Харесва ти да си играеш с чувствата ми,
харесва ти да те обичам,
да те искам,
да страдам…
Харесва ти глада ми за теб.
Харесва ти да ме провокираш
и да галиш Егото си с мен.
Но играта ти е груба,
арогантна,
безчувствена…
И докато ти се забавляваш
и с усмивка на лице
олекотяваш всичко до „просто се закачам“,
мен ме боли,
аз трябва да преглъщам себе си,
за да бъда искрена,
да бъда истинска,
най-вече пред себе си,
въпреки че не го оценяваш,
въпреки че не си го заслужил,
просто защо съм такава.
Защото така ми се струва честно.
Имам повече стойност,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Подреждам се тихомълком в различни кутийки,
но ми е трудно да преценя, кое къде да подредя?
Сърцето си сложих в кутията ми за бижута
редом до годежния пръстен и халката,
за да му припомнят, че се е врекло и някому принадлежи.
Сексуалността си сложих в кутията с бельото,
за да разпалва фантазиите си
с онова изкусително, дантелено бельо,
което не съм носила от цяла вечност.
Разумът сложих в кутията с ръчния ми часовник,
за да се подсеща, че времето лети и назад не се връща,
така че всички неизречени „Обичам те!“
ще си останат неизречени.
Греховете си сложих в кутията със свещите,
за да си палят свещичка за „Бог да прости!“
Вярата си сложих в кутията си за хляб,
за да похапвам по залък всеки ден на закуска.
Миналото си сложих в кутията със спомени,
за да ми напомня, когато имам нужда,
защо съм тази, която съм.
Фантазиите си за теб ги сложих в кутията с шоколад,
за да си подслаждам живота, когато ми се прииска.
Мечтите си сложих в кутията с брашно,
за да си омесвам по една погача за късмет,
всеки път, когато се устремя да изпълня нова мечта.
Смелостта си сложих в кутията с инструменти,
за да си припомням, че когато задуха силен вятър
е нужно да строя вятърна мелница, а не заслон.
Болката си сложих в кутията при химикала,
с който изписвам ред след ред, за да я лекувам.
Почти се подредих.
Малко остана.
 

Автор: Ирена Сиракова

Понякога и аз искам просто да помълча.
За да оцениш думите ми по достойнство,
когато ти проговоря.

<Ирена>

Ти преобърна света ми.
Научи ме да обичам безусловно.
Да обичам, въпреки, че не получавам.
И това да няма значение, защото си ми важен ти.
Твоята усмивка,
твоята радост,
твоето щастие..
Обичам те, защото искам да си добре
и да си щастлив.
Ако в твоето щастие има място и за мен – чудесно!
Ако няма място, така да бъде.
Аз ще се чувствам удовлетворена,
стига ти да си щастлив.
Това е красива любов.
Радвам се, че ми бе пратен
да я опозная,
изпитам,
изживея.
Това е различна любов –
изстрадана
по-смислена,
по-осъзната…
Това е философията на любовта,
есенцията на любовта,
свободата в любовта.
Благодаря ти, че ме научи да преглъщам
себе си,
желанията си,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Любовта е палитра от чувства,
чрез която твореца в нас е нужно да сътвори картина,
върху която да е изобразен начина,
по който искаме да я изживеем до последния детайл.
А човека, който ще изберем да обичаме ще е платното,
върху което ще изрисуваме нашия шедьовър.
Автор: Ирена Сиракова

Бъди моята най-съкровена тайна!
Харесва ми да си.
Харесва ми да те има.
В душата ми е по-цветно,
откакто си част от моя свят.
Бъди моята най-лична тайна!
Тази, за която само фантазиите ми знаят.
Тази, за чиито размери
самият ти се чудиш.
Чудиш се, какво чувствам,
какво искам,
до къде съм готова да стигна?
Ще получиш отговори,
когато се почувствам готова.
Тогава ще настъпи
онзи миг на споделеност,
когато моята тайна
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"С вкус на нежност", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова

Уиски с кола ми подаде в ръка
и каза: „Отпий!“
Отпих и те погледнах още по-жадно.
„Отпий отново!“ – прошепна
гальовно в ухото ми.
Отпих с наслада и усетих
тръпки по тялото ми,
сякаш ме докосваше.
„Изпий до дъно!“ – ти настоя.
Отпих и ми се прииска теб
до дъно да изпия.
Бях жадна за устните ти.
Бях жадна за теб.
Тази жажда си пожелах да утолиш.
Но тя се утолява със страст, а не с алкохол…

Автор: Ирена Сиракова

На първата вечер ми поискай
карта за самоличност барманче,
за да провериш дали съм над 18!
На втората вечер ми забъркай коктейл
с вулгарно име!
На третата ми налей от онзи ликьор
наполовина бял, наполовина черен,
който наподобява две тела,
които се сливат в едно!
На четвъртата изкарай на бара чашките за шотове -
сега, ако не ме напиеш,
никога няма да успееш.
На петата ми сервирай чай с коняк в стаята.
На шестата изпий до дъно устните ми в асансьора.
На седмата ще редуваме: страст, вина и страст.
И после ще започнем да се влюбваме.
Да пием за това!
 
Автор: Ирена Сиракова
 

Налях си Бейлис,
за да си отпия от сладостта,
която ме поглъща, когато
завладееш мислите ми.
Облизах вкуса му по устните си,
за да те усетя,
за да те докосна,
да ожаднея още повече за теб.
После напълних чашата си с червено вино,
за да си припомня тръпчивият ти вкус
на завоевател,
на сила,
на предизвикателство…
Пиех ту бавно, ту на екс…
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова