S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

ИСТОРИЯ С ПОУКА <3

2/28/2019

0 Comments

 
Picture
Понякога получавам такива на пръв поглед невзрачни любовни бележчици от този, който 9 месеца съм носила под сърцето си и цял живот ще нося в него. В тях, уж нищо особенно.... Няма натруфени думи, обяснения във вечна любов, звезди не ми сваля, света на ръце да ми поднесе не ми обещава, а просто едно семпло: "Обичам те, мамо!". А то ме докосва повече от всички думи, някога изречени или красиво подредени в стихове, посветени ми от мъжете, влюбени в мен. Защото знам, че неговото "обичам те" произлиза от дълбините, не просто на сърцето, а на Душата му и ще е там, до сетния му дъх, устояващо на времето, разстоянието, капаните на живота... От онези "обичам те", даващи сила и на двама ни да се будим всеки ден и да правим нещо стойностно с живота си... От онези "обичам те", които няма нужда да бъдат изричани - четат се в очите, усещат се в топлите прегръдки, правят поднесената чаша вода по-сладка, а денят ти по-усмихнат...
Аз имам две такива "Обичам те" в живота си, които го правят наистина красив - неговото и на баща му - и още дузина, отдавна не обличани в думи "обичам те", на хората, за които моето съществуване има най-голяма стойност и значение. Заради тези "семпли" и "мълчаливи" "обичам те" животът ми е изпълнен с толкова оптимизъм, заради тях усмивката ми не слиза от лицето, заради тях намирам сили да насищам дните си със смисъл...
Обичам ви и аз с цялото си <3, хора-смисъл в живота ми!


П.П.
Беше увил в тази бележка като в свитък един химикал. Идва, поднася ми го и ми казва:
- Мамо, имам подарък за теб.
Взимам подаръка му. Поглеждам го. И му отговарям:
- Благодаря ти, но този химикал за теб съм го купила. Аз нямам нужда от него. Пази си го.
А той:
- Мамо развий бележката. Не химикала е подаръка ми за теб.
ПОУКА:
Моето дете ми даде урок, да не пребързвам с преценките.
0 Comments

АКО НЕ СИ

2/21/2019

0 Comments

 
Picture
Почувства ли пулса на кръвта, която бошува във вените ми?
Погали ли с език белезите, с които е изрисувано тялото ми?
Потопи ли се в греха, на мислите да съм твоя?
Припознаваш ли ме в чужди образи,
когато сърцето ти, непретенциозно ти напомня, че ти липсвам?
Упрекваш ли се, че за поредна нощ ме желаеш толкова невъздържано?
А, че заглушаваш стоновете на самотата си с мен?
Подпали ли се пожар в Душата ти
и стана ли ти горещо 20 см под пъпа,
в мига, в който ме усети като твоя?
Позволи ли ми да крещя от удоволствие,
докато целувките ти композираха музика по тялото ми?
Възхити ли се искрено, колко много лудостта ми отива?
Остави ли ми следа, която да ми напомня,
че сърцето ми иска да остарее с теб?
Ако не си,
не се опреквай!
Не ни е било писано.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

В ДУШАТА ИМ МУЗИКА СВИРЕШЕ

2/19/2019

0 Comments

 
Picture
Като скитници бяха.
По двама вървяха.
Главите им шапка топлеше.
В Душата им музика свиреше.
На кълдаръмена уличка
из стария Пловдив
да отпочинат поспряха.
Очи в очи вплетоха,
без думи сърцата си да нахранят,
а после отново китари на рамо нарамиха
и нейде по своя път,
като закъснели за юг птици отлетяха,
докато тихичко мечтите им една към друга
пътека от заострени камъни редяха.
 
Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

НЕБЕТО ПЛАЧЕ

2/19/2019

0 Comments

 
Picture
Небето плаче.
Не виждаш ли сълзите,
които се стичат на долу по-улиците?
Оглеждам се и те търся в чужди очи
и се чудя, ще се позная ли в твоите
някога отново?
Ще прескочи ли сърцето ми удар или два,
ако те зърна за миг, макар и отдалеч?
Заседнало ми е в гърлото онова странно усещане,
че никога, нищо няма да е същото.
То има вкус на мляко с какао,
мед и лъжичка посолен карамел –
тежи,
едновременно сладни и соли
и примамливо подканва за още.
Отпивам една глътка,
докато се опитвам да забравя за вчера,
утре ми се вижда толкова далече,
затова сядам в кафенето на хълма,
за да погледам, как небето плаче,
докато бавно отпивам глътка след глътка
с вкус на теб и слънчева усмивка,
която в разноцветни диаманти –
на небето сълзите –
щриха по щриха рисува.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.