Започнах да се занимавам с маркетинг през 2007 г, тогава идеята да създавам полезност за хората или да придавам такава на стоки и услуги ми се струваше доста благородно начинание, вдъхновяващо, а и с добри кариерни перспективи. Днес 7 години по-късно нещата са малко по-различни.
Днес е по-лесно да правиш маркетинг, който продава отколкото такъв, който прави хората щастливи. Някой ще каже, че тези неща са пропорционални. Не, не са. Тъкмо обратното, днес за маркетинг индустрията най-ценни са нещастните клиенти. Тези които нямат най-добрия прах за пране, таблет, мобилен телефон, лаптоп, кола, матрак, кафе и искат да се почувстват поне малко щастливи, неустоими, желани и каквото там още им обещават рекламите. А когато придобият така желания продукт и услуга маркетингът пуска на пазара новия „най-добър” и така преследването на щастие продължава. Днес е по-лесно да правиш маркетинг, който продава отколкото такъв, който прави хората щастливи.
Защо се получи това? Ами защото започнахме да маркетираме и най-съкровеното и всичко приравнихме до маркетинг/ пари. Повярвахме че „всичко си има цена” и като резултат изследванията за „нивото на щастие”, сочат че в България живеят едни от най-нещастните хора на планетата, при положение че жизнения ни стандарт (парите) е по-добър от този на поне 5 милиарда от общо 7.5 милиярда население на земята. Прекалихме ли с маркетинга?
Аз все още вярвам че има неща, които не се купуват с пари. Но понякога се замислям, каква част от света вярва също в това? Не оставяме ли всички ние често това знание за истински важните неща, твърде в страни от ежедневието ни. То е подобно на излъскан, красив музей, в който влизаме когато имаме нужда. А когато излизаме от него завъртаме ключа и влизам в света, където „всичко си има цена”.
Колеги маркетьори нека се опитваме всеки според силите си да поставим парите в работата ни там където им е мястото -2, 3, 4 място, а първото място да оставим за ближния!
Днес е по-лесно да правиш маркетинг, който продава отколкото такъв, който прави хората щастливи. Някой ще каже, че тези неща са пропорционални. Не, не са. Тъкмо обратното, днес за маркетинг индустрията най-ценни са нещастните клиенти. Тези които нямат най-добрия прах за пране, таблет, мобилен телефон, лаптоп, кола, матрак, кафе и искат да се почувстват поне малко щастливи, неустоими, желани и каквото там още им обещават рекламите. А когато придобият така желания продукт и услуга маркетингът пуска на пазара новия „най-добър” и така преследването на щастие продължава. Днес е по-лесно да правиш маркетинг, който продава отколкото такъв, който прави хората щастливи.
Защо се получи това? Ами защото започнахме да маркетираме и най-съкровеното и всичко приравнихме до маркетинг/ пари. Повярвахме че „всичко си има цена” и като резултат изследванията за „нивото на щастие”, сочат че в България живеят едни от най-нещастните хора на планетата, при положение че жизнения ни стандарт (парите) е по-добър от този на поне 5 милиарда от общо 7.5 милиярда население на земята. Прекалихме ли с маркетинга?
Аз все още вярвам че има неща, които не се купуват с пари. Но понякога се замислям, каква част от света вярва също в това? Не оставяме ли всички ние често това знание за истински важните неща, твърде в страни от ежедневието ни. То е подобно на излъскан, красив музей, в който влизаме когато имаме нужда. А когато излизаме от него завъртаме ключа и влизам в света, където „всичко си има цена”.
Колеги маркетьори нека се опитваме всеки според силите си да поставим парите в работата ни там където им е мястото -2, 3, 4 място, а първото място да оставим за ближния!
RSS Feed
