Толкова колкото и рядко правя с теб любов,
караща душата ми да стене от задоволство,
а не просто секс, удовлетворяващ нуждите ни.
Но точно тази рядкост прави тези погледи,
тези моменти на обич - специални, истински, наситени…
Не, че през другото време любовта липсва.
Там е. Но е тиха, непретенциозна, ненатрапчива…
Не искри ярко в очите ми (но е там),
няма да я усетиш в интунацията на гласа ми (но е там).
Витае си във въздуха. Или пък замечтано рисува бъдещето с теб в сърцето ми.
И как иначе?
Любовта обича споделеност, отдаденост, съзнато вричане…
А между нас, те са в изобилие.
Автор: Ирена Сиракова
Фотограф: Даниела Петкова