S. Irena
  • Моите книги
  • Моите картини
  • Отзиви
  • Медийни изяви
  • Събития
  • Благотворителни изяви

Птица с разперени криле

8/14/2019

0 Comments

 
Picture
Тази част от годината е, когато...
той е в България, а аз във Великобритания.
Той ми звъни всеки ден с нетърпение да ме чуе.
Отдавам го на скуката, разбира се.
Свърши морето, свърши престоя на село в игра с братовчедите (тогава за мен се несещаше), а в Пловдив е твърде горещо и твърде отчуждено за него.
Аз от своя страна не съм от тези майки, които изпитват нужда да се чуват с децата си ежедневно и да гугукат:
"Ох на мама сладинкия, какво правиш ти бе мама там, без мен?!"
Не. Не съм.
Никога не съм била. И няма да бъда.
Искам да е самостоятелен. Свободен. Волен. Да разпери и лети със своите собствени криле.
Държа и на собствената си свобода.
Като порасне и един път в месеца да се чуваме, за да знам, че е добре, ще ми е достатъчно.
Важно е уважението да го има.
И онази вътрешна, невидима нишка свързваща сърцата ни да я усещаме.
Важна е топлотата и желанието да се подкрепяме.
Увереността, че някой там на света те обича безрезервно и винаги ще е насреща при нужда. - в добро и зло.
Все по-ясно осъзнавам, колко е трудно да отгледаш дете със силен характен, уверено, самостоятелно... и същевременно да го отглеждаш с любов. Баланс да има.
Окуражавам го за самостоятелност.
Напътствам го към самостоятелност.
Прегръщам го силно, но не му отдавам времето си току-така.
Уча го как да разперва крилe, пък дано полети...
А после и да се научи на краката си да се приземява.
Че такива мъже са му нужни на тоя свят - с характер, със сила, с достойнства, с чест... Дом и семейство да могат да съградят. Деца да могат да отгледат и възпитат. Добро в сърцето си да носят и да го отстояват. Ценности да съграждат. Пример да дават. И всичко това с лекота в сърцето... без да им тежи. Ей така, с усмивка на лицето, с пламък горящ в очите...
Тез са кът на тази Планета.
А другите в излишък...
Лесно няма да е... Ще продължавам да се питам, къде е баланса. Пък докато се питам, дано го нацеля.
Ум да имам, сила да имам...
В достоен мъж да го превърна това с усмивка, грееща в очите, дете.
Че много тъжно е кога видиш птица, с прекършени криле.

Автор: Ирена Сиракова
Модел и главен герой: Александър Сираков
Фотограф: Daniella Petkoff Photography

0 Comments



Leave a Reply.

    Ирена Сиракова

    Искрено и лично! Такава, каквато съм - разпиляна в късчета истории и вдъхновения. :)

    Picture

    Архив

    September 2020
    August 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    October 2017
    September 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    April 2017
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    October 2016
    September 2016
    August 2016
    April 2016
    January 2015
    March 2014
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013
    May 2013
    September 2012
    July 2012
    January 2012
    December 2011

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.