Питам се:
губят ли се чувствата така, както времето?
Печели ли се любовта така, както смисъла?
Разбиват ли се илюзиите така, както надеждите?
Убиваме ли вярата си така, както достойнството?
Разкъсваме ли душите си така, както съзнанието си?
Разпиляваме ли себе си така, както думите си?
Забравяме ли да обичаме така, както спомените си?
Учим ли се да се ценим така, както отричаме?
Съдим ли чуждите дела така, както собствените си?
Пълни ли сме с безразличие така, както със страхове?
Наказваме ли сърцето си така, както бъртвежите на разума ни повеляват?
Показваме ли на непознатите лошата си страна така, както на близките си?
Покоряваме ли съзнанието си така, както върховете?
Укротяваме ли амбициите си така, както домашните си любимци?
Надскачаме ли егото си така, както финансовите си възможности?
Разбираме ли себе си така, както теоремите по алгебра?
Наслаждаваме ли се на мига така както на спокйствието?
Умираме ли от скука така, както от незнание?
Потапяме ли се във фантазиите си така, както насладата?
Обичаме ли така, както живеем?
Труден ли е пътя към щастието така, както към сърцата ни?
Градим ли стени помежду ни така, както илюзорно бъдеще?
Обричаме ли се на самота така, както на бедност?
Впускаме ли се в приключения така, както защитаваме ценностите си?
Отричаме ли смисъла така, както свободата?
Раздаваме ли себе си така, както слагаме „етикети“?
Аргументираме ли се така, както се потдаваме на внушения?

Ерудирани ли сме така, както заслепени от заблуди?

Вглъбени ли сме така, както устремени?
Ъпсурдни ли са мечтите ни така, както действителността ни?
Тръгваме ли си от любим така, както пренебрегваме душата си?
Радваме ли се на живота така, както на материалните придобивки?
Естети ли сме така, както сетивата ни копнеят?

Вслушваме ли се в интуицията си така, както в клеветите?

Нагаждаме ли се към действителността така, както си угаждаме?
Автентични ли сме така, както вътрешният ни глас?
Сътворяваме ли красота така, както разруха?

И ще намерим ли отговорите вътре в нас...?

Автор: Ирена Сиракова

Обещала съм си нещо и ще го случа! Още повече, че е и добавено в "Картата ми за мечти", като една от 3-те мечти, които си пожелах да реализирам през 2017 г. ;)
Днес започва интензивният ми финален 8 седмичен курс по салса с 3 часови тренировки по салса в 2 нива едновременно: Level 2 & 3 . След което следва надграждане с много практика. <3 А след 1 месец точно, ще имам възможност и да тествам себе си и да преценя, докъде съм стигнала. :) И докато си преследвам и реализирам мечтите, трябва да си призная, че много се забавлявам... :D , защото те моите са такива - весели, забавни, усмихващи, вдъхновяващи, зареждащи и наситени с положителни емоции и настроение и като при един истински Козирог са и много земни и осъществими с цената на малко повечко труд и упоритост.

Щастието ли? Същото това, което строи от погледа ми, жестовете ми, извивките на гласа ми и кънти в смеха ми... Простичко е! Притежавам тази уникална способност да пътешествам в ума си и го карам да ме отведе винаги, там където е пълно с усмивки, обич, човечност, доброта, споделени и сбъдващи се мечти... И не - това не е бягство. Това е целеустремено пътуване.

автор: Ирена Сиракова

Ако ме питат за теб, никога не бих дръзнала да им призная истината.
Как бих могла?!
Как бих им обяснила, защо ти строя храм в сърцето си?
Как бих им обяснила, че ти си до мен или по-скоро вътре в мен,
дори когато си на хиляди километри далече?
Дори когато катериш планини, лагеруваш край огньове – там някъде – в дивото,
когато пресичаш поредния финал,
дръзнал да се изправиш пред поредното предизвикателство,
докато аз водя битки със страховете си,
които за пореден път ме побеждават и ме поставят на колене.
Как бих могла да им обясня, защо се страхувам?
И че заради страха, хванал ме за гърлото, не смея да те доближа,
едвам се престрашавам да ти пиша,
гълтам си езика и граматиката, ако трябва да поговоря с теб,
страхувам се да ти напомня, коя съм и че съществувам.
Стах ме е, че ще ме заподозреш...
Защото толкова много ми личи и ми е трудно огъня,
който ме изгаря от вътре да скрия.
Ако ме погледнеш ще проблесне в очите ми и ти ще разбереш.
Ако ме докоснеш ще усетиш, как изгаря кожата ми – и ще рабереш.
Ако ме заприказваш, ще усетиш, как изпепелява думите,
които напират в мен и вместо тях, от мен излиза мълчание.
Ако ме попитат за теб, ще им пробутам и на тях мълчание и полуистини...
Ще им кажа, че те намирам за прекрасен,
че ти се възхищавам за толкова много неща.. и до там ще спра.
Повече не е нужно да знаят.
Останалото, което сърцето ми е скътало, ще запазя за себе си.
Защото, как бих дръзнала да им разкажа за въображаемите монолози,
които водим аз и ти - всяка сутрин, когато се събудя и всяка вечер преди да заспя?
За въпросите, които си задаваме и тайните, които си разкриваме?
За нежността, която си подаряваме?
Ами за страстта, с която опознаваме телата и душите си?
Как бих могла..?!
Ще кажат: „Луда е, горката!Остави!“
Не бих могла да им разкажа, че винаги съм си мечтала да бъда твоето „съботно кафе“,
а не твоята поредна „петък вечер“, но вътрешно се страхувам,
че реалността ще е друга.
Не бих могла да им разкажа и за нощите под звездите,
в които повече ми говореше, отколкото ме целуваше,
защото те бяха пак поредната илюзия, сътворена от моето въображение.
Ах, това въображение!
Как бих могла да им разкажа, какви шеги си прави то със мене?!
Как, представяла съм си с негова помощ всяка среща,
всеки разговор, който ни предстои...
А после, когато те видя, реалността разпилява всяка частица сътворена фантазия
и пълни очите ми с тъга и горещи сълзи,
заради неизречените думи, заради неслучилите се мигове на късче близост,
заместени от студенина, мълчание, отдалечаване, страх и разбити илюзии...
Как бих могла да им призная,
че не си мечтая просто да те усетя и да те допусна вътре в тялото си,
а копнея да ти дам повече -цялата мен.
И да ти покажа всичко онова дълбоко спотаено в мен,
което ме прави, това, което съм.
А ти – ти си вътре в мен, част от мен. Моята глътка щастие.
Моята най-сладка и същевременно най-грешна илюзия!
Как бих могла да им призная, че вече години наред,
не намирам начин да преодолея бариерите между нас,
въпреки хилядите страници сценарии, които сътвори съзнанието ми?
И че при едничкия шанс, който може би ми даде,
аз се заех не да руша, а да градя още...
Не, няма да им призная! Срам ме е!
Никога няма да чуят от мен и „Обичам го“!
Въпреки, че те подозират, знаеш ли?
И как би могло да е друго яче, когато не са слепи за копнежа,
с който те поглъщат очите ми,
за искриците любов, които озаряват цялото ми лице,
когато се появиш пред очите ми,
за смущението и объркването, които ме сковават, когато танцуваме,
за тъгата, задушаваща ме, когато ме наказваш с мълчание и безразличие?
А ти? Ти, дали ги виждаш? И как да ти ги призная на теб?
Не, не ме интересуват всъщност те и какво ще си помислят...
От теб се притеснявам!
Защото не съм сигурна, какво чувстваш.
Понякога с толкова надежда вярвам, че в сърцето ти си отделил място за мен,
но после идват онези мигове, в които ти ми поднасяш поредната доза изтрезняване.
И когато се осъзная, отрезвена от болка, осъзнавам,
че аз дори с всичките страхове вътре в мен
и цялото старание добре да прикрия своите чувства,
съм ти дала дестки знаци за тях, а ти на мен – не.
Или поне тези, които съм взела за такива, съм ги изтълкувала явно погрешно,
защото отчаяно съм жадувала, да са знаци, че и аз знача нещо за теб.
И в тези моменти на осъзнаване си задавам един много тежък върос:
„Как бих могла да имам дързостта да призная на сърцето си,
че всичко, което чувства, всяка емоция, всяка тръпка,
всяко усещане, всяка представа, фантазия, надежда... - всичко е обречено?!“
Обрича ме, да не изживея всичко, за което копнея.
Обрича ме да повярвам, че страха е бил благословия
и ме е защитавал от това да бъда „онази..........“ - в твоите очи.
Довърши определението ти!
Но знаеш ли... Пиша... и отказвам да повярвам на всичко,
което разума ми се опитва да ми втълпи.
Защото от тези двете – разум и сърце, които люта битка водят в мен – сърцето ми нашепва:
„Обичай, въпреки страха!“
„Бъди „глупачката“ дори, но обичай!“
И аз обичам... Не мога друго яче. Да обичам, не ме е страх! Това съм аз.
С разум, който има сила да ме възпира и държи от тебе толкова далече
и сърце, което скъсява разстоянията и преодолява всички прегради,
но само за няколко безкрайни мига сутрин, когато се събудя и вечер преди да заспя.

Автор: Ирена Сиракова

Днес сине, нека поговорм за най-ценното ни – здравето.
За него имам да ти казвам много и със сигурност тук няма да съм изчерпателна,
а само ще акцентирам върху основите, върху, които да градиш,
и през годините ще те уча на всичко, което знам за него.
Позволи ми да започна с най-същественото:
„Доброто здраве е най-голямото богатсво.“
Осъзнаеш ли това, ще си поел в правилната посока.
Грижата за здравето е най-доброто лекарство,
и който иска да бъде здрав,
трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си,
а и също да се научи да добрува, защото доброто,
добродетелта е първото условие за здравето на човека.
Най-добрата превенция срещу болести е жизнерадостта.
Така, че бъди винаги жизнерадостен, доволен, любящ, щастлив и добродушен..., сине мой.
Също проумей, че здравето е временно състояние.
То е като плъзгаща се скала.
Може да се промени и да тръгне в някоя от двете посоки.
В повечето случаи здравето ти може да бъде променено от прости неща като диета или физически упражнения.
Но във всички случаи ще трябва да работиш и над емоциите си, спазвайки горните правила.
Сократ е казл: „Не трябва да се лекува тялото без да се лекува душата.“
Никога не подценявай тези три неща: подходящото хранене и физическите упражнения,
както и хармонията на емоционално ниво ще ти помогнат да водиш по-здравословен живот.
Не постъпвай немърливо както повечето хора правят относно своето здраве.
Те знаят тези прости правила, но за съжаление здравето е областта,
която си позволяват да игнорират, докато не стане,
толкова страшно, че да е почти нелечимо.
А когато се осъзнаят и тръгнат да търсят лечение,
докато попаднат на подходящото, често са стигнали до фаза – почти нелечимо.
И страдат, много страдат!
Мъдрите хора притежават ценно знание и осъзнатост,
че да се предпазиш от болестта е по-добре от колкото да се лекуваш.
Бъди мъдър, мили мой! Пази целенасочено своето най-ценно богатство!
Трябва да ти призная нещо:
Става ми тъжно, когато към мен за лечение се обръщат хора,
които не само нямат щастието да работят това, което им доставя удоволствие,
но и в доста от случаите естеството им на работа
или работната среда силно увреждат здравето им,
а те съзнателно или не - търпят и се самоунищожават!
Не разбирам този избор. Защо?!
И не мисля, че парите са силен мотив.
Или сигурността и благополучието на семейството...
Близките им със сигурност биха предпочели да погладуват
и да живеят по-скромно пред това да ги гледат как страдат
и се саморазрушават.
А и реално ще пръснат много повече пари за лечение,
да не говорим, че стават нетрудоспособни.
"Това, което човек сам си причини, друг никой не би могъл да му го причини." :( :( :(
Аз също не мога да помогна, на някой, който сам не иска да си помогне.
С времето осъзнах тази горчива истина.
Нито пък хомеопатията е панацея за всичко.
Тя помага, аз помагам... на тези, които сами си помагат - осъзнато и целенасочено,
отстранявайки от живота си всички фактори, които им вредят.
Независимо, дали това е работата, грешното обкръжение, незадоволителния живот
или каквото и да било друго, разболяващо ги емоционално.
„Промяната в начина на живот, това е разковничето за изцелението от всички болести!“
Затова, често когато те попитат – какъв искаш да станеш?
Какво искаш да работиш?
И ти отговориш: искам да стана като мама – да лекувам -
аз колкото и да съм поласкана се обръщам към теб с думите:
„Когато пораснеш работи това, което ти доставя най-голямо удоволствие!
Карате да се чувстваш пълноценен, жив, удовлетворен, значим...
и ти носи житейско щастие!“
Защото, ако работиш това което обичаш и го правиш с любов,
значи никога няма да ти се налага да работиш – просто ще се забавляваш
и ще допълваш живота си с още позитивни емоции.
А да си припомним: „Хармоничните емоции са равни на хармонично здраве“
Един мъдър човек е казал:
„Много по-добре е да предотвратиш болестите отколкото да ги лекуваш,
както е по-добре да предвидиш бурята и да се спасиш от нея,
отколкото да се оставиш да те връхлети.“
В този ред на мисли ето няколко правила за добро здраве:

1. Никога не преяждай! Винаги ставай от масата леко гладен.
   Опитвай се да ядеш балансирано – нито много, нито прекалено малко.
   Защото има велика мъдрост, която гласи: „повечето болести, започват от червата“. Умереността в яденето е по-полезна и от сто лекари.
2. Яж според възрастта си. В различните възрасти ще имаш нужда от различни
   важни за правилното функциониране на тялото ти вещества.
3. Намери си работа, която е удоволствие и страст за теб. Това ще те зарежда с пълноценност и щастие.
4. Намери любовта на живота си. Дарявай и приемай любов.
   Прави любов поне два пъти седмично. Любовта е вълшебен цяр.
5. Имай своя гледна точка. Това дава силна опора в живота и ще ти помага да отстояваш на бури и сътресения, спестявайки ти излишен стрес.
6. Движи се колкото може повече.
   Само 10 минути упражнения на ден удължават живота.
   Сега разбираш, защо всеки ден си давам моите минимум 10 мин.
7. Спи на студено. Спането на топло съкращава живота. А на студено- засилва метаболизмът и имунитета се подобрява. А и води до повече гушкане, т.е. приятни емоции.
8. Глези се отвреме-навреме и то без чувство на вина.
9. Не потискай емоциите в себе си. Плачи, смей се, обичай, говори,
   без да спотайваш нищо вътре в себе си.
   Дори и гнева не бива да се скрива, а да се излива на момента.
   Винаги съм подкрепяла изразяването на емоциите ти,
   надявам се това да ти е дало добра основа.
10. Тренирай цял живот мозъка си.
    Продължавай да решаваш кръстословици,
    да играеш инетлектуални игри, да четеш, да учиш чужди езици.
    И никога, никога не спирай да развиваш талантите си и творческата си страна,
    защото виждам, колко много радост ти даряват те.

И накрая ще завърша:
„Здравето не е всичко, но всичко без здраве е нищо.“


С обич,
мама

Автор: Ирена Сиракова

Ох, тоя моя син... цялата ми къща мирише на ароматни отвари... забърква, пресипва, създава, твори... от една пипетка в друга, от едно шишенце в друго... с всякакви цветове на ароматните ми соли, примесени с ароматните ми етерични масла и каквото още му хрумне... на път е да създаде собствен уникален парфюм, който да завладее света... :D
Аз ще остана без сетива за обоняние, ако продължи да ме кара да помирисвам всичко сътворено... :)))
Току що ми поднесе едно шишенце и каза: "Искаш ли да помиришеш последната? На мен не ми харесва много!" - и намръщи муцка самокритично.
Помирисах... Взе, че ми хареса...
Мисля да използвам отварата му в сряда на танците...
Така де, поне да им намеря приложение..., а и кавалерите ми може да вземат да припадат след мен. ;)
(в състава й гледам, че е използвал едно етерично масло, което се препокрива с женските феромони - нямат шанс тия мъже : D
Кой като мене... със личен парфюмиер вкъщи и собствена линия ароматни творения/! <3
Пък и от ароматизатори вкъщи нужда няма - всичките ми килими и мукети са напоени при пресипването и накапването на масла.