S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

Из "Завети за моя син" - За щастието

5/29/2017

0 Comments

 
Picture
Днес сине, ще ти разкажа за щастието.
Щастието идва тогава, когато това, което мислиш,
това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.
Важно е да се познаваш добре, за да знаеш във всеки един миг,
как се чувстваш, кое ти носи радост или мъка
и да си в хармония между разум и душа,
а тогава ще си в хармония и със себе си, света, природата и вселената.
Щастливите хора са като морски фар в бурно море.
Те са пътеводната, спасителна светлина в този побъркан свят.
Щастливият човек заразява с добро настроение,
често се шегува и е доволен почти винаги,
независимо от произхождащите събития.
Такъв човек привлича към себе си подобни случки и хора.
И околните винаги се чудят, каква е неговата специална тайна?
Аз ще ти издам част от моята собствена тайна
за щастието:
същото това, което строи от погледа ми,
жестовете ми,
извивките на гласа ми
и кънти в смеха ми...
Простичко е!
Притежавам тази уникална способност,
да пътешествам в ума си
и го карам да ме отведе винаги,
там където е пълно с усмивки,
обич,
човечност,
доброта,
споделени и сбъдващи се мечти...
И не - това не е бягство.
Това е целеустремено пътуване.
Като цяло щастието е състояние на духа,
но това не пречи и да се възпитава,
защото определени навици,
определено биха ти помогнали,
да поддържаш живо правилното настроение,
характерно за щастливите хора.
И така, ето няколко съвета, мили мой:
Бъди любезен.
Бъди добър – първо към себе си и тогава към другите.
Усмихвай се.
Бъди дружелюбен.
Казвай хубави неща.
Хвали и другите.
Бъди отговорен.
Гордей се и обичай работата си.
Гордей се с постигнатото.
Щом ти се прегръща,
обвий ръцете си около някого.
Щом ти се пее, пей.
Изживявай.
Танцувай.
По средата на улицата,
по средата на разговора,
по средата на животът ти,
който сякаш е излязъл от контрол...
Щом ти се пътува,
хвани следващия влак или самолет.
Остави се на съдбата.
Наблюдавай дъгата с удивление.
Позволи на някой възрастен човек да ти разкаже историята на живота си...
Щом ти се целува, щелувай.
Опознавай устни, извивки и вкусове.
Целувай с душата си.
Целувай мигли в мигли и носле в носле...
Щом ти се смее, позволи си го.
В неподходящ момент и на неподходящо място.
Шумно, звънко и от все сърце.
Смехът е заразен.
Щом ти се обича, обичай.
Подарявай се.
Раздавай.
Чувствай.
Както само ти си можеш.
Истински, лудо, дълбоко...
Щом ти се живее, живей.
Сега. Утре. Вдругиден.
Слушай сърцето си.
Следвай сърцето си.
Не забравяй сърцето си...
Направи място в сърцето си.
За хората, които обичаш и те обичат.
Щом ти се ядат пържени филийки, сложи тигана на котлона.
Наслаждавай се.
Сътворявай.
Експериментирай.
Поръси със пудра захар нечий нос...
Направи живота си шедьовър.
Не се притеснявай,
а бъди щастлив!
Хич да не ти пука, за чуждото мнение!
Отчет само пред себе си дължиш.
Научи се да бъдеш щастлив сам със себе си!
Но и се обгради с хора,
които знаят как да докоснат сърцето ти
и го правят.
Хора, които не са се ожесточили
и обичат живота,
Израснали са с мекота
и хармония в душата.
Които щастието е направило по-усмихнати и ведри.
Еуфорията, в която ще изпадаш,
когато някой или нещо те направи истински щастлив
ще е магията, есенцията на живота..
Поеми отговорност и контрол за сътворяването на твоята собствена съдба.
Дръж писецът, с който изписваш историята на твоя живот,
в твоята собствена ръка.
Живей живота си така,
че когато остарееш,
никога да не се налага да си фантазираш за човека,
който е можело да бъдеш.
И някой ден, когато дойде време да се запиташ,
как са минали годините ти, да може да си кажеш:
„Минаха в радостни моменти,
защитавайки принципите, в които вярвам
и изследвайки този красив свят с открито сърце.
В живеене на моя собствен живот.“
И не забравяй:
щастието не е крайна спирка.
То е начин на пътуване.
И щастието не намалява, ако се споделя,
напротив нараства.
Бъди щастлив, сине!
И нека в живота ти има достатъчно щастие,
за да запазиш духа си жив и да не губиш посоката.


С обич,
мама


Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Из "Завети за моя син" - Бъди благодарен!

5/28/2017

0 Comments

 
Picture
Днес сине, ще ти разкажа за благодарността,
защото тя е един от най-големите добродетели,
който човек може да възпита у себе си.
Ако се научиш как да изпълваш сърцето си с благодарност,
вселената ще ти праща само изобилие в живота
и ще случват най-съкровенните ти желания.
Защото има неписан вселенски закон, който гласи,
че този, който умее да благодари,
ще заслужи още повече,
тъй като благодарността ражда благодарност.
Един майчин съвет от мене приеми:
Когато изразяваш благодарността си мили мой,
не бива никога да забравяш,
че най-висшата признателност
се крие, не в изговарянето на думите,
а в искренността им.
"Благодаря" не е просто дума, тя е свято чувство.

Позволи си да да се почувстваш благодарен от сърце
и благодари всеки ден за всичко, което имаш,
защото ти си благословен и имаш толкова много.

Дори единствената молитва,
която изричаш в живота си да е „Благодаря“,
то тя ще бъде напълно достатъчна.
Бъди благодарен за всяко добро
и освен с думи,
се отблагодарявай и с действия.
Никога не трябва да се срамуваш
и да се притесняваш
да изразиш някому своята благодарност.
Да слагаш ограничения на благодарността си
е като да се чувстваш виновен, че си истински.
Остави я да струи от очите ти,
да е разпознаваема в усмивката ти,
да стопля, чрез прегръдката ти.
Благодарността е обичане.
Благодарността е усмихване.
Благодарността е сбъдване.
Благодари на съдбата!
Благодари на живота!
Благодари за мечтите!
Колкото по-благодарен,
толкова по щастлив и любящ човек ще си.
Казвам ти го от опит.
Благодарността е най-висшата форма на учтивост
и ще бъдеш в пъти по- уважаван,
ако си способен да я чувстваш и изразяваш.
Раздавай от нея с шепи,
щедро,
без задръжки,
без фалшива любезност.
Просто раздавай...
с цялата си душа,
с обичащо сърце,
осъзнато,
и преди всичко с вдъхновение
и чувство за вътрешно удовлетворение.
Аз така правя.
И съдбата ми се отблагодарява,
за това, че раздавам благодарност.
Не я сравнявай.
Не я мери.
И за малките неща благодари.
И накрая ще ти пожелая, орисвайки те, любими мой:
„Бъди с добро сърце
и нека благодарността никога да не ти тежи!“


С обич,
мама


Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Перфектна за обичане

5/28/2017

0 Comments

 
Picture
Сутрин ме предпочитай

с аромат на мляко с какао,

щипка канела
и мъничко мед.

А
за разнообразие–

може
да ме украсиш

със малко сметана

и разтопен шоколад.



Денем ме
харесвай

пременена в сърдечност и жизнерадост,

а защо не и обута във общите ни мечти.

Ако не си на работа,

мога
да си навлека и

екипа на сладострастие.



Вечер те чакам

да си дойдеш,

ухаеща на обич и нежност.

Ако денят е бил
уморителен –

просто с
и вземи релаксираща вана с мен.



А щом нощта настъпи,

ще се покрия
само със желание,

за да може да ме
стоплиш

със уменията си на любовник.



Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

С ухание на наслада

5/26/2017

1 Comment

 
Picture
Искаш ли ме? Защо ли питам?
Зная, че ме искаш.
Как ли се загърбва изкушение?
Там, където някой те е пожелал
винаги ухае на наслада.

Там, където някой сърцето ти е докоснал,
пътищата все ще се преплитат,
ще се преоткриват телата в танци,
нощите ще будуват в копнеж…

Страх те е навярно от (......)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"

Автор: Ирена Сиракова


1 Comment

Късче откровение...

5/24/2017

0 Comments

 
#24Май Много често писането е единственото лекарство, от което сърцето и душата ми се нуждаят. Пишейки изкарвам на вън от себе си всички емоции и ги осмислям, осъзнавам, преодолявам... За това обичам да пиша и често го правя и зад всичко, което пиша, стоят моите лични емоции. На писмеността дължа доброто си душевно здраве. На писмеността дължа знанията си. Чрез нея имам достъп до мъдростта събирана от будни хора цял живот, побрали я после в една книга, от която аз достигам до знание, осъзнавано през дългите години за буквално един ден. Писмеността е основно средство за комуникация и социализация. Тя е основата върху, която се градят обществата. Огромно постижение на цивилизацията. Аз обичам буквите и живота ми е по-цветен, смислен, наситен и красив, когато визуализирам, чрез тях, най-съкровенните си мисли. Те са ми средство за себепознание, но чрез тях давам възможност и на хората около мен да ме опознаят, те са пътека към изворите на мъдростта - собствената или чуждата.
Благодарение на писмеността ще имам своя шанс да оставя завет на идните поколения. :)
Честит празник на славянската писменост!
Честит празник на учителите със специална мисия в живота ни!


0 Comments

Оглушително мълчание

5/22/2017

0 Comments

 
Тъкмо реших, че си се намълчал,
но уви сгреших.
Тежко ми е от всичкото това мълчание помежду ни.
Обичам да те опознавам,
мога да те слушам с часове.
Де да имаше желание да споделяш и говориш с мен,
но уви предпочиташ да мълчиш.
Оглушителната тишина помежду ни е трудна за осмисляне.
Натъжава. Боли. Отдалечава.
Но ти това целиш, нали?
Де да можех да ти отвърна с тишина.
Бих ти я подарила всичката.
Натрупана. Проглушаваща.
Да я чуеш и да й се "насладиш".
А после, когато се науча да мълча,
бих се заела да избледнявам и изчезвам.
Но уви, не мога.
Това не съм аз.
Това не е, което искам да ти дам.
Предпочитам да сбъдвам усмивката на лицето ти
и да се грея от щастието в душата ти.
Затова упорствам срещу тишината.
Но на теб ти е толкова трудно да се откриеш,
да споделиш какво ти тежи,
да свалиш товара от плещите си.
Виждаш в мен заплаха, а не приятел.
А аз не съм нито едното, нито другото.
Първото не бих допуснала аз,
за второто си пречка ти.
Не, защото нямаш нужда от приятел,
а защото се страхуваш, че искам повече.
А наистина ли съм такава глупачка да искам
това, което не би могъл да ми дадеш
и това, което аз не мога да ти дам?
Задай си го този въпрос следващия път,
преди да решиш отново да замълчиш.
Отговора е някъде там - извън тишината - в диалога.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Късче самосъжаление...

5/22/2017

0 Comments

 
Понякога ми се иска живота да спре, за да ми даде време да осмисля, какво ми поднася, но той никога не го прави.
Най-болезнените удари, съдбата ти нанася, когато си мислиш, че си подготвен за тях. Но се оказва, че това, че си ги предвидил и си си въобразил, че ще се справиш, не означава, че ще боли по-малко. Даже е по-тежко. Защото, ако преди си се надявал, че е възможно все пак и друго развитие, то след това се чувстваш и глупак, който си е позволил да се надява.
#понеделничниразмисли
П.П.
След някоко уж лекички удара в главата на ВингЧун тренировката ми, ей такива мисли ми ражда главата. 😬
Центрираха ми мозъка...

0 Comments

Късче възхищение...

5/21/2017

0 Comments

 
Ех, Plovdiv / Пловдив ... Вълшебен град! Изпълнен с пулс и живот..., но един по-специален, друг тип - много Арт, вдъхновяващ, впечатляващ..., който ти покорява сърцето и обикваш за цял живот. Атмосферата е завладяваща. Хора танцуващи кизомба пред бар из уличките на Капана... Ей, така.. на колоритните павета, под звездите... И аз бях там... И аз танцувах... :) Града те среща с хора - от онези готините, с които е удоволстве да се общува и с които всяка минутка е подарък. Ненадейно попадаш на стари познати, с които е радост да побъбриш и с нови познати, с които откриваш, че се чувстваш всякаш познаваш от години. Чувстваш се себе си, чувстваш се на мястото си... Град, в който всички посещаващи се влюбват и се връщат отново и отново, за да се насладят на атмосферата. Ах колко е прекрасен през пролетта! Кипи от живот. Приятно. Слънчево. С прохладни топли вечери. Музика създаваща настроение, от всеки ъгъл, докато се разхождаш из центъра. Млади хора събрали се на фонтаните. Момиче свирещо на тарамбука, което е невъзможно да подминеш без да послушаш... Вървя и се усмихвам... с цялата си душа. Просто го обичам! И винаги му се наслаждавам.. Магията не стихва... Тя расте...
0 Comments

Из "Завети за моя син" - За мечтите

5/15/2017

0 Comments

 
Picture
Днес, сине мой, искам да ти разкажа за силата,
смисълът и красотата на мечтите.
Като дете на твоята възраст, си спомням, как дядо ти, често ме питаше:
„Къде пак си се размечтала?“
Да, той ме наричаше „мечтателка“ и то с присъща за него ирония.
Но бързам да те уверя сине, че мечтите са нещо прекрасно, мотивиращо,
даващо сили, движещо напред, отварящо врати
и правещо живота по-ярък, смислен, цветен и красив.
Винаги съм харесвала мечтите за бъдещето
повече от историите за миналото.
И считам, че това е дарба. Надявам се и ти да си я наследил.
Ако не си, започни да се учиш да мечтаеш, да преследваш мечтите си
и да ги реализираш. Позволи на крилете си да израстнат.
Аз го правя. Мечтая. Всеки ден. И винаги ще го правя. До последния си дъх..
Наблюдавай ме.
Вдъхновявай се.
Учи се от мен, мили мой!
Гледай ме, как създавам карти на мечтите си, за да ги визуализирам.
Как се самовдъхновявам да ги постигна, пишейки за тях.
Как им се наслаждавам и се гордея със себе си, когато ги сбъдвам.
Как изразявам благодарността си към съдбата, към хората,
които са спомогнали случването им и най-вече към себе си,
защото аз и най-вече аз, съм истинския „виновник“
моите собствени мечти да се сбъдват.
Казват, че след години ще съжаляваш повече за това,
което не си успял да направиш, отколкото за това, което си успял.
Затова вдигни платната на кораба с мечтите и отплавай!
Улови попътния вятър. И преследвай мечтите си.
Следвай смело посоката им.
Живей живота, който искаш и си представяш.
Прави това, което желаеш и за което си мечтал.
Заразявай със силата на мечтите си всичко и всички.
Давай пример и на хората около теб за красотата на мечтите.
Красотата, която се крие в смелостта за трансформация и промяна,
по пътя на осъществяването и сбъдването на мечтите.
Няма значение, дали ще мечтаеш на едро или на дребно, сине мой.
По-важното е просто да мечтаеш.
Когато бях дете, имах големи мечти. Когато пораснах, научих,
че за да се сбъднат големите мечти е нужно много време, упоритост,
труд и мотивация и неуморно преследване.
Както й, че невъзможни мечти няма. Всичко зависи от теб. Запомни го!
Също така научих, че по пътя, можеш да видоизменяш мечтите си
и да променяш характера им и целта и да ги нагласяш според промяната
вътре в теб и личностното ти израстване.
Разбира се имала съм и малки мечти,
които детското ми съзнание, дори не е определяло като мечти,
защото са били прекалено лесно достижими.
И днес имам и от двата вида. Но определението
трудно достижими и лесно достижими ми се вижда неправилно определение.
По-скоро бих ги определила като мечти,
за които е нужно повече време, мотивация и труд , за да ги постигна
и такива, които изискват по-малко ресурси.
Научи се и ти да ги класифицираш, за да си наясно,
колко усилия ще са ти нужни и колко енергия ще изисква изпълнението им.
След това се научи да вместваш по-лесно осъществимите
между по-трудно осъществимите,
защото първите ще ти носят удовлетворение, мотивация и кураж,
за преследването на вторите.
Вече трябва да си схванал, че да си мечтател, който сбъдва мечтите си
е „работа на пълен работен ден“, но това е най- отблагодаряващия се тип работа.
Единствената по рода си, която те кара да се чувстваш щастлив, успял, благодарен...
Избери да я практикуваш целенасочено, ползвайки познанията, които ти завещавам
и й се наслаждавай с цялото си сърце и душа.
Научи се първо да мечтаеш и тогава да действаш,
защото да извършваш действия, които не знаеш на къде водят,
са губене на ценно време в и без това краткия ни живот.
Нека мечтите ти бъдат дестинацията, която искаш да достигнеш,
а действията да са пътя, който извървяваш, за да стигнеш финалната точка.
Поставяй си и срокове за изпълнението на по-лесно осъществимите мечти.
Моите срокове са често едногодишни. И съм скромна. По три мечти на година.
А покрай тях сбъдвам неусетно още поне толкова.
Ти си позволи да бъдеш и по-смел!
Имай контрол върху авторството на твоите собствени мечти.
Химикалът, който пише историята им, трябва да бъде държан в твоята собствена ръка.
И по пътя – не забравяй: „За сърцето, което иска, няма нищо невъзможно.“
Прави нещата, на които си способен и ще се изумиш от себе си.
Бъди и дисциплиниран и упорит.
Мечтите са мерило за нашия характер.
Осъществяването им пък е мерило за силата на духа ни.
Довери ми се, дете мое... - бъдещето изцяло принадлежи на тези,
които вярват в красотата на мечтите си.
Накрая ще завърша с любим цитат на един мъдър човек,
върху, който ще те оставя да разсъждаваш:
„Ти виждаш нещата и питаш защо.
Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Успех, мечтательо мой!
Нека твоите мечти нямат граници, нито пък размер!


С обич,
мама


Автор: Ирена Сиракова
 
0 Comments

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.