Аз за него бях жената, която обикна, в момента, в който видя.
Жена от друга планета, жена от другo измерение...
И той се влюби -
без да се опитва да пребори себе си, чувствата си...
Без да се страхува.
И се зае да спечели сърцето ми.
Подари ми нежност.
Подари ми всеотдайност.
Отдаде ми себе си, времето си, вниманието си...
Показа ми по десетки начини, че ме обича.
Бе креативен и изобретателен
в материята на (........)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"

Автор: Ирена Сиракова

С тебе все си играем на криеница.
Аз крия от тебе желанието,
което кара плътта ми да ухае на женственост
в самотните нощи, когато си ми видение и муза и обичане,
а ти умело криеш чувствата си,
които ти нашепват налудничаво,
че искаш само мен и тялото ми и страстта ми,
като аксесоари на душата ми
и че си готов да чакаш за целувките ми,
готов да се учиш да ме обичаш.

С теб е нужно да ходим на уроци по искреност.
Да се учим да казваме това, което чувстваме,
това което мислим и украсява фантазиите ни,
без задръжките и оковите на егото ни.
Да се учим да избягваме лъжата и мълчанието,
които са плод на (.....)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"

Автор: Ирена Сиракова

Да, съкрушена съм -
давеща се от мъка, под огледало от сълзи.
И пия от тази мъка на глътки – едва, едва...-
събирайки сили да се изправя срещу себе си
и да сваля тъмните очила на отчаянието,
обладало дните ми и безмилостно да му изкопая гроб,
в който да почива вовеки.

Да, съкрушена съм.

Но това не означава, че съм се предала.
Продължавам да вярвам
и да крача по пътя на собственото си сътворение.
И имам сили да се пресъздам от прахта,
пропита с кръвта, бликаща от собствената ми плът – наранена.

Съкрушението не е край, а начало -
прашинка в чаша полу пълна с щастие,
което да утоли жаждата за ново сътворение.
Съкрушението е достигането на дъното,
при което се заражда желанието за нов живот,
тогава, когато си достигнал до дълбините на същността
на собствените си мъка и безпомощност.
Точката на приемане и преодоляване,
точката на загърбване и откъсване
от стискащите те безмилостно за гърлото,
чувства на самосъжалението.
Границата, която ако преминеш
те обзема милост и те обзема възбуда
в слабините на душата, готова да запулсира
с усмивка на устните и да покори висотата
на онова всепоглъщащо обичане,
което превръща жертвоприношението
във възвишено възкресение.

Да, бях съкрушена,
но после си позволих да се преродя-
по-силна и обнадеждена от всякога.

Автор: Ирена Сиракова

Пресушен кладенец – изпразнен, безутешен,
без капчица вдъхновение на дъното му -
това остана от съкровеното ми желание
да пиша за чувствата си към теб.

Горчивина по устните ми,
прокраднало се летаргично настроение в душата ми,
часове на тъжни ноти в плейлиста на сърцето ми -
това е, което се настани помежду ни,
след като избра мълчанието да си построи храм,
изграждайки непреодолима стена между нас.

Когато на разкриването на една жена пред теб,
намерила сили и храброст да съблича пласт по пласт
одеждата си от чувства, отговориш с безразличие,
с празнина - поглъщаща тишината,
с липса на смелост да заявиш себе си,
единственото, което остава помежду ви
е раздиращия звук на плесницата безчувственост,
която си й зашлевил в лицето.

А после потичат горещите й сълзи-
от срам, от мъка, от безутешното желание,
да бе достигнала до теб,
на вместо провала, който я е сполетял,
избирайки да те обича без задръжки
и да разкрие душата си пред теб.

И в дълбините на този кладенец пресушен,
остава ми надежда да поникне цвете,
създадено и подхранено от лъч светлина,
лъч прозрение, лъч опрощение – към самата мен.
На теб – едва ли бих могла да простя -
безличието и часовете нестихваща тишина,
стиснала ме в здравата схватка на безметежна обреченост,
изсмукваща и последната доза кислород от дробовете ми.

Не мога...
Не искам да дишам и живея така!
По-добре пресъхнала да замра
и един ден готова за живот отново да се зародя
и да дам шанс на онова цвете - символ на любов,
която е благословена – да разцъфти.
Но не сега. Сега ще си позволя да тъжа.
Безутешно. Без глас. Без дихание.
Парализирана от болка, срам и гняв.


Автор: Ирена Сиракова

Искам да изкрещя и с един удар
планината от страх и недоизказани чувства
между нас да разруша.
Не искам повече с тази празнота
в душата си да живея.
Аз съм обичаща жена
и вулкан от чувства в себе си тая.
Позволи ми да ти ги разкрия!
Нека спрат да ме изяждат от вътре.


Тонове упреци съм готова да понеса,
само да  (........)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"


Автор: Ирена Сиракова


П.П.
Вдъхновено от филма на Bruno Avellan "La legende di Shalimar" by Guerlain Paris и музиката  "Lane moje", Serbian composer Željko Joksimović - видеото по-долу.

"Once upon a time in India, the love story between a Mughal emperor and his beloved wife…
In the 17th century troubadours immortalized on their sitars the love of Shah Jahan and Mumtaz Mahal. A true story became legend, exalted and magnified . This powerful emperor, cultivated in the secret of his heart , an indescribable passion for his divine wife . To protect their love, Mumtaz lived in a palace away from the bustle and chaos of the world, surrounded by beautiful gardens , called Shalimar .
A love like this need it a special place. So he created Taj Mahal for his goddess. The Taj Mahal will laugh Time and become a marvel admired by the world."
The love between the Mughal emperor, Shah Jahan and his wife Mumtaz Mahal inspired Jacques Guerlain to create Shalimar back in 1925.
The new ad for Guerlain, the fragrance, skin care and luxury makeup brand features the Russian model Natalia Vodianova and is shot in Jaipur. Directed by Bruno Aveillan and follows all the codes of luxury marketing : moody, surreal, arty farty but breathtakingly beautiful.

Танца е магия – взаимност от чувства.
Поглеждаш към нея и вече знаеш,
че искаш да е тя – тази която би могла
да преодолее заплетения лабиринт
към дълбините на душата ти.

Танца е предизвикване – ритуал за мъжко израстване.
Ако искаш да предизвикаш мъжа в себе си,
покани тази, която е сграбчила сърцето ти с нокти,
тази, която е погубила безвъзвратно съня ти,
тази, която те обърква до безобразие.
Защото (.....)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"


Автор: Ирена Сиракова

Океан от сълзи и небивала мъка -
ти ми ги причини,
защото осмелих се да обичам.
Не биваше. Нали?
Ти бе такъв коравосърдечен грубиян.
Но сърцето не пожела да ме послуша.
Изглежда му харесваше да страда
и с драматизъм да се венчае.
Забраних му да чувства.
Специално хапче за целта изпих.
В показанията му прочетох:
срещу любовна мъка,
несподелена любов
и разочарования всякакви.
Подейства за миг или два..
Надежда за спасение ми даде,
а после (........)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"

Автор: Ирена Сиракова

Тя е вълшебница-
разпиляна в мечти,
разпиляна в любов,
разпиляна в тревоги,
разпиляна в нощите,
разпиляна в копнеж,
разпиляна в думи.


Тя е откривателка,
търсеща споделеност,
търсеща съпричастност,
търсеща разбиране,
търсеща отдаденост,
търсеща вричане,
търсеща разпалване.


Тя е щедър филантроп,
раздаваща търпение,
раздаваща обричане,
раздаваща признание,
раздаваща доверие,
раздаваща очрование,
раздаваща обичане.


Тя е крехка фея,
споделяща несподеленост,
споделяща разкриване,
споделяща ненаситност,
споделяща разочарование,
споделяща сбъдване,
споделяща докосване.


Тя е преди всичко обичаща жена.


Автор: Ирена Сиракова

Обичай ме, но не със думи,
нито пък с обещания нелепи,
а с разтапяща нежност ме обичай ти.
Докосвай ме с опакото на дланта си,
гали ме и разпалвай любовта.


(.......)
Целият текст можете да прочетете в книгата "Танцът на любовта"

Автор: Ирена Сиракова

Върви си и не се завръщай!
Прокуден на далеч от моите фантазии.
При нея ти върви.
Тя повече ще ти подхожда.
Аз съм грешната жена.
Ти не бе способен на чувствата ми да отвърнеш.
А аз не бях способна напълно да ти ги разкрия.
Бягахме надалеч от огъня напиращ във сърцата.
Сега е късно да се стоплим със жарта.
Върви и намери пламъчето в нея.
Нека тя ти бъде топлина.
Аз искам да забравя кой си и какъв си.
Искам свобода.
Ще се пречистя от страдание
и ще дам почивка на измъчената ми
от несподелената любов душа.
С теб ще бъдем заедно във друг живот.
Сега, ако ме послушаш, твоята съдба е тя.
Пусни ме, нека си вървя!
Аз клетви другиму съм дала
и на друг принадлежа.
Един за друг със тебе нека да останем
несбъднат, но красив копнеж.
Обърни ми гръб!
Назад недей поглежда!
Върви!
Бъди щастлив!
Тя до тебе редом ще върви.
Аз ще те почакам,
да се срещнем на небето
и за нова среща в нов живот
да уговорим правилата.

Автор: Ирена Сиракова

Да си призная, обичам нощта. Тогава е тихо и спокойно, оставам насаме с мислите си и мога да слушам с часове музиката в душата си. И да я облека в думи и рими. Хубаво е да си отделяме такива интимни моменти, в които да преоткриваме себе си, да изучаваме себе си, да се вслушваме в себе си.

И.С.