На скоро попаднах на мои разсъждения по темата, които съм описала преди години в свой дневник по повод на една „връзка от разстояние“ и понеже към настоящия момент се намирам в същата ситуация и темата е актуална за мен, реших да споделя разсъжденията си и да ви провокирам да се замислите и да ми споделите и вашето мнение по въпроса.
А ето ги и моите умопомрачителни размишления: : )
„Когато един мъж остане за дълго време сам, без близостта на жена до себе си, това му се отразява зле не само физически, но и психически. Поставени в такава ситуация дори и най-благородните и читави екземпляри между тях, започват буквално да изперкват, под тежестта на нагона си – състояние, което им е заложено генетично. Мъжът, лишен от женско присъствие до себе си, започва да става изключително циничен и първоначалния прилив на радост, от факта, че най-накрая е свободен и са му позволени редица сладки удоволствия от рода на типично мъжки филми, гледане на порно по-колкото и когато си поиска, карти с приятели всяка вечер, алкохолни запои и т.н. с времето започва да му се струва не задоволяващ. Ако е влюбен в жената, с която е разделен, той неминуемо започва да усеща липсата и на емоционално ниво, но при мъжете винаги си остава много по-силна липсата на физическо ниво и понеже самозадоволяването на страстите, често не им е по вкуса, те неминуемо изпадат в ситуацията „гладна кокошка, просо сънува“ и всички жени наоколо започват да им се струват изключително апетитни. Само много влюбените от тях биха могли да устоят на изкушението и то при определени предпоставки като напр. – липса на агресивно внимание от чужда жена /за жалост на това и най-влюбените, женени и с деца дори, не биха устояли в подобна ситуация – нагона си е нагон/; силни чувства към партньорката в живота, страх да загубят семейството си и да бъдат отделени от децата си; липса на ситуации, в които доста са си попийнали на някой купон, когато всичко и всички стават някак си по-достъпни, по-фриволни, липса на изнервящи ситуации и конфликти със половинката и др. Когато обаче мъжа не се чувства толкова емоционално обвързан с жената, с която поддържа връзка от разстояние, изневерите, т.е. връзките с други жени се превръщат в рутина за него, за да задоволи повика на нагона си и това е най-нормалното нещо за него – повод за гордост пред другите мъжки индивиди наоколо, начин да съхрани мъжествеността си, естествено в своите очи и очите на мъжката половина от човечеството.
И в двата случая обаче на влюбения самотен мъж и на невлюбения, той бива неизбежно заразен от тази коварна болест – цинизма.
В чисто мъжките разговори започват да се промъкват все по-често думички от рода на „к**ви“, „к*р“, „ч*кии“, „расте ми п**ката“, „ба* х*й“ и прочие, които ако си е бил простак не са изобщо новост в речника му просто започват да се употребяват по-интензивно. Заразяват се дори и най-добре възпитаните от тях, за които не сте и предполагали, че някога ще чуете да излизат цинизми от устата им. Не ги съдете строго – те изпускат парата по този начин. Да са цинични и да говорят все за секс, когато реално не получават такъв е най-нормалното нещо.
Проблема с цинизмите се превръща в такъв едва тогава, когато бъдат обсебени от желанието да реализират вулгарните си мисли или тогава, когато цинизмите започнат да се употребяват и по адрес на жената, с която са разделени, в смисъл да използват цинизми по неин адрес в разговор с трети лица, отново мъжки индивиди. Защото, какво по-омразно от това да говориш цинично, проявявайки неуважение към собствената си жена например?! Давам един пример от нета с диалог между двама, за вулгарността, за който предварително се извинявам!:
А: „Ей пич, к‘во става? Расте ли пишката?“ :)
Б: „ То и така жената едва го поема... :) Доктора ми е казал с къси гащи над коленете да не ходя.“ :)
От страни погледнато, ще си кажете, какво пък толкова? Шегаджии... Забавляват се. Смях да има.
Да, обаче опитайте се да се поставите в най-лошия вариант на мястото на споменатата жена, която по някаква причина попада на тази кореспонденция. На нея няма да и е смешно и забавно, тя ще се почувства унижена. Ако сте пък в ситуацията на жена, която слуша подобен разговор, ще изпитате съжаление, към жената, по чийто адрес е диалога, а за мъжете ще си кажете: "Простаци!" Разбира се, тъй като ние жените сме много чувствителни и раними същества, въпросната нежна половинка би се засегнала и на фрази от рода на: „ Ти доведи курвите и ние сме там... „:) или „За жалост чуждо няма“ /тук трябва да уточним, чуждо винаги има на една ръка разстояние, но в случая мъжа пази достойнството на жената, но ние жените не го възприемаме така/, „Има ли курви във нета?“ / реторичен въпрос ;) / и др. но това е друга тема. Дори да не достигне до нея, което е по-вероятното самия факт, че един мъж започва да употребява цинизми и по адрес на жена си и не намира нищо нередно да я злепоставя пред трети човек дори на шега, само по себе си говори, че или мъжа сам по себе си е започнал да изтрещява от самотата и вече не мисли трезво, или основата на връзката между двамата започва да се пропуква. А последствията са ясни.
Стига толкова за мъжете обаче те са ни ясни, като бял ден... :) /де да беше така/.
Да поговорим и за жените, поставени в ситуация на раздяла. Как реагират те?
Ако трябва да се направи парагон, жените приемат нещата много по-емоционално. Те са склонни към депресии в такава ситуация и за да избегнат депресивните състояния се затрупват с работа, грижи за околните или в най-лошия случай, започват да се скитат с приятелки по кафетата, да излизат всяка вечер, докато не попаднат в капана на друг мъж. Разбира се в този втория случай попадат, тези, които не са особено влюбени в мъжа, с който поддържат връзка от разстояние.
Ако се вгледаме във влюбените, те със сигурност страдат, но не толкова физически, колкото емоционално. Жените сме по-склонни да живеем за дълго без секс. Бих казала от наблюденията си – колкото по- дълго останем без секс, толкова по-малко ни липсва той. Проблема при нас е другаде, а именно в липсата на мъжко внимание. На една жена в такава ситуация най-много и липсват – ухажването, комплиментите, вниманието. Т.е тя страда преди всичко заради суетата си и това състояние е лесно лечимо. Достатъчно е да избяга от самотата, като разшири социалните си контакти. Няколко пъти в месеца на бар, коктейли и др. събития, на които мъже не липсват , където да получи няколко комплимента, няколко погледа и проблема и е решен, а тя ще сияе. А раздялата с половинката й дори може да и се стори ползотворна и приятна, поради наличието на лична свобода и чуждо мъжко внимание, особено ако във връзката си се е чувствала задушавана, тормозена от чести караници и пр. В случай на прекрасна връзка преди раздялата и силни чувства и привързаност към партньора обаче, горчивината от раздялата, никога не ще отшуми, каквито и лекове за самотата и егото си да намери, защото ние жените обичаме със сърцата си и нямаме нищо под полите си, което да замъглява силата на чувствата ни. Така че, когато усещаме празнота в сърцето, породена в следствие на истинска, дълбока любов, нищо не е в състояние да я запълни. И въпреки, че и за нас в пълна сила важи максимата „гладна кокошка, просо сънува“, защото хайде да си го признаем – и на нас мъжете наоколо започват да ни се струват по-апетитни, то ние винаги ще ги сравняваме с нашия възлюбен по безкраен списък от качества и в 99 % от случаите чуждите мъже ще губят по точки в надпреварата. Такива мазохистки сме в името на любовта, че най-често дори еротичните ни фантазии, ще завършват със цена, в която чуждия мъж ни е награбил и ни е вдигнал полата, а ние се опитваме как да се измъкнем от ситуацията, защото сме толкова влюбени в нашия юначага, който е решил да ни остави сам сами по една или друга уважителна или не до там уважителна причина.“
Ако имате какво да кажете по въпроса – съгласни или несъгласни, коментирайте тази статия. :)
Автор: Ирена Сиракова
А ето ги и моите умопомрачителни размишления: : )
„Когато един мъж остане за дълго време сам, без близостта на жена до себе си, това му се отразява зле не само физически, но и психически. Поставени в такава ситуация дори и най-благородните и читави екземпляри между тях, започват буквално да изперкват, под тежестта на нагона си – състояние, което им е заложено генетично. Мъжът, лишен от женско присъствие до себе си, започва да става изключително циничен и първоначалния прилив на радост, от факта, че най-накрая е свободен и са му позволени редица сладки удоволствия от рода на типично мъжки филми, гледане на порно по-колкото и когато си поиска, карти с приятели всяка вечер, алкохолни запои и т.н. с времето започва да му се струва не задоволяващ. Ако е влюбен в жената, с която е разделен, той неминуемо започва да усеща липсата и на емоционално ниво, но при мъжете винаги си остава много по-силна липсата на физическо ниво и понеже самозадоволяването на страстите, често не им е по вкуса, те неминуемо изпадат в ситуацията „гладна кокошка, просо сънува“ и всички жени наоколо започват да им се струват изключително апетитни. Само много влюбените от тях биха могли да устоят на изкушението и то при определени предпоставки като напр. – липса на агресивно внимание от чужда жена /за жалост на това и най-влюбените, женени и с деца дори, не биха устояли в подобна ситуация – нагона си е нагон/; силни чувства към партньорката в живота, страх да загубят семейството си и да бъдат отделени от децата си; липса на ситуации, в които доста са си попийнали на някой купон, когато всичко и всички стават някак си по-достъпни, по-фриволни, липса на изнервящи ситуации и конфликти със половинката и др. Когато обаче мъжа не се чувства толкова емоционално обвързан с жената, с която поддържа връзка от разстояние, изневерите, т.е. връзките с други жени се превръщат в рутина за него, за да задоволи повика на нагона си и това е най-нормалното нещо за него – повод за гордост пред другите мъжки индивиди наоколо, начин да съхрани мъжествеността си, естествено в своите очи и очите на мъжката половина от човечеството.
И в двата случая обаче на влюбения самотен мъж и на невлюбения, той бива неизбежно заразен от тази коварна болест – цинизма.
В чисто мъжките разговори започват да се промъкват все по-често думички от рода на „к**ви“, „к*р“, „ч*кии“, „расте ми п**ката“, „ба* х*й“ и прочие, които ако си е бил простак не са изобщо новост в речника му просто започват да се употребяват по-интензивно. Заразяват се дори и най-добре възпитаните от тях, за които не сте и предполагали, че някога ще чуете да излизат цинизми от устата им. Не ги съдете строго – те изпускат парата по този начин. Да са цинични и да говорят все за секс, когато реално не получават такъв е най-нормалното нещо.
Проблема с цинизмите се превръща в такъв едва тогава, когато бъдат обсебени от желанието да реализират вулгарните си мисли или тогава, когато цинизмите започнат да се употребяват и по адрес на жената, с която са разделени, в смисъл да използват цинизми по неин адрес в разговор с трети лица, отново мъжки индивиди. Защото, какво по-омразно от това да говориш цинично, проявявайки неуважение към собствената си жена например?! Давам един пример от нета с диалог между двама, за вулгарността, за който предварително се извинявам!:
А: „Ей пич, к‘во става? Расте ли пишката?“ :)
Б: „ То и така жената едва го поема... :) Доктора ми е казал с къси гащи над коленете да не ходя.“ :)
От страни погледнато, ще си кажете, какво пък толкова? Шегаджии... Забавляват се. Смях да има.
Да, обаче опитайте се да се поставите в най-лошия вариант на мястото на споменатата жена, която по някаква причина попада на тази кореспонденция. На нея няма да и е смешно и забавно, тя ще се почувства унижена. Ако сте пък в ситуацията на жена, която слуша подобен разговор, ще изпитате съжаление, към жената, по чийто адрес е диалога, а за мъжете ще си кажете: "Простаци!" Разбира се, тъй като ние жените сме много чувствителни и раними същества, въпросната нежна половинка би се засегнала и на фрази от рода на: „ Ти доведи курвите и ние сме там... „:) или „За жалост чуждо няма“ /тук трябва да уточним, чуждо винаги има на една ръка разстояние, но в случая мъжа пази достойнството на жената, но ние жените не го възприемаме така/, „Има ли курви във нета?“ / реторичен въпрос ;) / и др. но това е друга тема. Дори да не достигне до нея, което е по-вероятното самия факт, че един мъж започва да употребява цинизми и по адрес на жена си и не намира нищо нередно да я злепоставя пред трети човек дори на шега, само по себе си говори, че или мъжа сам по себе си е започнал да изтрещява от самотата и вече не мисли трезво, или основата на връзката между двамата започва да се пропуква. А последствията са ясни.
Стига толкова за мъжете обаче те са ни ясни, като бял ден... :) /де да беше така/.
Да поговорим и за жените, поставени в ситуация на раздяла. Как реагират те?
Ако трябва да се направи парагон, жените приемат нещата много по-емоционално. Те са склонни към депресии в такава ситуация и за да избегнат депресивните състояния се затрупват с работа, грижи за околните или в най-лошия случай, започват да се скитат с приятелки по кафетата, да излизат всяка вечер, докато не попаднат в капана на друг мъж. Разбира се в този втория случай попадат, тези, които не са особено влюбени в мъжа, с който поддържат връзка от разстояние.
Ако се вгледаме във влюбените, те със сигурност страдат, но не толкова физически, колкото емоционално. Жените сме по-склонни да живеем за дълго без секс. Бих казала от наблюденията си – колкото по- дълго останем без секс, толкова по-малко ни липсва той. Проблема при нас е другаде, а именно в липсата на мъжко внимание. На една жена в такава ситуация най-много и липсват – ухажването, комплиментите, вниманието. Т.е тя страда преди всичко заради суетата си и това състояние е лесно лечимо. Достатъчно е да избяга от самотата, като разшири социалните си контакти. Няколко пъти в месеца на бар, коктейли и др. събития, на които мъже не липсват , където да получи няколко комплимента, няколко погледа и проблема и е решен, а тя ще сияе. А раздялата с половинката й дори може да и се стори ползотворна и приятна, поради наличието на лична свобода и чуждо мъжко внимание, особено ако във връзката си се е чувствала задушавана, тормозена от чести караници и пр. В случай на прекрасна връзка преди раздялата и силни чувства и привързаност към партньора обаче, горчивината от раздялата, никога не ще отшуми, каквито и лекове за самотата и егото си да намери, защото ние жените обичаме със сърцата си и нямаме нищо под полите си, което да замъглява силата на чувствата ни. Така че, когато усещаме празнота в сърцето, породена в следствие на истинска, дълбока любов, нищо не е в състояние да я запълни. И въпреки, че и за нас в пълна сила важи максимата „гладна кокошка, просо сънува“, защото хайде да си го признаем – и на нас мъжете наоколо започват да ни се струват по-апетитни, то ние винаги ще ги сравняваме с нашия възлюбен по безкраен списък от качества и в 99 % от случаите чуждите мъже ще губят по точки в надпреварата. Такива мазохистки сме в името на любовта, че най-често дори еротичните ни фантазии, ще завършват със цена, в която чуждия мъж ни е награбил и ни е вдигнал полата, а ние се опитваме как да се измъкнем от ситуацията, защото сме толкова влюбени в нашия юначага, който е решил да ни остави сам сами по една или друга уважителна или не до там уважителна причина.“
Ако имате какво да кажете по въпроса – съгласни или несъгласни, коментирайте тази статия. :)
Автор: Ирена Сиракова
|
|
Какво е жената... без мъж? (Какво е мъж без жена?)
Какво е жената, когато мъжа не е нейна опора? Какво е жената, когато мъжа има тайни за криене? Тя ще бъде слаба, тя ще бъде силна, ще се бори с всички сили за едното довиждане. Какво е жената, когато мъжа ( Какво е мъж без жена? ) не играе по правилата? Какво е жената, когато мъжа ( Какво е мъж без жена? ) я кара да се чувства като глупачка? Когато правилното се превръща в грешно, тя ще опита да запази духа на миналото, когато любовта е била вечна... мечти от миналото, избледнели толкова бързо. Напълно сама в тъмнината, ще се моли той никога да не я заблуди отново. Всички тези мечти от миналото, избледнели така бързо. Духа от миналото, когато любовта била вечна. Напълно сама в тъмнината, тя ще се моли от сърце, никога отново, моля се от сърце никога пак... |
RSS Feed
