- Красива си!
- Красива?! Не разбирам. Защо всички го повтарят? Аз не мисля така.
- Защото ти, си красива!
- Но аз съм толкова несъвършена…
Погледни тази бръчка, виж и тези дупки от инжекции, ами този белег… А тези стрии?
Забелязал ли си колко е побеляла косата ми напоследък?
- Красотата е най-красива в своето несъвършенство! И твоята красота се откроява още повече с всичките ти „несъвършенства“. Зад тази бръчка, зад тези дупки от инжекции, зад този белег, зад всяка стрия, зад белите ти коси се крият красиви истории, които са те направили, такава каквато си. Които са изрисували душата ти с пъстри краски и са я направили преливаща от красота и заслепяваща всичките ти физически несъвършенства.
Красива си когато се усмихваш срамежливо, в отговор на комплимент, че си красива.
Красива си, когато сутрин в просъница, още преди да си отвориш очите ме целуваш.
Красива си, когато излизайки от банята или от морето, мокрите капки вода заблестят по миглите ти, по устните ти, по гърдите ти....
Красива си, когато упорито се опитваш да се пребориш с непокорната ти коса с маша в ръцете ти.
Красива си, когато кучето се сгуши в скута ти
и започне да се държи почти като премиращ от кеф котарак, докато нежно го галиш.
Красива бе, когато даваше живот на детето ни.
Красива си, когато го сгушиш и галиш по челото,
докато чакаш търпеливо да спадне температурата му и да заспи.
Красива си, когато започнеш спонтанно да се смееш в самолета, съсредоточена в историята
на книгата в ръцете ти.
Красива си, когато посреднощ ме събудиш,
подивяла от желание да ме имаш.
Толкова си красива, че понякога чак ме боли… ето тук… в областта на сърцето, което ме пробожда, когато осъзная, какъв късметлия съм, точно аз да мога да се наслаждавам на толкова много красота.
Питам се, с какво те заслужих?
И после започвам като мантра да повтарям „Благодаря!“ вперил очи в небесата.
Моля се да остарееш с мен, да споделиш живота ми до самият му край и да продължиш да го насищаш с красотата си!
Автор: Ирена Сиракова
- Красива?! Не разбирам. Защо всички го повтарят? Аз не мисля така.
- Защото ти, си красива!
- Но аз съм толкова несъвършена…
Погледни тази бръчка, виж и тези дупки от инжекции, ами този белег… А тези стрии?
Забелязал ли си колко е побеляла косата ми напоследък?
- Красотата е най-красива в своето несъвършенство! И твоята красота се откроява още повече с всичките ти „несъвършенства“. Зад тази бръчка, зад тези дупки от инжекции, зад този белег, зад всяка стрия, зад белите ти коси се крият красиви истории, които са те направили, такава каквато си. Които са изрисували душата ти с пъстри краски и са я направили преливаща от красота и заслепяваща всичките ти физически несъвършенства.
Красива си когато се усмихваш срамежливо, в отговор на комплимент, че си красива.
Красива си, когато сутрин в просъница, още преди да си отвориш очите ме целуваш.
Красива си, когато излизайки от банята или от морето, мокрите капки вода заблестят по миглите ти, по устните ти, по гърдите ти....
Красива си, когато упорито се опитваш да се пребориш с непокорната ти коса с маша в ръцете ти.
Красива си, когато кучето се сгуши в скута ти
и започне да се държи почти като премиращ от кеф котарак, докато нежно го галиш.
Красива бе, когато даваше живот на детето ни.
Красива си, когато го сгушиш и галиш по челото,
докато чакаш търпеливо да спадне температурата му и да заспи.
Красива си, когато започнеш спонтанно да се смееш в самолета, съсредоточена в историята
на книгата в ръцете ти.
Красива си, когато посреднощ ме събудиш,
подивяла от желание да ме имаш.
Толкова си красива, че понякога чак ме боли… ето тук… в областта на сърцето, което ме пробожда, когато осъзная, какъв късметлия съм, точно аз да мога да се наслаждавам на толкова много красота.
Питам се, с какво те заслужих?
И после започвам като мантра да повтарям „Благодаря!“ вперил очи в небесата.
Моля се да остарееш с мен, да споделиш живота ми до самият му край и да продължиш да го насищаш с красотата си!
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed
