Събуждам се и усещам още вкуса й по-устните си,
гъделичка стомаха ми
кзпълва с трепети онова местенце,
което копнее да усети още тонове от нея…
Всичко бе любов помежду ни –
всяка милувка,
всяко докосване,
всяка целувка,
всеки стон на удоволствие…
Докато описвам треперя от желание за още…
Как да се откажа от това?
Как да го заменя за просто „страст“?
Не мога. Не притежавам такава сила…
А и съм толкова огладняла за вкуса на тази наша любов…
Страстта в нея е само ароматна подправка.
Нищо повече или по-малко…
Не искай да е иначе.
Подправка – с приятен полъх и екзотично ухание,
която обаче сама, без другите съставки, е неспособна да нахрани душите ни.
Камо ли да задоволи глада им. По-скоро го възбужда.
Само гарнирана с нежност, отдаденост, споделеност…
и всичко друго, което сме способни да си дадем, отваряйки сърцата си,
започва да придобива специална стойност,
започва да придобива смисъл,
превръща се в онази - „специалната подправка",
която има една единствена цел –
да усили насладата от усещането да правя любов с теб.
Но съпоставиш ли ги едно срещу друго,
страстта, за която ти копнееш,
никога не би ми донесла това удовлетворение,
екстаз на сетивата, усещане за пълнота, принадлежност, разтапяне…
в своята й самостоятелност.
При мен тя е просто следствие на всичката тази бълбукаща във вените ми любов,
която заплашва да прилее, когато те докосвам…
Двете са едно цяло. Допълват се.
Извират от мен в споделеност, в отдаденост…
Мога да ги редувам, мога да ги смесвам…,
Наслаждавам им се нетрезво,
понякога безпомощно,
друг път осъзнато,
целенасочено…
Точно като тази нощ, която отмина.
Колко жалко, че ти никога няма да имаш сомен от нея.
Изживяното в нея беляза само мен.
Мое си беше.
Безкрайно интимно.
Не си го давам всичкото това вълшебство…
Как да го опиша, за да го сподела с теб?
Да се изживее трябва.
Няма как иначе.
Но ще опитам…
Когато докоснах гърба ти,
за да погаля мястото, което бе мокро от виното,
което бяха изляли върху теб, когато ме обгърна в обятията си,
за да предпазиш мен, ти се изви като дъга, под интензивната чувственост
на допира ми. Тръпки пробягаха по гръбнака ти. Удоволствието ти го усетих с цялото си същество.
За няколко стотни вече бях по-мокра от тениската под пръстите ми. Заля ме топлина…
Под пръстите си усещах твоята. Ти гореше.
Вцепених се от емоции…
Не можех да говоря, да помръдна...
Имах нужда да осъзная тази чувственост.
Гледах втрещено гърба ти и недуомявах.
А тази сигурност и топлота, които изпитах преди това в прегръдката ти,
докато виното се изливаше по твоя гръб, застанал на пътя му, вместо върху мен и моята плетена рокля...
Ти ме притискаше силно и без думи ми прошепваше: "Тук съм. Каквото и да става, тук съм и ще те пазя."
И миг преди да ме пуснеш и да ме отдалечиш на няколко сантиметра от себе си, за да ми дадеш обяснение, защо така ненадейно се бях озовала в обятията ти, ти ме целуна по косата, с което ми каза всичко...
Думите бяха толкова излишни след този жест... Не исках обяснения. Просто се отпуснах и се сгуших още по-силно.
Ако не бяхме заобиколени от хора, нямаше да се насилиш да ме отделиш от себе си, нали?
Знам.
Почувствах го.
А това чувство за безкрайна благодарност и осъзната любов, което изпитах, докато по-късно се надигах на пръсти, за да обвия ръце около шията ти, да те погаля с пръсти по тила и прилепвайки тялото си до твоето, усещайки всеки напрегнат твой мускул, ти прошепвах „благодаря“...
Боже, каква наслада, да усещам всеки сантиметър от теб!
Наслада и благодарност, страст и любов… преплитаха се…
Как да им се наситя? Как да ти се наситя?
А по-късно същата нощ, когато извика името ми в тъмното, докато притичвах към входната врата на блока…
Само гласа ти, мисълта за присъствието ти.., накараха цялото ми тяло да се разтресе от конвулсии, за всичко,
което предвкусва, че ще се случи…
А какво да кажа за тези пет минути по-късно, когато ме прегърна през кръста и усетих как долепваш гърдите си, корема си… към гърба и кръста ми, а дупето ми се намести в извивките по-надолу по тялото ти всякаш е удома си. Тялото ти реагира бурно. Моето се парализира от удоволствие. Изстенах от причиненото ми удоволствие несъзнато, без да искам… докато напрягах мозъка си да осъзнае какво ми говориш.
И се чудих: ти как изобщо успяваш да събереш мислите си и да кажеш правилните думи?
Когато се обърнах и те зацелувах: отново нежност и страст се сливаха в усещането за любов.
А после… на прага на спалнята ми, когато понечих да разсъблеча подгизналите ти от вино дрехи,
а ти ме притисна към вратата...
Ами след това..?
О да - тя,страстта - е закодирана във всяко нервче и избухва дори без допир помежду ни,
но аз пак ще се върна на нежността, защото аз нея така силно усещах, че за друго не бях способна да мисля…
Да правя любов с теб, бе истински разтърсващото ме. Това, което ме превръща в огнена топка от чувства…, ненаситна за още чувственост…, ненаситна за още близост, за още сливания, за усещания за цялост и съвършенство, за….теб…. за нас…
И въпреки, че тази бе поредната илюзорна нощ на фантазии, усещането след нея…
сладостта в слабините,
тръпките по тялото ми,
нежността, която ме обгръща…
те са истински. Тук са… с мен.
Затова и пиша.
Тях да ти споделя.
Лудост ли..? Любов ли..?
Или и двете...
Обичам те!
Всичко друго е следствие.
Но преди всичко (не съм забравила), е пълно на несподеленост и илюзии,
които се забиват като пирони в плътта ми.
И кървя,
и боли...,
но те обичам.
Не ме е страх да го призная!
Не ме е срам да разглоя душата си!
Прекалено истинско е, за да бъде премълчано.
Автор: Ирена Сиракова