Прокуден на далеч от моите фантазии.
При нея ти върви.
Тя повече ще ти подхожда.
Аз съм грешната жена.
Ти не бе способен на чувствата ми да отвърнеш.
А аз не бях способна напълно да ти ги разкрия.
Бягахме надалеч от огъня напиращ във сърцата.
Сега е късно да се стоплим със жарта.
Върви и намери пламъчето в нея.
Нека тя ти бъде топлина.
Аз искам да забравя кой си и какъв си.
Искам свобода.
Ще се пречистя от страдание
и ще дам почивка на измъчената ми
от несподелената любов душа.
С теб ще бъдем заедно във друг живот.
Сега, ако ме послушаш, твоята съдба е тя.
Пусни ме, нека си вървя!
Аз клетви другиму съм дала
и на друг принадлежа.
Един за друг със тебе нека да останем
несбъднат, но красив копнеж.
Обърни ми гръб!
Назад недей поглежда!
Върви!
Бъди щастлив!
Тя до тебе редом ще върви.
Аз ще те почакам,
да се срещнем на небето
и за нова среща в нов живот
да уговорим правилата.
Автор: Ирена Сиракова