Брилянтно написана книга!!! Толкова е истинска и така реално отразява наболели теми. Всяка майка ще се разпознае в една или друга степен вътре. Достави ми огромно удоволствие да я прочета. А хумора и самоиронията в нея я прави несравнима и изключително забавна за четене. ПРЕПОРЪЧВАМ ГОРЕЩО! 

П.С. Нищо общо с филма, който вече го е гледал да не се двоуми и да прочете и книгата. Тя е 1000 пъти по хубава и нищо няма да ви се стори познато.

Анотация: 

Възхитетелно остроумна и забавна, книгата оглави класациите на бестселърите, превръщайки се в “националния химн на работещите майки.Блестяща история за дилемите, пред които всяка майка се изправя. Ще заживеете с героите и сюжетите на този завладяващ роман. - The Washington Post
“Няма жена, която да не поиска тази книга. И мъж, който тайничко да не я прелиства.” – Guardian

Запознайте се с Кейт Реди, финансов мениджър от Лондонското сити и майка на две деца. Тя може да жонглира с девет различни валути в девет часови зони, да приготви себе си и децата си за половин час и да отиде на работа. Жертва на постоянен недостиг на време, Кейт брой секундите, както някои жени броят калориите. Докато се мята между ангажиментите си, в главата й непрекъснато се върти лудият запис на работещата майка: да не забрави клиентите, да провери Dow Jones, да отложи часа си при козметичката, да намери време за секс.Тук се намесват проклетата бавачка, шефът австралиец, който не отделя поглед от гърдите й все едно са поредната оферта, многострадалният съпруг, две постоянно нуждаещи се от нея деца и онлайн любовник, и пред вас е една жена, която жонглира с толкова много топки, че няма как скоро една от тях да не падне на земята.
“Скъпа, няма не мога” е роман за тайния гузен живот на работещите майки, самообвиненията, комичните измами, шеметната преумора и отчаянието. Книгата изобилства с блестящи реплики, превърнали се в крилати фрази.
“Майката на едногодишно хлапе е кинозвезда в свят без критици.”
“Ако можех да купя акции в книга, бих заложила всичките си спестявания в успеха на “Скъпа, няма не мога”. Социалната комедия на работещата жена. – Индия Найт

Мостовете на Медисън е литературен феномен, бестселър, четен от милиони по цял свят. Филмът с легендите на Холивуд Мерил Стрийп и Клинт Ийстууд покори милиони зрители.

Прочитането на тази книга ми достави огромно удоволствие. Написане е майсторски. През цялото време си записвах цитати от нея. Тази книга определено ме докосна и остави отпечатък в сърцето ми.

"Те са заедно само четири дни и три нощи, а се обичат до края на живота си. Отново в душите им има място за танци."

Франческа Джонсън е италианка, която се влюбва в американски войник по време на Втората световна война и след края й двамата заминават за САЩ. Те са щастливо женени, имат две деца и животът им тече прекрасно.
Но един ден се намесва съдбата. През лятото на 1965 г. докато съпругът и децата й са в Айова, във фермата се появява Робърт Кинкейд и пита за един от мостовете, с които е известен окръг Медисън. Оказва се, че е фотограф от Нешънъл Джиографик и списанието е решило да посвети един от броевете си именно на прословутите мостове.
Франческа се съгласява да го съпроводи, за да му покаже мястото. Но това нанася непоправим обрат в живота й. За няколко дни тя изживява с Кинкейд най-красивите моменти от живота си, но после всичко свърша. Дългът към семейството е по-силен от неочаквано пламналата дълбока любов и Кинкейд си тръгва сам.
През болката от раздялата със скритата й любов и студената изолираност, Франческа се чувства като частица на собствения си живот, изконсумирана от самата нея.
Тя пише в бележника историята си от тези четири приказни дни. И не забравя за тях, така както не ги забравя и Кинкейд…
Здравият разум му нашепваше: … Кинкейд, върви си по пътя! Снимай мостовете, заминавай за Индия. Спри в Банкок и потърси дъщерята на търговеца на коприна, която знае всички тънкости на насладата, завещани от предците й. Плувай по изгрев гол с нея в езерцата насред джунглата, слушай как стене под теб по залез. Не ти трябва да стоиш тук – не виждаш ли как хлътваш? Ала онова бавно улично танго вече бе започнало. Някой го свиреше на стар акордеон – там в далечината, в миналото или бъдещето, и той не знаеше. Но мелодията неумолимо се приближаваше към него, замъгляваше всички принципи, не му оставяше възможност за избор… Накрая той нямаше къде другаде да отиде освен при Франческа Джонсън…