Това да решиш да си правиш слънчеви бани във Великобритания си било истинско екстремно приключение и отгоре на всичко изисква минимум доктарантура по метерология. Гледам го слънцето, ще ми избоде очите и тъкмо се наканих и си казах, ако сега не изпека задните си части, няма кога, съответно скорострелно последва стриптийз по пода, грабване на първия чаршаф от простора в едната ръка и пухкавия ми приятел в другата. Опъвам и трима ни (тройките са по-забавни, а пък и той, чаршафа, щот е в мъжки род) на трамплина (щот съм хитра – искам на мекичко), който стратегически е поставен на място в градината, от което голият ми гъз да не цъфне в youtube канала на съседите ми, също така за още по- експертна безопасност е обезопасен с черна мрежа, ако случайно се окаже, че най-далечният ми съсед разполага с профи далекогледен обектив, та опъваме се тримата – единият отгоре , другият отдолу, аз по-средата и се оказва, че обратното броене се е стартирало 3,2,1… времето ми за слънце по бедрата се изчерпа…. И на мен като „ощипана мома“ не ми остава друго освен любезно (по английски му) да се възмутя.
- Моля!? Ама как така? Аз току що дойдох.
- Бъдете търпелива! След 10 мин ще ви огрее някой слънчев заблуден лъч за още около 27 сек. И така в следващия час ще съберете няколко минути необичайно щедро и ярко греещо за този Остров, слънце. Но въобще да не се притеснявате, ако забравите да си намажете нежните интимни части с подходящо олио, може да се окажете с добре опечена коричка точно навреме за вечеря, че тука слънцето го има и когато го няма. Какво знаете вие? – ми отговаря мистериозен глас (предполагам, че е гласа на оптимистичното ми „Аз“)
- Хм… това… ами май звучи успокоително – няколко мин вит. Д и тен, за който и в Столипиново да ми завидят… Чакай да се пробвам. К‘во пък!? – си нашепвам успокително.
Пускам нежна музика… пиано.. създавам им романтично, релаксиращо настроение на тия двамата, кой знае тоя отгоре, може да му дойде настроението да ми размачка гърба с лапите. Още преди да си довърша мисълта и той вече ме е прегазил 3 пъти и ми е доказал, че с неговите 3 кг с напикан памперс, може да е страшно бедствие, щом види котка да пресича двора. В следващите 5 мин ми се налага да заменя музиката с екстремен Deep Hous, който да надвие ръмженето му, по горката, наперена и с нищо не даваща си вид да е особено обезпокоена от неговото поведение на сърдит петел, котка. След малко се връщаме на пианото, тъкмо притварям очи в блаженна дрямка, а слънцето отново гали кожата ми и съседа решава, че е време да си изхвърли боклука. Моя, взел се насериозно в ролята си на ВИП пазач, космат мъжкар, се чувства принуден и задължен да ме предупреди, че съм в опасност…
Ако лая му можеше да се преведе, сигурно щеше да гласи:
- Гадния съсед на хоризонта (онзи с 3-те котки и 2-те по-големи от мен кучета, където опикават оградата, там където аз съм я опикал, само че от другата страна)! Обличай се! Бързо! Бързо!
Аз започвам нежно и с възможно най-вразумяващ тон да му обяснявам, че каквото и да прави съседа, той го прави в съседната градина. И че аз и той сме в безопасност. Меденият ми гласец на съдрана гарга винаги му въздейства изключително вразумяващо и той се кротва, най-сетне готов и той за своята доза вит. Д.
По някое време се размърдва, колкото да ме оближе тук таме и да провери, как върви печенето в собствен сос. Вкусно ли се получава или ще е на веган диета довечера. Ахха да почне да се запича кожичката и слънцето отново се скрива, а вятъра ме препраща от фантазиите ми за морски курорт във фантазии за зимен курорт. Завивам се с чаршафа и решавам да му дам шанс на слънцето да ме върне към красивите ми илюзии за плаж, пясък и море... Чакам, чакам, чакам…. Уви, то за днес е приключило явно работния си ден. Петък е все пак. В петък всички кръшкаме от работа по-рано. Кой да му се сърди.
Утре пак с начале.
Нов ден, нов късмет.
Ново приключение. ;)
Автор: Ирена Сиракова
- Моля!? Ама как така? Аз току що дойдох.
- Бъдете търпелива! След 10 мин ще ви огрее някой слънчев заблуден лъч за още около 27 сек. И така в следващия час ще съберете няколко минути необичайно щедро и ярко греещо за този Остров, слънце. Но въобще да не се притеснявате, ако забравите да си намажете нежните интимни части с подходящо олио, може да се окажете с добре опечена коричка точно навреме за вечеря, че тука слънцето го има и когато го няма. Какво знаете вие? – ми отговаря мистериозен глас (предполагам, че е гласа на оптимистичното ми „Аз“)
- Хм… това… ами май звучи успокоително – няколко мин вит. Д и тен, за който и в Столипиново да ми завидят… Чакай да се пробвам. К‘во пък!? – си нашепвам успокително.
Пускам нежна музика… пиано.. създавам им романтично, релаксиращо настроение на тия двамата, кой знае тоя отгоре, може да му дойде настроението да ми размачка гърба с лапите. Още преди да си довърша мисълта и той вече ме е прегазил 3 пъти и ми е доказал, че с неговите 3 кг с напикан памперс, може да е страшно бедствие, щом види котка да пресича двора. В следващите 5 мин ми се налага да заменя музиката с екстремен Deep Hous, който да надвие ръмженето му, по горката, наперена и с нищо не даваща си вид да е особено обезпокоена от неговото поведение на сърдит петел, котка. След малко се връщаме на пианото, тъкмо притварям очи в блаженна дрямка, а слънцето отново гали кожата ми и съседа решава, че е време да си изхвърли боклука. Моя, взел се насериозно в ролята си на ВИП пазач, космат мъжкар, се чувства принуден и задължен да ме предупреди, че съм в опасност…
Ако лая му можеше да се преведе, сигурно щеше да гласи:
- Гадния съсед на хоризонта (онзи с 3-те котки и 2-те по-големи от мен кучета, където опикават оградата, там където аз съм я опикал, само че от другата страна)! Обличай се! Бързо! Бързо!
Аз започвам нежно и с възможно най-вразумяващ тон да му обяснявам, че каквото и да прави съседа, той го прави в съседната градина. И че аз и той сме в безопасност. Меденият ми гласец на съдрана гарга винаги му въздейства изключително вразумяващо и той се кротва, най-сетне готов и той за своята доза вит. Д.
По някое време се размърдва, колкото да ме оближе тук таме и да провери, как върви печенето в собствен сос. Вкусно ли се получава или ще е на веган диета довечера. Ахха да почне да се запича кожичката и слънцето отново се скрива, а вятъра ме препраща от фантазиите ми за морски курорт във фантазии за зимен курорт. Завивам се с чаршафа и решавам да му дам шанс на слънцето да ме върне към красивите ми илюзии за плаж, пясък и море... Чакам, чакам, чакам…. Уви, то за днес е приключило явно работния си ден. Петък е все пак. В петък всички кръшкаме от работа по-рано. Кой да му се сърди.
Утре пак с начале.
Нов ден, нов късмет.
Ново приключение. ;)
Автор: Ирена Сиракова
RSS Feed
