Днес сине, нека ти разкрия, какво научих за приятелството...
Приятелството е специален вид любов.
Любов, която трябва да заслужиш и за която да бъдеш готов...
Любов, която ни вдъхновява и с благородство ни дарява,
която прави ни по-добри, по-смели, по-истински дори...
Любов, която има дарба и умее да прощава.
Истински приятели трудно се намират уви,
но когато ги намериш, се убеждаваш,
че по-голямо богатство от тях на Земята няма,
защото те са пре-висша карма и още един безценен дар от Бога.
Приятелството е най-красивото нещо на света,
а красотата с думи е твърде сложно да се нарисува
и ти ще учиш за него по трудния начин,
черпейки познание директно от извора на Живота.
И немислимо е дори за миг да си повярвам, че всякаква болка ще ти спестя,
но поне мога да опитам от плещите ти една малка част да сваля
като със своите знания мирогледа ти поне от части обогатя
и повече от своя изстрадан във времето опит ти споделя.
За приятелството научих, сине,че разстоянието не е пречка,
а просто тежко бреме.
Времето не е от значение, а просто спира стрелките на часовника
и после бързо ги превърта - на сладка радзумка и на по кафе.
Ако истински приятелства в живота си целиш да градиш,
научи се мили мой, преди да нараниш – да чувстваш,
преди да говориш – да мислиш,
преди да си съставяш мнение – да изслушваш,
преди да мразиш – да обичаш,
преди да извършиш предателство –
на другия на мястото да се поставиш,
преди да се откажеш – да опиташ!
Научи се също, че не можеш да накараш някой, да ти бъде приятел,
но можеш да бъдеш верен такъв, на този,
който ще ти даде шанс да си му приятел.
Нека ти споделя и нещо преживяно и с мъдрост пропито:
Когато е писано да се сприятелиш с някого,
често нещата се случват от само себе си
и приятелството е еднакво желано и от двете страни,
но понякога има един друг тип приятелства, при които,
колкото повече се опитваш да покажеш на някого,
че ти е симпатичен и би желал приятелството му,
толкова повече рискуваш да го отблъснеш за винаги,
но този риск си струва,
защото ако той е достатъчно умен да осъзнае,
колко много държиш на него - приятелството,
което ще създадете накрая, ще е много по-силно,
много по-истинско, много по-стойностно и устояващо на бурите.
Ако ли пък не, явно грешиш относно човека,
който си представяш, че имаш насреща
и няма да изгубиш нищо, което е от значение.
Запомни! Важно е!
Когато търсиш приятели, търси хора,
който ще споделят с теб своят свят!
Търси хора, които могат да те оценят,
без дори да им подсказваш, кое в теб е тъй ценно.
Тези хора, които ще имат очи и усет да видят
и осъзнаят колко си важен в живота им,
и смелост да произнасят „ Благодаря ти”,
„Извинявай“, „Моля“, „Прости“, „Остани“...
Търси хора, с които можете да поспорите,
без да се скарате, без да се наранявате,
сближавайки се, а не разделечавайки се в отделни посоки.
Търси хора, които те презареждат, толкова,
колкото и ти презареждаш самите тях.
Търси хора, които се радват с твоята радост
и изстрадват твоите сълзи,
и остават до теб за да ти бъдат подкрепа.
Търси хора, чиито очи умеят да се усмихват,
дори, когато са тъжни, а тъгата им да преминава,
просто защото са я е споделили с теб.
Търси хора, които откриват Човека в теб.
И, когато ги намериш, ги оцени по достойнство
и ги дари с цялата си душевност.
Защото такива хора, заслужават да бъдат високо ценени!
Казват, че когато напълно и безрезервно се довериш на някой,
ще получиш едно от двете – приятел за цял живот
или урок за цял живот!
Пожелавам ти достатъчно от първото,
за да имаш сили, да преодолееш
без излишно страдание второто!
Защото какво по-хубав от това,
да споделиш себе си с Някого –
и дори тихо, без думи да те разбира…
Ей така - усещайки те, стопляйки душата ти...
Без звук, без излишности, без въпроси.
С грижа, с доверие, с разбиране,
не за друго, а защото му пука.
Защото за това са приятелите
или поне тези истинските, верните,
на които вричаш кътче от сърцето си.
И когато търсиш твоите истински приятелства,
преди всичко се обграждай с хора,
които умеят да докоснат сърцето на другите,
просто такива каквито са - истнски.
Хора, които не са се ожесточили
от жестоките удари на живота,
а са израснали с една мекота в душата
и нещастието ги е направило по-мъдри.
Учи се от тях и поискай да бъдеш като тях,
но си позволи преди всичко да си себе си.
Ако бъдеш какъвто си: на тези,
които имат значение, това няма да им пречи.
А онези, на които им пречи, нямат значение...
Научи сине, че нищо от онова,
което се случва между вас, не е незначително,
че всичко, което изричаш,
може да причини на прятелите ти радост или мъка,
че всичко което правиш,
ще укрепи или ще отслаби приятелството ви.
Научи се да се пазиш от хора,
които се опитват да омаловажат
твоите стремежи, мечти, самия теб....
Малките, озлобени хора винаги правят това.
А истинските, добрите, сърдечните хора..,
ще съумеят, да те накарат да се чувстваш така,
сякаш ти и всичко, което си, е значимо за тях,
защото то ще е!
Казват също, че „когато един човек иска за теб това,
което искаш ти за себе си, значи истински те обича.
Когато иска за теб, това, което иска сам за себе си,
значи обича себе си чрез теб. "
Това важи с пълна сила и за приятелството, дете мое.
Всеки, който се опитва да те проектира, промени...
чрез теб своите стремежи и мечти да осъществи,
приятел верен не би могъл да ти е, запомни!
И никога, ама никога надежда не губи, защото
рано или късно всеки от нас среща тези хора,
с които ще му е добре…уютно и спокойно…
И тогава няма да е важно:
какъв е цвета на кожата ти,
какво работиш и колко е пълна банковата ти сметка…
важно ще е нещо съвсем друго:
какво място ще заемаш Ти в живота им!
Бъди смел, не се страхувай,
не се затваряй в себе си,
не гради стени,
продължавай да търсиш и изживяваш,
да се учиш и да помъдряваш..!
Позволи си да бъдеш по осъзнат и открит.
Позволи си да открехнеш затворените врати,
да изградиш прозорци в иззиданите стени.
Позволи си да имаш повече приятели,
на които да позволиш да опознаят теб и твоят свят.
Защото тайната на приятелството, сине е в това,
да опознаеш и да бъдеш опознат,
да слушаш мълчаливо, търпеливо...
докато се научиш да разпознаваш емоциите в тишината,
а после със знанието си да разбиеш тъмнината,
да проправиш път на светлината  за две сродни души,
които ще се подкрепят
и ще бъдат една към друга добри.
Пожелавам ти не много истински приятели,
но пък пре -достатъчно!
И ако дори след целия този водопад от мои думи,
в душата ти остане питанка: "Що е то, приятелството?" -
затвори за миг очи и думите на Мечо Пух
от детските ти книжки си припомни:
„- Пуx?
- Да, Прасчо.
- Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!”


С обич,
мама

Автор: Ирена Сиракова

И се спусна ангел небесен,
който с любов сърцето ми благослови
и подари ми чифт от своите криле,
за да мога да летя в мечтите
и да съзирам много чудеса с очите.
И добави щипка почтеност
и няколко лъжици искренност и сърдечност,
подправи ги със зрънце благородство
и доувкоси ги с вяра, надежда и прашинка непокорство.
Ориса ме с много късмет, приятели верни, добри..
и не забрави и вяра в себе си да ми дари.
После от своите дела вдъхновен, остана до мен
и с ролята на мой верен ангел хранител се нае.
Бди над мен и ме пази от беди,
злощастия, коварство... и задкулисни игри.
Благославя ме и отваря невидими врати
и през тях уверено със съдбовна умисъл ме превежда,
пременена в изтъкана от оптимизъм  
и красиви краски небесна одежда.
За пътя верен знаци ми изпраща,
за верни спътници глава поклаща,
а на грешните до един лъжата им хваща.
Ангел орисник, ангел пазител бди над мен
и сили всеки ден ми вдъхва, окриля ме и ме води,
към съдбата предначертана и орисаната цел.
Ангел орисник, ангел пазител по земята броди
и да сбъдва добри дела  во веки се е заел.

​Автор: Ирена Сиракова

Днес сине, ще ти споделя своите виждания за любовта.
Казват: „Научи се преди всичко себе си да обичаш!
Само тогава ще притежаваш любов, която да даряваш
и ще си в състояние, на любовта, която на теб ти даряват
с благодарност в душата да се наслаждаваш.“
И са прави, сине мой.
Защото обичаш ли себе си,
в живота ти няма да има място
за липси и празноти в сърцето,
нито за непрестанен стремеж,
да търсиш и получаваш на всяка цена любов
от друго човешко същество, а когато не я получаваш
до болка да се разочараваш.
Няма да пропилееш ценно време
в безцелно търсене на лишени от стойност „обичам те“,
а ще имаш повече време да се радваш -на него –
живота- във всичките му аспекти и цялото му скрито тайнство..
Защото да обичаш живота е почти толкова важно,
колкото да обичаш себе си, дете мое.
Казват също, че истинската любов се среща само веднъж.
Е тук според мен има много примери от живота, че не са прави.
Аз вярвам сине, във втория шанс,
но откривам и скрития смисъл между редовете:
да не се поддаваме на всеки порив за нов романс,
защото който истинска любов в сърцето носи,
за друга не се оглежда, а ако тя все пак го сполети
ще се постарае пожара набързо да угаси.
Ще мисли, тегли, мери и оценя...
без дори за миг да позволи,
ценостите му да рани или замагли
и ако силна е и се окаже от онази трудно преодулима,
почти неугасима,
тихо във фантазиите си ще я изживее,
без човека до себе си да нарани
и чувствата му на пепел да изпепели.
Защото казват още, че който истински обича, не изневерява.
Не, зашото е грешно , а защото има всичко oнова , от което се нуждае.
Няма ли го, любовта му дълго не трае и съвсем егоистично
и за чувствата на другия нехае.
Казват също, че човек се влюбва истински едва,
когато и недостатъците на човека до себе си заобича,
защото едва тогава той приема цялата му същност.
Донякъде са прави сине, но не съвсем.
Не е според мене нужно битки със себе си да водиш
или своите ценности и идеали да пребориш,
за да обикнеш неща, които изконно не би могъл да обичаш,
но ако любов чиста в сърцето си носиш,
повярвай свидетел на истинско чудо ще станеш.
О, Боже! - ще възкликнеш, когато окрилен осъзнаеш,
че защото човека в сърцето и душата си носиш,
недостатъците му въпреки, че забелязваш,
нито себе си, нито него за тях ще си склонен да наказваш.
Ще ги приемаш, няма да се дразниш,
всеки порив за недоволство любовта ще стопира
и своевременно от взаимоотношенията ви ще елеминира.
Още много неща за любовта ще ти казват...
Като например:
„Довери се на този, който може да види три неща в теб:
Тъгата зад усмивката ти!
Любовта зад гнева ти!
И смисъла зад мълчанието ти!“
Търси мъдростта и осмисляй думите, чети между редовете
прави си своите изводи и търси своите истини...
А от мен запомни: има много видове любов
и всеки ще ти опише истинската по различен начин
и с различен сценарии.
Най-важното сине е, когато теб самия те осени -
да я разпознаеш, да я оцениш, да я задържиш...
Да се бориш за нея, да я градиш, да не я предаваш,
да и се радваш, да я изживяваш,
по своя мярка и размер да я скроиш,
и с всеки твой дъх от нея по-много,
без капка помисъл за ограничение да раздаваш, даряваш и вричаш.
Но това сине, трудно ще се случи, ако от любов никога не те е боляло,
ако не си страдал, не си плакал, не си се разочаровал...
Защото как истинската от неистинската ще разграничиш,
без база за сравнение да приложиш като мярка за разграничение?
Не би могъл, разбери!
И всеки път съдбата си благословяй, когато ценен урок ти дава,
и по-близко до сбъднатата и мечтана любов те доближава!
А когато я откриеш за пред-последните думи от завета на мама се сети:
„Не е никак чудно да видиш двама млади, които се обичат,
но да видиш двама възрастни,
които продължават и на старини да се обичат
и във вечна любов един на друг да се вричат
е най-чудната, приказна и стопляща гледка на света!”
Пожелавам ти с цялото си сърце
и теб това чудо мили мой, да те сполети!


С обич,
мама

Автор: Ирена Сиракова