разбира се имала съм и малки мечти,
които детското ми съзнание, дори не е определяло като мечти,
защото са били прекалено лесно достижими.
И днес имам и от двата вида. Но определението
трудно достижими и лесно достижими ми се вижда неправилно определение.
По-скоро бих ги определила като мечти,
за които е нужно повече време, мотивация и труд , за да ги постигна
и такива, които изискват по-малко ресурси.
Научи се и ти да ги класифицираш, за да си наясно,
колко усилия ще са ти нужни и колко енергия ще изисква изпълнението им.
След това се научи да вместваш по-лесно осъществимите
между по-трудно осъществимите,
защото първите ще ти носят удовлетворение, мотивация и кураж,
за преследването на вторите.
Вече трябва да си схванал, че да си мечтател, който сбъдва мечтите си
е „работа на пълен работен ден“, но това е най- отблагодаряващия се тип работа.
Единствената по рода си, която те кара да се чувстваш щастлив, успял, благодарен...
Избери да я практикуваш целенасочено, ползвайки познанията, които ти завещавам
и й се наслаждавай с цялото си сърце и душа.
Научи се първо да мечтаеш и тогава да действаш,
защото да извършваш действия, които не знаеш на къде водят,
са губене на ценно време в и без това краткия ни живот.
Нека мечтите ти бъдат дестинацията, която искаш да достигнеш,
а действията да са пътя, който извървяваш, за да стигнеш финалната точка.
Поставяй си и срокове за изпълнението на по-лесно осъществимите мечти.
Моите срокове са често едногодишни. И съм скромна. По три мечти на година.
А покрай тях сбъдвам неусетно още поне толкова.
Ти си позволи да бъдеш и по-смел!
Имай контрол върху авторството на твоите собствени мечти.
Химикалът, който пише историята им, трябва да бъде държан в твоята собствена ръка.
И по пътя – не забравяй: „За сърцето, което иска, няма нищо невъзможно.“
Прави нещата, на които си способен и ще се изумиш от себе си.
Бъди и дисциплиниран и упорит.
Мечтите са мерило за нашия характер.
Осъществяването им пък е мерило за силата на духа ни.
Довери ми се, дете мое... - бъдещето изцяло принадлежи на тези,
които вярват в красотата на мечтите си.
Накрая ще завърша с любим цитат на един мъдър човек,
върху, който ще те оставя да разсъждаваш:
„Ти виждаш нещата и питаш защо.
Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Успех, мечтательо мой!
Нека твоите мечти нямат граници, нито пък размер!


С обич,
мама


Автор: Ирена Сиракова