Съдбата си поигра добре със нас.
Не мислиш ли?
Превръщаше ни тихомълком
в двама странници,
които вървяха по-едни и същи улици,
в един и същи град,
но винаги в различен час
и в различно темпо.
Отчуждавахме се,
докато копнеехме да сме си близки.
(....)
Автор: Ирена Сиракова