Тръгвам си, за да се намеря

Copyright ©Irena Sirakova / Ирена Сиракова, All rights reserved

Днес си тръгвам за да се намеря
и пътят знам, че няма да е лек.
Както изборът, който правя да стоя от теб далеч.
Вятърът ме милва нежно по оголеното рамо,
а пък слънцето успокояващо целува ми косите,
докато събирам сили да продължа живота си и занапред.
Ще потърся мъдрост, ще потърся лек...
за любовта, за лудоста, за теб...
Не намерих нищо в томовете книги прочетени до тук,
затова ще ги оставя - само бавят и тежат...
Сама ще пиша, дописвам, пренаписвам..
каквото ми тежи, гнети, провокира... в мен сълзи.
Ще редувам със усмивки тъжни в ноти, нюанси, усещания, цветове...
А като ми дойде много, ще поспирам, ще посядам...
на куфара си остарял и прашен,
за да си припомня очи любими, усмивка неустоима,
целувка - първа, семпла, но запомняща се, противоричива...
Ще притихвам в спомените сладки,
сред ароматът на полските цветя,
ще ми пригласят даже птички,
докато китарените струни нежно ми припомнят
за вкуса на един единствен танц,
който се получи споделен.
Ще се умислям, отговори ще търся,
ще притихвам, по мъничко себе си ще преоткривам...
Ще ми е тъжно, че почвам да забравям -
вкуса ти, топлината ти, усещането да съм непозволено твоя...
Ще съм написала пет - шест книги, уж да помня,
но с всяка буква, по мъничко ще те изтривам...


Автор: Ирена Сиракова