Съдбата, пак се намеси.
Ти бе зает с по-важни дела.
Помоли ме за прошка.
Каза, че съжаляваш.
Прозвуча ми безкрайно искрен.
Бе толкова мило.
Пожелах ти успех.
Имах нужда от този внезапно
връхлетял ме кураж,
за да почувствам,
че не си съвсем безразличен.
А тя – Съдбата – ще продължи
да ни държи надалеч.
Така ни е писано.
Автор: Ирена Сиракова