В малките часове на нощта

Фантазирах си за оргазми,
които после си забранявах да изживея.
Превръщах се в истинска мъченица,
докато гордо манифестирах, каква съм светица.
Изживявах те в просъница,
в малките часове на нощта,
когато съзнанието ми се освобождаваше
от оковите, в които прилежно го бях приковала.
Повтарях си, че си грях,
който обаче бях зажадняла до дъно да изпия.
Самобичувах се после за всичката похот,
с която те рисувах, докато виковете ми
пропиваха в стените
и галеха Егото на мъжа до мен.
После изнасилвах съзнанието си,
че така е редно,
че да се събуждам до теб е пропуск,
който си струва да бъде отнет,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова