Със заключено сърце

В моменти като този –
тогава, когато се задушавам
от страданието,
пропило мислите ми,
имам пулсираща нужда от теб
и жадувам топлината ти,
но не просто онази топлина,
която излъчва тялото ти,
а тази, която струи от душата ти.
Иска ми се, да ме прегърнеш
и да плача, да плача, да плача…,
докато сълзи не ми останат,
търсеща уют в близостта ти,
черпейки сили от обичта ти,
намирайки успокоение в присъствието ти.
Но ти си толкова илюзорен,
недостижим и далечен,
и моята глава никога няма
да склони на твоето рамо.
Блузата ти ще си остане суха,
недокосната от сълзите в очите ми,
(...)
Целият стих може да прочетете в книгата:
"Ранима", чийто печат предстои.

Автор: Ирена Сиракова