и завият с бяло одеяло улиците на града
а снега попива жадно стъпките ти във нощта,
се питам тъжно, но със светулка от надежда,
дали те опознах добре?
Бе ли искрен и открит,
докато надлъгваше на морски шах
любовта, зараждаща се във сърцето?
Защо гневеше се тъй силно
срещу искрицата нежност,
припламнала и заплашваща
да ти разкрие, че си уязвим?
Но отговорите се разтапят със снега,
щом утринното слънце се покаже.
Загребвам в шепите си малка снежна топка,
с надежда да го задържа по-дълго без да се стопи,
сякаш ако разгадая кода, чрез който всяка
снежинка се ражда по своему неповторима,
ще успея и да разгадая, мислите ти, закодирани
с шифър непробиваем, дори за теб самия.
Но уви – не бих могла да ги декодирам -
нито аз, нито ти.
Така че нека да оставим, въпросите да се топят.,
както се топи снега, погален от слънчевата светлина!
С времето ще отшумят,
както отшумяват и притихват
стъпките ти във нощта.
И неизбежно понякога отново ще ме навестяват
и любопитно, но безплодно ще се питам,
бе ли искрен и открит?
Но само когато нощем завалят снежинки
и завият с бяло одеяло улиците на града.
Автор: Ирена Сиракова