Разговаряхме. Около нас имаше много хора. Някой ни доближи и потърси вниманието ми. Заприказва ме и се заех да отговарям на въпросите му. Нямаше как… Събитието беше в моя чест и той бе тук заради мен. Мой дълг бе, да бъда любезна домакиня.
За да не помислиш, че разговора ни с теб е приключил и да си тръгнеш, протегнах ръка към теб и я подпрях небрежно на гърдите ти. От лявата страна, точно върху сърцето ти. Това бе моето, изречено без думи: „Остани!“
Опитвах се да приключа на бързо отвличащият вниманието ми от теб диалог и почти бях на път да успея, когато ти обхвана ръката ми между твоите две ръце и бавно я поднесе към устните си. Целуна я нежно и внимателно и я погали с дъха си. Привлече изцяло вниманието ми. Прошепнах на събеседника си едно полугласно: „Извини ме!“ С което напълно сложих край на разговора и бавно се обърнах към теб, леко смутена, готова да дам обяснение, защо бях положила длан върху сърцето ти. Но ти не ми даде шанс за излишни обяснения. В момента, в който погледа ми срещна твоя, на лицето ти грейна закачлива усмивка и завидно спокойно изрече: „Прекалено ми харесва да ме докосваш, за да ти го позволя за дълго.“ Натежалият ти от чувства глас, игривата ти усмивка, смисълът на думите ти…
Накараха ме да избухна - от дълго потискани и прикривани умело чувства. Предизвикаха ме… И не се сдържах. Отговорих по-провокативно, от собствените си очаквания, изричайки за мое учудване на глас: „ Изгарям от желание да те целуна и бих го направила, ако не бяхме заобиколени от всички тези хора, които ще ме погледнат с най-обвинителния си поглед!“ Гледах те в очите. Прехапах неволно долната си устна и още повече подчертах желанието си, да изпълня заканата си.
А ти не ми остана длъжен и попита с неприкрито любопитство: „Така ли?! И коя част от мен ти се иска да докоснеш с устните си?“ Явно да предизвикваш ти харесва. Не ме смути обаче. И без това бях отишла твърде далече. Извън границите на комфорта си. Протегнах ръка и с два пръста докоснах нежно първо устните ти и прошепнах: „Тук.“, после докоснах онова местенце на шията, където пулсира най-силно кръвта, когато емоциите бушуват и повторих; „тук.“
После спрях пръстите си във вдлъбнатината между гърдите ти и изрекох отново „тук“, продължих по права линия надолу и посочих: „тук“ Стигнах до пъпа ти, спрях се на него и прошепнах :“И ето тук. А после ще спра, не защото искам а защото благоприличието и етикета го изискват.“
Слагам край на тази среднощна фантазия до тук, защото този отворен край ми харесва, а и достатъчно се позабавлявах за твоя сметка, страннико. Ще заспя с усмивка.
Благодаря ти, че посети фантазиите ми отново!
Автор: Ирена Сиракова
За да не помислиш, че разговора ни с теб е приключил и да си тръгнеш, протегнах ръка към теб и я подпрях небрежно на гърдите ти. От лявата страна, точно върху сърцето ти. Това бе моето, изречено без думи: „Остани!“
Опитвах се да приключа на бързо отвличащият вниманието ми от теб диалог и почти бях на път да успея, когато ти обхвана ръката ми между твоите две ръце и бавно я поднесе към устните си. Целуна я нежно и внимателно и я погали с дъха си. Привлече изцяло вниманието ми. Прошепнах на събеседника си едно полугласно: „Извини ме!“ С което напълно сложих край на разговора и бавно се обърнах към теб, леко смутена, готова да дам обяснение, защо бях положила длан върху сърцето ти. Но ти не ми даде шанс за излишни обяснения. В момента, в който погледа ми срещна твоя, на лицето ти грейна закачлива усмивка и завидно спокойно изрече: „Прекалено ми харесва да ме докосваш, за да ти го позволя за дълго.“ Натежалият ти от чувства глас, игривата ти усмивка, смисълът на думите ти…
Накараха ме да избухна - от дълго потискани и прикривани умело чувства. Предизвикаха ме… И не се сдържах. Отговорих по-провокативно, от собствените си очаквания, изричайки за мое учудване на глас: „ Изгарям от желание да те целуна и бих го направила, ако не бяхме заобиколени от всички тези хора, които ще ме погледнат с най-обвинителния си поглед!“ Гледах те в очите. Прехапах неволно долната си устна и още повече подчертах желанието си, да изпълня заканата си.
А ти не ми остана длъжен и попита с неприкрито любопитство: „Така ли?! И коя част от мен ти се иска да докоснеш с устните си?“ Явно да предизвикваш ти харесва. Не ме смути обаче. И без това бях отишла твърде далече. Извън границите на комфорта си. Протегнах ръка и с два пръста докоснах нежно първо устните ти и прошепнах: „Тук.“, после докоснах онова местенце на шията, където пулсира най-силно кръвта, когато емоциите бушуват и повторих; „тук.“
После спрях пръстите си във вдлъбнатината между гърдите ти и изрекох отново „тук“, продължих по права линия надолу и посочих: „тук“ Стигнах до пъпа ти, спрях се на него и прошепнах :“И ето тук. А после ще спра, не защото искам а защото благоприличието и етикета го изискват.“
Слагам край на тази среднощна фантазия до тук, защото този отворен край ми харесва, а и достатъчно се позабавлявах за твоя сметка, страннико. Ще заспя с усмивка.
Благодаря ти, че посети фантазиите ми отново!
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed
