Урок по унижение

Чакаше дълго преди да успееш
да случиш нещо помежду ни,
но не поради липса на желание -
него го виждах в очите ти.
В твоето колебание винаги ми се е искало
да се е скътала нишка изтъкана от респект.
И като тръгна да разплитам
кълбото, пропито с уважение,
да открия, че води своето начало
от сърцето ти.
Така ми се искаше, че чак болеше.
И отказвах да чуя всеки призив на съмнение.
А тя интуицията ми крещеше, виеше, ревеше…
Опитваше се всячески да ми каже, че греша.
Но Душата, ах Душата – тя не искаше и да чуе.
Заглушаваше всеки вик с обичане.
Предпочете да оглушее,
но в илюзия да живее.
И за това, не заслужава да я жаля,
за плесницата, която твоето
„(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова