Очите ни са пълни с копнеж,
устните ни се докосват за първи път,
нощта ни е съучастник,
телата ни жадуват да се слеят в едно,
на пейка в парка,
треперим – от студ, от страст..
Дъжда тихо ромоли.
Нека вали…
Нека си ти…
Прегръщаш ме, защото зъзна.
Загръщаш ме с твоето яке.
А аз се обаждам да ни извикам такси.
Не искам да те пускам.
Остани!

Автор: Ирена Сиракова

Сънувах.
Бълнувах.
Повтарях името ти.
Виках те.
Стрясках се от стоновете,
пронизващи тишината.
Страхувах се да не
произнеса името ти на глас.
Фантазирах.
Отдавах ти се –
отново и отново.
Молех те за още.
Подмокрях бельото си.
Докосвах се.
Хапех устните си.
Мачках чаршафите,
въртейки се в леглото си.
Пожелавах те.
Предизвиквах те.
Доставях ти удоволствие.
Целувах те там,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Днес сине, ще ти разкрия магията
на най-светлия за мен празник – Коледа!
Имало едно време едно бебе,
родено на втория ден от Коледа.
Това бебе съм била аз.
И може би за това я нося в сърцето си,
не просто като дата, а като състояние на ума.
Защото Коледа за мен е топлота, човечност,
близост, сърдечност, доброта, домашен уют…
А това са и моите съставни частици.
И трябва да те предупредя,
че който не носи Коледа в сърцето си,
никога няма да я открие под коледното дръвче
или под лъскавата обвивка на коледен подарък.
Коледата е вълшебство!
Тя размахва магическа пръчица над света,
омагьосва със сърдечност и любов
и прави всичко по-добро и по-красиво.
Коледа сте ти, тати, баба, дядо, вуйчо..
и всички любими ми същества,
за които сърцето ми се преизпълва с любов.
Коледа е в старанието ми да запазя вълшебството
и приказката, която детското ти въображение
си е нарисувало за добрия, белобрад старец.
Да избера със старание, грижа и вътрешно удовлетворение подаръците
на всеки един от вас, които с вдъхновение и скришом да опаковам,
за да запазя изненадата.
Да се събудя през нощта и на пръсти, в тишината
да подредя старателно всички тях под елхата,
а после да тръпна в очакване, кога ще се събудите и
ще започнете да ги разопаковате  един по един,
докато аз се наслаждавам на усмивките и емоциите,
грейнали по лицата ви.
Но запомни сине, Коледа не е само времето,
когато отваряме подаръците си,
а е и времето, когато отваряме сърцата си
и колкото повече любов раздаваме,
с толкова повече любов ги пълним.
Коледа е ден на смисъл и традиции,
специален ден, прекаран в топлия кръг
на семейството и приятелите.
Научи се да почиташ Коледа със сърцето си и
да пазиш духа й през цялата година.
Онзи същия дух, който сега, когато си на 7,
те кара да вървиш по петите на вуйчо си
с широко грейнала усмивка и да не ти се иска да излизаш от стаята,
в която отсяда, когато ни е на гости,
защото сърчицето ти е преизпълнено с любов към него.
Онзи дух, който те кара да броиш дните преди Коледа и дните,
които остават до идването на любимите ти хора на гости.
Онзи дух, който те кара да пишеш,
коледна картичка след коледна картичка на приятелите ти.
Онзи дух, заради който нямаш търпение да ми подариш,
онзи специален коледен подарък, който обаче е от баба и от теб,
а не от Дядо Коледа.
Онзи дух, заради който започваш да украсяваш коледното дръвче
още преди да е настъпил декември и заради който
изрязваш десетки хартиени снежинки, а после се катериш по столове
и със снежен спрей в едната ръка и хартиен макет на снежинка в другата
и рисуваш снежни снежинки по всички прозорци в къщата.
И нека Коледа, дете мое, все така да те зарежда с вдъхновение
и оптимизъм и от дом на дом, от сърце на сърце,
от едно място на друго, колкото и далече да сме един от друг,
топлината и радостта на Коледа отново и отново да ни събират –
всички заедно – за да си бъдем по-близки от всякога.
Пожелавам ти сине и дано се сбъдне,
да почувстваш и откриеш със собственото си сърце
своя смисъл на Коледа, почти такава,
каквато аз я виждам да струи от цялото ти същество
и да запазиш магията й в ежедневието си,
както и да съумееш да я предадеш нататък!
Да бъде!
 
Автор: Ирена Сиракова

Прегръдките ти са психо терапията,
която все отлагам.
Успокояват ме и ме излекуват
до следващия сеанс.
Целувките ти са
любимият ми шоколад
с цели лешници и стафиди -
трудно ги преглъщам,
но не мога да им се наситя.
Снабдяват ме със сератонин,
окситоцин и допамин.
Не е чудно, защо към теб
съм пристрастена.
Ти си моят личен терапевт.

Автор: Ирена Сиракова

Представях си го различно.
Ти по мускули, в които да забивам нокти,
докато стенанията ми разтърсват стените.
Хапех, ближех, смучех…
и те молех за още и още…
Харесваше ми да галиш слуха ми
с виковете си на удоволствие.
Това най-силно ме подмокряше
и ме правеше готова да бъда твоя,
но ти не бързаше,
дразнеше,
измъчваше,
пиеше жадно от мен
и когато избухнах в оргазъм,
положи длани припряно
върху задните ми части
и уверено ме вдигна във въздуха.
Обвих крака около кръста ти
и започнах да се движа в твоя ритъм,
а после забързах.
Не можех.
Не издържах.
Примирах от желание.
Но този път копнеех за твоя оргазъм
и когато го получи
те пожелах още по-безнадеждно.

Автор: Ирена Сиракова

Фантазирах си за оргазми,
които после си забранявах да изживея.
Превръщах се в истинска мъченица,
докато гордо манифестирах, каква съм светица.
Изживявах те в просъница,
в малките часове на нощта,
когато съзнанието ми се освобождаваше
от оковите, в които прилежно го бях приковала.
Повтарях си, че си грях,
който обаче бях зажадняла до дъно да изпия.
Самобичувах се после за всичката похот,
с която те рисувах, докато виковете ми
пропиваха в стените
и галеха Егото на мъжа до мен.
После изнасилвах съзнанието си,
че така е редно,
че да се събуждам до теб е пропуск,
който си струва да бъде отнет,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Будя се по няколко пъти на нощ,
от целувки подарени ми в просъница
от човека, който ми е всичко.
Същият, който нежно ме целува по челото,
преди да се изнижи още по тъмно за работа,
без дори да светне лампа в стаята,
за да ме остави да се наспя до късно.
Ето защо ставам с усмивка,
вдъхновена да работя, върху сбъдването
на красивите ми мечти за света.
Работя от 11 до 6, но само ако и когато поискам,
за да давам пример на детето си
да живее живота си, както сам си поиска.
Осъзнавайки, че е по-ценно
да му завещая пример,
как да построи бъдещето си с обичане
и рецептата си за сбъдване на мечти
отколкото апартамент във града,
къща на село и гроб, който да полива.

Автор: Ирена Сиракова

"Има време за чакане. И има време за действие. Въпросът е да не се объркат времената." - Богомил Райнов
Може би и аз ги обърках, чакайки до последно,
преди да ти призная, че те желая.
Обърках ги и когато преди да му е дошло времето,
ти признах, че имам чувства,
решавайки да проверя намеренията ти.
Но ти… Ах, ти.. – как ги обърка?!
Обърка ги безкрайно, онази нощ когато
ме взе за друга, която всъщност, аз не бях.
Онази нощ когато ми каза,
че е нужно да преживея отново първите 18.
Онази нощ когато ме принуди да повтарям неистово „не“,
когато всъщност ми се искаше да нашепвам едва сържано „да“.
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Когато нощем завалят снежинки
и завият с бяло одеяло улиците на града
а снега попива жадно стъпките ти във нощта,
се питам тъжно, но със светулка от надежда,
дали те опознах добре?
 
Бе ли искрен и открит,
докато надлъгваше на морски шах
любовта,  зараждаща се във сърцето?
Защо гневеше се тъй силно
срещу искрицата нежност,
припламнала и заплашваща
да ти разкрие, че си уязвим?
 
Но отговорите се разтапят със снега,
щом утринното слънце се покаже.
Загребвам в шепите си малка снежна топка,
с надежда да го задържа по-дълго без да се стопи,
сякаш ако разгадая кода, чрез който всяка
снежинка се ражда по своему неповторима,
ще успея и да разгадая, мислите ти, закодирани
с шифър непробиваем, дори за теб самия.
 
Но уви – не бих могла да ги декодирам -
нито аз, нито ти.
Така че нека да оставим, въпросите да се топят.,
както се топи снега, погален от слънчевата светлина!
С времето ще отшумят,
както отшумяват и притихват
стъпките ти във нощта.
 
И неизбежно понякога отново ще ме навестяват
и любопитно, но безплодно  ще се питам,
бе ли искрен и открит?
Но само когато нощем завалят снежинки
и завият с бяло одеяло улиците на града.

Автор: Ирена Сиракова

Глупачка ме наречи!
Такава съм.
За това, че ми се прииска да ти подаря
нещо твърде стойностно, като душата ми,
защото тела на безценица
можеш да имаш всеки ден. Нали?
Но ти реши, че подаръкът ми не струва
и тялото ми предпочете в соло
да се опиташ евтино да откупиш.
Щом на душата ми обаче не си фен
защо за Бога си въобрази,
че тялото ми би могло да ти принадлежи?
Уведомявам те, за да си знаеш:
ключа за моето тяло е много добре скрит
вътре в онази „претенциозница“ – Душата ми.
Ще трябва с нея да преговаряш,
ако искаш права над тялото ми
дори за една нощ да притежаваш.
 
Автор: Ирена Сиракова