Може би и аз ги обърках, чакайки до последно,
преди да ти призная, че те желая.
Обърках ги и когато преди да му е дошло времето,
ти признах, че имам чувства,
решавайки да проверя намеренията ти.
Но ти… Ах, ти.. – как ги обърка?!
Обърка ги безкрайно, онази нощ когато
ме взе за друга, която всъщност, аз не бях.
Онази нощ когато ми каза,
че е нужно да преживея отново първите 18.
Онази нощ когато ме принуди да повтарям неистово „не“,
когато всъщност ми се искаше да нашепвам едва сържано „да“.
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.
Автор: Ирена Сиракова