устните ни се докосват за първи път,
нощта ни е съучастник,
телата ни жадуват да се слеят в едно,
на пейка в парка,
треперим – от студ, от страст..
Дъжда тихо ромоли.
Нека вали…
Нека си ти…
Прегръщаш ме, защото зъзна.
Загръщаш ме с твоето яке.
А аз се обаждам да ни извикам такси.
Не искам да те пускам.
Остани!
Автор: Ирена Сиракова