В търсене на споделеност

Намирам сили, дори в ранимостта си.
Дори, когато мислите ми по несбъднатото между нас
ме натъжават и объркват и помрачават цвета на ирисите ми…
Дори, когато се губя, докато търся, как да излея навън чувствата си към теб,
които преливат в търсене на споделеност.
Ранима съм. В избора си да запазя тишината помежду ни, вместо да бъда, тази,
която ще дръзне да ти признае – всичко – до последното зрънце чувственост,
което жадува да докосне устните ти, да прокара пръсти през мускулите на гърдите ти
и да ти прошепне тонове нежност.
Силна съм в надеждата си, че някой ден ще се събудя от този кошмар
на пропуснати парченца обичане и ще зачеркна с усмивка на победител,
направената ретроспекция на неизживените мигове заедно.
Ранима съм в умората си да се боря със самата мен.
Кога ли ще се слеят в душата ми - искам и мога,
за да си река с цялата вътрешна сила: „Нека бъде!“
Силна съм да разказвам мъката си на белият лист, който не чува и нехае,
но пък ми помага да опознавам палитрата от чувства, от която съм сътворена.
Ранимост и сила се редуват да дълбаят белезите,
на които нашата несподеленост е щедра.
Някой ден може заедно да седнем и да ги преброим,
да ги докоснем, да помълчим…
А дали сами на себе си, ще съумеем тогава да простим?

Автор: Ирена Сиракова