Луната свети във сребристо...
Закъснявам.
Полунощ минава...
Грабвам дамската си чанта в бързината...
Момент! Проверка бърза да направя –
балсам за устни, сенки и парфюм...
Готово.
Ключовете да не забравя...
Таксито чака ме отвън.
Пристигнах.
В тайнственост и тишина обгърната,
почуквам по вратата с тайния сигнал.
Отваря се.
В сумрака, той стои...
В бяла риза, с панталон и уиски във ръка...
Усмихва ми се уморено...
Тиха музика ме очарова..,
парфюма му омагьосва сетивата.
Уж, бях решила, но сега – незнам...
Да влезна или не?!
Не ми оставя време да помисля, притегля ме и
нежно талията ми обгръща...
Нощ вълшебна, стрелките отброяват,
а на сутринта – вина и самота...
От него – няма и следа...
Решавам да не губя себе си в сълзи...
Придърпвам дамската си чанта и
пред огледалото унила,
замаскирам с крем, сенки и спирала
следите на нощта.
Слагам си маската на грешница
и с високо вдигната глава,
преминавам за пореден път сама
през фоайето на хотела.
Но това е за последно!
Автор: Irena Sirakova
/Написано за моя клиентска страница - BIO2YOU./
RSS Feed
