S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

Нека ме няма!

1/21/2018

0 Comments

 
Picture
Харесва ти да си играеш с чувствата ми,
харесва ти да те обичам,
да те искам,
да страдам…
Харесва ти глада ми за теб.
Харесва ти да ме провокираш
и да галиш Егото си с мен.
Но играта ти е груба,
арогантна,
безчувствена…
И докато ти се забавляваш
и с усмивка на лице
олекотяваш всичко до „просто се закачам“,
мен ме боли,
аз трябва да преглъщам себе си,
за да бъда искрена,
да бъда истинска,
най-вече пред себе си,
въпреки че не го оценяваш,
въпреки че не си го заслужил,
просто защо съм такава.
Защото така ми се струва честно.
Имам повече стойност,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Кое, къде..?

1/14/2018

0 Comments

 
Picture
Подреждам се тихомълком в различни кутийки,
но ми е трудно да преценя, кое къде да подредя?
Сърцето си сложих в кутията ми за бижута
редом до годежния пръстен и халката,
за да му припомнят, че се е врекло и някому принадлежи.
Сексуалността си сложих в кутията с бельото,
за да разпалва фантазиите си
с онова изкусително, дантелено бельо,
което не съм носила от цяла вечност.
Разумът сложих в кутията с ръчния ми часовник,
за да се подсеща, че времето лети и назад не се връща,
така че всички неизречени „Обичам те!“
ще си останат неизречени.
Греховете си сложих в кутията със свещите,
за да си палят свещичка за „Бог да прости!“
Вярата си сложих в кутията си за хляб,
за да похапвам по залък всеки ден на закуска.
Миналото си сложих в кутията със спомени,
за да ми напомня, когато имам нужда,
защо съм тази, която съм.
Фантазиите си за теб ги сложих в кутията с шоколад,
за да си подслаждам живота, когато ми се прииска.
Мечтите си сложих в кутията с брашно,
за да си омесвам по една погача за късмет,
всеки път, когато се устремя да изпълня нова мечта.
Смелостта си сложих в кутията с инструменти,
за да си припомням, че когато задуха силен вятър
е нужно да строя вятърна мелница, а не заслон.
Болката си сложих в кутията при химикала,
с който изписвам ред след ред, за да я лекувам.
Почти се подредих.
Малко остана.
 

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Гладна за теб

1/10/2018

0 Comments

 
Picture
Онази сутрин, когато най-хубавият аксесоар по мен
беше твоята риза.
Същата, от която нетърпеливо се опитваше да се отървеш,
и да захвърлиш в безпорядък на пода,
защото копнееше да докоснеш и целунеш всичко под нея
поне още веднъж.
Онази сутрин, когато от вечерният ми грим
бяха останали само бегли следи
от не добре изтритата ми спирала.
Онази сутрин, в която ме събуди с целувки
и аромат на принцеси и билков чай,
но аз се наслаждавах на твоя аромат
и бях гладна за теб – отново.
Онази сутрин, когато забравих да се притеснявам,
за безпорядъка на къдриците си,
за дневната светлина, която се промъкваше
и нецензурирано ти разкриваше голотата ми,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
 
 
 
0 Comments

Тишина

1/10/2018

0 Comments

 
Picture
Понякога и аз искам просто да помълча.
За да оцениш думите ми по достойнство,
когато ти проговоря.

<Ирена>
0 Comments

Пътят към споделената любов

1/8/2018

0 Comments

 
Picture
Отворих прозореца към душата ти
и зачаках да смесиш
цветовете на чувствата в теб
и да ги претвориш в дъга,
по която да премина
и да достигна там,
където любовта ни е споделена.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Безусловна любов

1/6/2018

0 Comments

 
Picture
Ти преобърна света ми.
Научи ме да обичам безусловно.
Да обичам, въпреки, че не получавам.
И това да няма значение, защото си ми важен ти.
Твоята усмивка,
твоята радост,
твоето щастие..
Обичам те, защото искам да си добре
и да си щастлив.
Ако в твоето щастие има място и за мен – чудесно!
Ако няма място, така да бъде.
Аз ще се чувствам удовлетворена,
стига ти да си щастлив.
Това е красива любов.
Радвам се, че ми бе пратен
да я опозная,
изпитам,
изживея.
Това е различна любов –
изстрадана
по-смислена,
по-осъзната…
Това е философията на любовта,
есенцията на любовта,
свободата в любовта.
Благодаря ти, че ме научи да преглъщам
себе си,
желанията си,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Шедьовър

1/6/2018

0 Comments

 
Picture
Любовта е палитра от чувства,
чрез която твореца в нас е нужно да сътвори картина,
върху която да е изобразен начина,
по който искаме да я изживеем до последния детайл.
А човека, който ще изберем да обичаме ще е платното,
върху което ще изрисуваме нашия шедьовър.
Автор: Ирена Сиракова

0 Comments

Харесва ми да си

1/3/2018

0 Comments

 
Picture
Бъди моята най-съкровена тайна!
Харесва ми да си.
Харесва ми да те има.
В душата ми е по-цветно,
откакто си част от моя свят.
Бъди моята най-лична тайна!
Тази, за която само фантазиите ми знаят.
Тази, за чиито размери
самият ти се чудиш.
Чудиш се, какво чувствам,
какво искам,
до къде съм готова да стигна?
Ще получиш отговори,
когато се почувствам готова.
Тогава ще настъпи
онзи миг на споделеност,
когато моята тайна
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

ЖАДНА ЗА ТЕБ

1/1/2018

0 Comments

 
Picture
Уиски с кола ми подаде в ръка
и каза: „Отпий!“
Отпих и те погледнах още по-жадно.
„Отпий отново!“ – прошепна
гальовно в ухото ми.
Отпих с наслада и усетих
тръпки по тялото ми,
сякаш ме докосваше.
„Изпий до дъно!“ – ти настоя.
Отпих и ми се прииска теб
до дъно да изпия.
Бях жадна за устните ти.
Бях жадна за теб.
Тази жажда си пожелах да утолиш.
Но тя се утолява със страст, а не с алкохол…

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

Да пием за това

1/1/2018

0 Comments

 
Picture
На първата вечер ми поискай
карта за самоличност барманче,
за да провериш дали съм над 18!
На втората вечер ми забъркай коктейл
с вулгарно име!
На третата ми налей от онзи ликьор
наполовина бял, наполовина черен,
който наподобява две тела,
които се сливат в едно!
На четвъртата изкарай на бара чашките за шотове -
сега, ако не ме напиеш,
никога няма да успееш.
На петата ми сервирай чай с коняк в стаята.
На шестата изпий до дъно устните ми в асансьора.
На седмата ще редуваме: страст, вина и страст.
И после ще започнем да се влюбваме.
Да пием за това!
 
Автор: Ирена Сиракова
 

0 Comments

С ВКУС НА ТЕБ

1/1/2018

0 Comments

 
Picture
Налях си Бейлис,
за да си отпия от сладостта,
която ме поглъща, когато
завладееш мислите ми.
Облизах вкуса му по устните си,
за да те усетя,
за да те докосна,
да ожаднея още повече за теб.
После напълних чашата си с червено вино,
за да си припомня тръпчивият ти вкус
на завоевател,
на сила,
на предизвикателство…
Пиех ту бавно, ту на екс…
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова
0 Comments

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.