Спи…
Аз ще ти разказвам,
за да се превърне разказа ми в чувствен сън, който да докосне всичките ти сетива…
Той: в бяла риза, черен панталон…
Тя: в червена рокля, издаваща страстта на чувствена жена…
Танцуват тези двама, всякаш пред погледа на никой друг, освен на потъмнялото небе със звезди.
В танца, тя му се отдава,
а той приема всяка нейна ласка
с благодарност и почувствана любов.
Тя: прегръща го със смес от страст и нежност,
пръсти впива в раменето му,
с длан го милва по косите му,
„Твоя съм.“ - крещи цялото и същество.
Той: прегръща я всякаш оцелял сред буря,
намерил своя пристан тих,
подпира своята глава на дясното й рамо,
целува с отдаденост онова пулсиращо местенце върху нежната й, лебедова шия.
Безмълвието му непретенциозно и шепти „Компнея да ми бъдеш всичко, ти!“
Тя: от чувства ще изригне
в ритъма на танца драматичен,
бездиханна пред силата на признанието му съдбоносно.
Очи притваря, поема въздух тежко…
А сърцето й ще се пръсне от копнеж
да го обича, както Орфей обичал свойта Евредика.
Той: танцува с нея танц, наподобяващ ритуал, при който сливат се две тела с една душа…
Подклажда огъня й и строи в сърцето си къщичка с камина – за двама, трима…,
а може някой ден броят им да достигне четерима.
Танцът е танго.
Тя и той... аз и ти.
За теб е сън.
А аз се моля за сбъднатост, на гледащите,
онемели и притихнали от цялата ни чувственост, звезди.
Автор и художник:
Ирена Сиракова